Решение № 179 от 12.04.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Благоевград, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Моника Христова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело № 20221200500032 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „А.С.В.“ ЕАД против решение № 8215 от 08.11.2021г., постановено по гр.д.№ 614/2021г. по описа на РС П. в частта, с която с отхвърлена частично претендираната от ищеца главница.

С обжалвания акт първоинстанционния съд е уважил частично предявените от „А.С.В.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.4 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК, и е признал за установено, че ответникът ИВ. Н. ИВ. дължи на ищеца следните суми, за които е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 325/2021г. по описа на РС П., а именно: сумата от 1 673,35 лв – неплатена главница за периода от 20.02.2019г. до 20.09.2021г., дължима по договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва, считано от 01.03.2021г. до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлил този иска за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 5 451,01 лв; сумата от 928,77 лв, представляваща договорна лихва по кредита за периода от 20.05.2019г. до 20.12.2019г., като е отхвърлил иска за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 3 921,54 лева; както и сумата от 244,97 лв, представляваща обезщетение за забава, имащо характер на мораторна лихва върху главницата, начислена за периода 21.05.2019 – 12.03.2020г. и 15.07.2020г. -01.03.2021г., като е отхвърлил иска за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 921,55 лв.

1

Недоволен от постановения акт в обжалваната му част жалбоподателят твърди, че РС неправилно е приел, че искът за главницата не следва да бъде уважен изцяло, тъй като не е доказано да е упражнено правото на обявяване на предсрочната изискуемост по процесния договор за заем. Развити са подробни съображения в насока, че това право е упражнено с връчването на исковата молба и приложеното към нея уведомление за цесия, ведно с уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост. Твърди, че посоченото от РС ТР 8/2017г, на ОСГТК на ВКС касае иск с правно основание чл. 417 от ГПК, но не и по чл. 410 от ГПК – какъвто е настоящият случай. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което се признае, че ответникът дължи претендираните суми по главницата и присъждане на разноски за отделните съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, с който твърди, че постановено решение е правилно, а жалбата – неоснователна. Посочва се, че длъжникът не е надлежно уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост по процесния договор, като се позовава на ТР 8/2017г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че РС не се е произнесъл по направените от него възражения за нищожност на застрахователния договор и недължимост на застрахователната премия. Иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Първоинстанционното решение в частта, с която частично са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва, не е обжалвано от ответника, поради което е влязло в сила.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 325/2021г. по описа на РС П. се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8480/02.03.2021г. по ч.гр.д. № 325/2021г. по описа на ПРС, с която е разпоредено длъжникът ИВ. Н. ИВ. да заплати на заявителя „А.С.В.“ ЕАД следните суми: 5 451,01 лв представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 16655701, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 01.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 3 921,54 лв, представляваща договорна лихва по кредита за периода 20.05.2019г. до 20.12.2019г., сумата от 921,55 лева - мораторна лихва върху главница за периодите 21.05.2019г. до 12.03.2020г. и от 15.07.2020г. до 01.03.2021г.; 205,88 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаргаждение. След депозирано от длъжника възражение, заявителят е подал в предоставения от съда срок установителен иск за установяване дължимостта на посочените в 2 заповедта за изпълнение суми.

Видно от представените по делото писмени доказателства на 17.01.2019г. между „Б.Н.П С.А. клон Б.“, в качеството му на кредитодател, и ответника И.И., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS -16655701 от 17.01.2019г., като по силата на него кредитодателят се задължил да предаде на кредитополучателя сумата от 5 500 лева – главница, като е уговорена договорна лихва в размер на 4 364, 10 лева, годишният лихвен процент на разходите – 32,68 %, годишен лихвен процент – 26,78 %, еднократна такса „ангажимент“ в размер на 192,50 лева, както и застрахователна премия в размер на 1848 лева. Срокът за връщане на кредитните средства е уговорен до 20.01.2024 г. Погасяването следвало да се извърши чрез 60 броя погасителни вноски, считано от 20.02.2019г. Договорено е кредотополучателят да заплати застрахователна премия в размер на 1848 лв. Към договора е приложен Сертификат № PLUS-16655701, с който се удостоверява, че френски застрахователи, чрез клоновете си "К.Ж., Клон Б." и "К.О.З., клон Б." срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат по пакет "Стандарт" и пакет "Комбинирана защита" на кредитополучателя.

