Решение № 146 от 03.07.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Исперих, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20213310100264 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.200 от Кодекса на труда.

Постъпила е искова молба от П. Д. К., ЕГН-********** от гр.И, обл.Р, действаща чрез упълномощен адв.Ел.К., АК-С, съдебен адрес: гр.И, ул.“Х Я." № , срещу „Х А“ АД, ЕИК............., със седалище и адрес на управление: гр.И, обл.Р, ул.“А“ № .., представлявано от член на Съвета на директорите - Н Д, гражданин на И, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 41 540.00 лева, от които:

- 40 000.00 (четиридесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, произтичащи от трудова злополука, настъпила на 16.02.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното изплащане на обезщетението, и

- 1 540.00 (хиляда петстотин и четиридесет лева), представляващи обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, произтичащи от същата трудова злополука, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 1 510.00 лева, считано от 19.02.2018г. до окончателното й изплащане, и върху сумата от 30.00 лева, считано от 02.10.2018г. до окончателното изплащане. Претендира за направените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Ищцата твърди, че работи при ответника от 06.02.1995г., като е изпълнява трудовите си задължения при съблюдаване на всички правила и норми. Към 16.02.2018г. изпълнявала длъжността „манипулант, сортиране на продукция-старши“. На същата дата, по време на изпълнение на служебните си задължения в един от цеховете на дружеството, се подхлъзнала на 1 поставени на пода незакрепени плочки. Изгубила равновесие и паднала от стъпало, вследствие на което получила телесни увреждания: счупване на горния край (хирургична шийка) на лява раменна кост, счупване на диафизата (тялото) на лява раменна кост, изкълчване на лява раменна става, последвано от открита репозиция и вътрешна фиксация с остеосинтезен материал, които увреждания довели до трайно затруднение в движението на левия горен крайник, за срок повече от един месец. Постъпила на болнично лечение в МБАЛ-Р и е извършена оперативна интеревения, за която се наложило да закупи интр.хумерален пирон, на стойност 1 510.00 лева, който й е поставен.

Впоследствие, за медицинска услуга в МБАЛ- И заплатила сума от 30.00 лева. Цяла година била във временна неработоспособност и дълго време не могла да се възстанови. Изпитвала огромни болни, неудобства от невъзможността да се обслужва сама, като страданията не са отшумяли и към момента. От Работодателя си не получила никаква подкрепа – нито финансова, нито морална, единствено сумата от 500.00 лева от направена застраховка. Към нея не била проявена никаква заинтересованост, въпреки, че била съвестен и изпълнителен работник. Твърди, че по случая е образувано и наказателно производство, но не са й известни действията, предприети от наблюдаващия прокурор. Счита, че причината за инцидента е покриването на подиума с плочки, които не са трайно закрепени и са поставени, за да прикрият неравностите и дупката на пода. Паднала вследствие на подхлъзване на подиума и разместване на плочка. Твърди, че все още изпитва болки и страдания при обикновени движения, свързани с личната й хигиена и ежедневните й потребности. Изцяло се променил социалният й живот.

Продължително време не могла да общува с близки и приятели, тъй като болките й били неописуеми. Не можела да извършва елементарни действия и да работи.

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът „ХА“ АД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр.И, обл.Р, ул.“А“ № .. представлявано от член на Съвета на директорите - Н Д., гражданин на И, действащ чрез упълномощен юрисконсулт С. Д., съдебен адрес: гр.С, ул.“С“ № . ет..., представя отговор, като оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Също претендира за деловодни разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт. Противопоставя възражение за погасяване по давност на исковата претенция, при регламентирана 3-годишна такава по чл.358 от КТ по настоящия трудов спор. Счита, че от датата на инцидента, давностният срок е изтекъл на 16.02.2021г., поради което исковата молба е депозирана със закъснение на 09.04.2021г. Противопоставя и други възражения по основателността на иска. Оспорва механизма на настъпване на трудовата злополука. Не оспорва факта, че към датата на инцидента – 16.02.2018г. страните са били в трудово правоотношение, като злополуката е настъпила при изпълнение на трудовите задължения на ищцата. При Работодателя била образувана проверка по случая, при която били обследвани всички факти и обстоятелства във връзка с инцидента, вкл. и дадени обяснения от пострадалата. В тази връзка твърди, че има съществено различие между фактите, установени по време на проверката и тези, изложени в исковата молба. В свои обяснения от 23.02.2018г. ищцата обяснила, че е тръгнала да слиза по своя модул, хванала се за сортировката и спуснала крака си на стъпалото, като за миг се озовала на пода между стелажите. По този 2 начин ответникът счита, че загубата на равновесие не е настъпило на подиума, вследствие недобре закрепени плочки, а при стъпване на стъпалото.

Имало и снимков матерал, според който липсвали плочки, както на подиума, така и на стъпалото. Освен това техните повърхности били гладки и нямало неравности, които биха затруднили придвижването на човек, съответно налагащи да се коригират с поставяне на плочки. Освен това, твърди, че според медицинската документация, приложена към исковата молба, вкл.

