Определение № 7134 от 11.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7134 гр. София, 11.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110169727 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. срещу „***“ АД.

Ищецът твърди, че на 22.04.2024г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 660928 за сумата от 300лв. със срок на погасяване до 22.05.2024г., като не му били предоставени изискуемите документи по чл. 10 ЗПК. В чл. 1 от приложение № 5 към договора било предвидено, че най-късно до следващия ден кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита, което да отговаря на редица изисквания. В чл. 4 било предвидено, че ако не го стори, същият дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план – 1,97лв. средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита. В погасителния план било посочено, че дължи 1 вноска от 399,10лв., включваща 300лв. главница, 10лв. възнаградителна лихва, 30лв. такса преференциално обслужване и 59,10лв. неустойка.

Ищецът поддържа, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа действителният размер на разходите по кредита. Ищецът счита, че и клаузата за дължимост на неустойка е нищожна, тъй като цели да заобиколи максималния предвиден размер на ГПР и с нея единствено се цели допълнително възнаграждение за кредитодателя, тоест има характер на скрита възнаградителна лихва. Поддържа, че същата противоречи и на добрите нрави, като излиза извън присъщите й функции. Посочва, че е нищожна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Към договора било подписано и приложение № 3, с което се уговаряли „условия за ползване на преференциално /ВИП/ обслужване“.

Ищецът счита, че същото противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като това били действия, които по принцип били безвъзмездни.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признат за нищожен договора за потребителски кредит, а евентуално да бъдат признати за нищожни клаузите на чл. 4 от приложение № 5 към договора и приложение № 3 към договора, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5лв. като част от вземане в общ размер от 89,10лв., представляваща получена без основание сума.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Счита, че установителните искове са недопустими, тъй като за ищеца липсва правен интерес от тях. Признава, че между страните е сключен сочения 1 договор за кредит с описаните приложения и на ищеца е отпусната сумата, но отрича той и описаните клаузи да са нищожни. Излага подробни съображения за неоснователност на претенциите. Прави искане за съединяване на настоящото дело с други дела по описа на СРС.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът намира следното:

Предявените установителни искове са допустими, като за ищеца е налице правен интерес от установяване действителността/недействителността на договора, евентуално клаузи от него, пораждащи задължение за плащане на парични суми, с оглед отричане възможността на кредитора да ги претендира. Ето защо, доводите на ответника в обратна насока са неоснователни.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит между страните със соченото в исковата молба съдържание, както и на приложенията към него; противоречие на описаните клаузи със закона и добрите нрави, както и заобикаляне на закона; плащане на сума по договора в полза на ответника.

В тежест на ответника е да докаже: валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им уговаряне, както и годно правно основание за получаване на сумите.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен описания договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, ведно с приложенията към него, както и че уговорената сума е отпусната на ищеца.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи копие от договора за кредит, погасителни планове, приложения и т. н. е неоснователно, тъй като същите са представени и от двете страни по делото.

Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ е неоснователно. Други договори между страните нямат отношение към настоящия спор, а и ищецът може самостоятелно да се снабди с информацията от БНБ без да му е необходимо съдействие от съда.

За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, изискващи специални знания, следва да бъде допусната поисканата от ищеца експертиза.

Искането на ответника за съединяване на настоящото дело с други 7 дела по описа на СРС е неоснователно, тъй като настоящото дело е предпоследно образувано и евентуалното съединяване следва да бъде извършено по по-ранните.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2025г. от 10:20ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.

УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи.

НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300лв., вносими от ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването.

ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за изготвяне на заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него информация и документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК, а именно ще приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3