В сертификата са посочени застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на застраховката, застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е подписан от застрахованото лице и от представител на кредитора /без да се посочва име/. Приложени са Общите условия, при които се посочва, че се сключва договора за застраховка.

С платежно нареждане от 17.01.2019г. кредитодателят предал на кредитополучателя уговорената съгласно договора сума в размер на 5307,50 лева.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., ведно с Приложение 1 от 12.12.2019г., кредитодателят прехвърлил на „А.В.З.“ ЕАД вземанията, които има по процесния договор.

С писмо от 19.12.2019г., цесионерът уведомява кредитополучателя, че задължението му по процесния договор за кредит е прехвърляно изцяло от кредитодателя на ищеца в настоящото производство. Съобщението не е връчено, тъй като е отразено от служителя на български пощи, че лицето отсъства от адреса.

С ново уведомително писмо от 17.02.2021г. цесионерът съобщава на кредитополучателя, че поради неплащане в срок на погасителните вноски по процесния договор е настъпила предсрочна изискуемост по отношение на неизплатения размер на вземанията, считано от датата на получаване на настоящото уведомление. Съобщението не е връчено, тъй като е отразено от служителя на български пощи, че лицето отсъства от адреса.

При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните по 3 делото доказателства, РС е уважил частично предявените искове. За да постанови така обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че ответникът е надлежно уведомен за цесията с получаването на исковата молба, ведно с приложения към нея, включващи и договора за цесия. По отношение на предсрочната изискуемост РС е приел, че такава не е настъпила, тъй като ищецът не е доказал, че е обявил същата и това е достигнало до знанието на длъжника преди подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК. Поради това съдът е уважил главния иск до размера на вноските с настъпил падеж от 20.02.2019г. до 20.09.2021г., до която дата е уважен и иска за възнаградителна лихва. По отношение на таксата „ангажимент“ РС е приел, че тази клауза е нищожна.

Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е подаден в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предвид оспорена в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК заповед за изпълнение. В тази връзка е налице активна, съответно и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска.

Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.второ от ГПК, същата се преценява като частично основателна поради следните съображения:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства е видно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от 17.01.2019г., като кредиторът е изпълнил задължението си за предаване на договорената сума. Видно от приетата по делото съдебно счетоводна експертиза кредитополучателят е погасил 5 от дължимите вноски, след което е плащането е преустановено.

С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания спорен във въззивното производство е въпросът съобщена ли е надлежно на ответника твърдяната от кредитора предсрочна изискуемост.

Съгласно т.18 от ТР 4/2014г. на ОСГТК предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател.

В настоящия случай ищецът не е представил доказателства уведомлението от 17.02.2021г. да е връчено редовно на длъжника.

4

Въпреки това въззивният състав приема, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е извършено в хода на исковото производство по чл. 422 от ГПК с връчване на препис от исковата молба, ведно с уведомлението на цесионера кредитора. Съгласно т. 9 от ТР 4/2014г. на ОСГТК на ВКС правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложени в производство по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, поради което съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, които са настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене, ако те са от значение за спорното право. В това число влиза и въпроса дали притезанието е станало изискуемо в течение на делото. Именно поради това в по-новата съдебна практика на ВКС се приема, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство по чл. 422 от ГПК, като изявлението на кредитора може да се съдържа и в исковата молба. Така упражненото потестативно право в хода на исковото производство представлява нов факт, който е от значение за съществуването на претендираното вземане и следва да бъде взет предвид от съда при постановяване на решението на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. /решение № 10/25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г., II TO, ВКС; решение № 86/27.10.2019г. по т.д. № 2118/2019г., I ТО на ВКС; решение № 60048 от 20.08.2021г. по т.д.

2122/2020г., I ТО, ВКС/

На 01.03.2021г. ответникът е получил препис от исковата молба, ведно с уведомление за цесия, както и уведомление от 17.02.2019г., в което посочено, че поради неплащане в срок на падежиралите вноски по договор за потребителски кредит е настъпила автоматична предсрочна изискуемост по отношение на неизплатения размер на вземанията.