Епикризите от постъпването на ищцата в Болница след инцедента и от последващ преглед при постъпване в Болница за периода от 26.06.2018г. до 29.06.2018г., тя имала придружаващи заболявания – инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, диабетна полиневропатия, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, характеризиращи се със симптоми, всеки от които би могъл да доведе до инцидента, който ищцата описва като трудова злополука. Възразява, че Работодателят е положил дължимата грижа, както да предотврати злополуката, така и да ограничи неблагоприятните последици от нея. Изпълнил е всички законови изисквания за осигуряване на превенция и гарантиране безопасността на живота и здравето на ищцата, като работник при полагане на труд. Запозната била с правилата за безопасност при полагане на труд, периодично са й провеждани инструктажи, като последният, преди инцидента бил проведен на 23.01.2018г., удостоверено с неин подпис в Книгата за инструктаж. Предоставено й било работно облекло, вкл. и обувки, които да ползва при работа. Последно нови дрехи и обувки са й предоставени на 07.12.2017г., потвърдено с неин подпис върху личния й картон за отчитане на специално и обикновено работно облекло и инструменти. Сключена била застраховка от Работодателя, която да обезпечи рисковете от настъпване на трудова злополука. Непосредствено след инцидента положил всички усилия ищцата да получи незабавна медицинска помощ за ограничаване на болките и страданията й, както и на други неблагоприятни последици и усложнения. Получила помощ от служители на дружеството и откарана незабавно в Болница. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че претърпеният от ищцата инцидент представлява трудова злополука, противопоставя възражение за съпричиняване на вредите поради допусната груба небрежност от страна на ищцата по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Счита, че е следвало да подходи със завишено внимание при качване и слизане към подиума, като ограничи до минимум рисковете за здравето си чрез здраво придържане към сортировката, така че при загуба на равновесие да може да се задържи на ръцете си, когато не може да запази равновесие, както и е следвало да преустанови работа и да уведоми прекия ръководител за обстоятелствата, които създават риск за живота и здравето й при полагане на труд, в т.ч. както при наличие на незакрепени плочки, така и в случай, че не се чувства здравословно добре. Ответникът твърди, че въпреки инструктажите за безопасност при работа, рутината й, в резултат на дългия трудов стаж и знанието за заболяванията си, които могат да причинят инцидента, ищцата не е предприела никое от горните действия. По този начин е неглижирала изцяло както ангажиментите си за спазване на правилата за безопасност на работа, така и личното си здравословно състояние, предполагащо завишено внимание при придвижването на процесния участък на работното място. Отново в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че предявените искове не са погасени по давност и ищцата е претърпяла 3 трудова злополука, ответната страна оспорва претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди, като недоказана, а размерът й – като прекомерен.

Счита, че претенцията не е съобразена със законовата норма относно начина на формиране на евентуално дължимото обезщетение (чл.200, ал.3 от КТ).

Претендира при присъждане от съда на дължимо от Работодателя обезщетение, то да бъде намалено със сумите, изплатени на ищцата под формата на обезщетения за временна неработоспособност и с полученото застрахователно обезщетение. Претендира да бъде съобразена и степента на съпричиняване на злополуката от страна на ищцата.

В съдебно заседание ищеца чрез своя процесуален представител поддържа предяваният иск и моли същият изцяло да бъде уважен.

В съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител оспорва предявената искова претенция и моли същата да бъде изцяло отхвърлена. Счита, че е изтекла предвидената от закона давност за предявяване на иск по чл.200 от КТ и че работникът е допуснал груба небрежност и това е причината за настъпването на трудовата злополука, а това изключва отговорността на работодателя за вреди.

Съдът, след като се запозна с представените в производството гласни и писмени доказателства намира за установена следната фактическа обстановка : Ищцата П. Д. К. е дългогодишен работник в ответното предприятие. Към 16.02.2018г. изпълнявала длъжността „манипулант, сортиране на продукциястарши“. На същата дата, по време на изпълнение на служебните си задължения в един от цеховете на дружеството, се подхлъзнала на поставени на пода незакрепени плочки. Изгубила равновесие и паднала от стъпало, вследствие на което получила телесни увреждания на лява мишница: счупване на горния край (хирургична шийка), счупване на диафизата (тялото) и изкълчване на лява раменна става, последвано от открита репозиция и вътрешна фиксация с остеосинтезен материал, които увреждания довели до трайно затруднение в движението на левия горен крайник, за срок повече от един месец. Постъпила на болнично лечение в МБАЛ-Р и е извършена оперативна интеревения, за която се наложило да закупи интр.хумерален пирон, който й е поставен. Цяла година П. К. била във временна неработоспособност и дълго време не могла да се възстанови.

Претърпяната злополука е приета от ТП на НОИ – град Р за Трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 6/ 09.03.2018г. Разпореждане № 6 е съобщено на страните по делото на дата 13.03.2018г., видно от приложени в досието Известия за доставяне /л.254 от делото/. От тази дата е започнал да тече 14 – дневният срок за обжалване на Разпореждането, като същият е изтекъл на 27.03.2018г., тъй като административният акт не е бил обжалван.

На тази дата Разпореждане № 6/ 09.03.2018г. е влязло в законна сила и за работника се е породило правото на иск по чл.200 от КТ съгласно възприетото в съдебната практика. По отношение на същото следва да намери приложение давностният срок по чл.358, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, а именно – 3-годишен, като съгласно тази разпоредба своят иск срещу работодателя за обезщетяване на вредите вследствие на претърпяната трудова злополука П. К. е следвало да предяви до дата 27.03.2021г. /ден събота/ или до последния присъствен ден – 29.03.2021г. /понеделник/, което не е сторено.