Определение № 1110 от 22.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1110 гр. Бургас, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500538 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.122 от ГПК.

Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд – Царево и Районен съд Айтос, повдигнат с определение № 113/19.03.2025г., постановено от Районен съд – Царево по гр.д. № 20252180100119.

По така повдигнатия спор за подсъдност, Окръжен съд - Бургас приема следното:

На 17.02.2025г. Застрахователна компания „Лев инс“ АД подава пред Районен съд – Айтос заявление да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. Ч. Д. с постоянен адрес в ***** за сумата от 609,30 лева, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено от застрахователя на пострадало лице, с което е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица № BG/22/121002433729 със срок на валидност от 18.08.2021г. до 17.08.2022г. В обстоятелствената част на заявлението ЗК „Лев инс“ АД посочва, че на 03.09.2021г., при управление на МПС под въздействие на наркотични вещества, Д. е предизвикал ПТП и е причинил вреди на лек автомобил, за който е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 609,30 лева на увреденото лице и на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ е придобил правото на регрес за платената сума.

Районен съд – Айтос извършва служебна проверка за постоянния и настоящ адрес на длъжника и констатира, че първият е в гр. Айтос, а вторият – в гр.Китен, ул. „Възраждане“ № 4. Съдът приема, че длъжникът има качеството на потребител, тъй като се явява „ползвател на застрахователна услуга“ по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ и подсъдността трябва да се определи по настоящия му адрес по правилото на чл.113 от ГПК. Поради това, с определение № 132/18.02.2025г., съдът изпраща заявлението на ЗК „Лев инс“ на Районен съд – Царево за произнасяне по компетентност. В мотивите на определението, съдът посочва, че подсъдността по чл.113 от ГПК се прилага по отношение на предявения пряк иск по чл.226 от КЗ (отм.) от пострадалия (или третото ползващо се лице) срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в който смисъл са мотивите по т.6 от ТР № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС, определение по ч. търг. д. № 1433/2016г. на ВКС, ІІ ТО и определение № 724/13.03.2023г. на БОС по ч. гр. д. № 467/2023г.

С определение № 113/19.03.2025г. Районен съд – Царево повдига спор за подсъдност пред Окръжен съд – Бургас между него и изпращащия Районен съд – Айтос. В мотивите на 1 определението, съдът посочва, че вземането на застрахователя срещу водач, който при управление на МПС под влияние на наркотични вещества и в нарушение на правилата за движение по пътищата виновно и противоправно е причинил вреди на другиго, възниква по силата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, а не по силата на сключен договор за застраховка.

Основанието за реализиране на регресната отговорност в този случай, е непозволено увреждане, а застрахователният договор има само преюдициално значение. Длъжникът, срещу когото е насочена претенцията, респ. е подадено заявлението, отговаря на извъндоговорно основание в качеството си на деликвент, а не в качеството си на страна по договор за застраховка. Поради това, в конкретния случай, подсъдността на производството по чл.410 от ГПК трябва да се определи по общото правило на чл.411, ал.1, предл.І в редакцията, обн. в ДВ, бр.100/2019г., вр. чл.105 от ГПК, а не по правилото на чл.411, ал.1, предл.ІІ в редакцията, обн. в ДВ, бл.100/2019г., вр. чл.113 от ГПК. В подкрепа на този извод, съдът се позовава на утвърдената съдебна практика, обективирана в определение № 84/13.01.2025г. на БОС по възз. ч. гр. д. № 1943/2024г., определение № 2051/14.08.2024г. на БОС по възз. ч. гр. д. № 1107/2024г. и определение № 1538/12.06.2023г. на САС по възз. ч. гр. д. № 1410/2023г.

Въз основа на изложените факти, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

С разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ е уредено регресното право на застрахователя срещу виновния водач – деликвент да получи платеното от него обезщетение, заедно с лихвите и разноските, когато при настъпването на ПТП водачът е извършил нарушение на ЗДвП като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Регресната отговорност възниква по силата на цитираната правна норма при наличие на определените в нея условия и само за застраховка „Гражданска отговорност“. Тази отговорност е предвидена като санкция за виновното поведение на водача, причинил вредата, който трябва да понесе реално гражданската си отговорност. В този случай, основанието, въз основа на което застрахователят изплаща обезщетението на третото лице, е законът, поради което регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, каквото е правото на суброгация в общия състав на чл.410 от КЗ и на чл.411 от КЗ.

Регресното право на застрахователя възниква по силата на специалното извъндоговорно основание за неоснователно обогатяване, разписано в чл.500, ал.1 от КЗ при наличието на изрично предвидените предпоставки за това, а не по силата на договор за застраховка.

Поради това, длъжникът няма качеството на ползвател на застрахователна услуга по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ и на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а на деликвент и приложение следва да намери общото правило за местна подсъдност по чл.411, ал.1, предл. І от ГПК (ДВ, бр.100/2019г.), а не правилото на чл.411, ал.1, предл. ІІ от ГПК. Като е достигнал до този извод, Районен съд – Царево правилно е повдигнал спор за подсъдност, който трябва да бъде разрешен с определяне на местно компетентен съд по постоянния адрес на длъжника, който в конкретния случай, е Районен съд – Айтос.

В този смисъл е утвърдена практика на Окръжен съд – Бургас, обективирана в определение № 84/13.01.2025г. на БОС по възз. ч. гр. д. № 1943/2024г. и определение № 2051/14.08.2024г. на БОС по възз. ч. гр. д. № 1107/2024г., с която е преодоляна съдебната практика, цитирана от Районен съд – Айтос, формирана с определение № 724/13.03.2023г. по ч. гр. д. № 467/2023г. на настоящия въззивен състав.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че местно компетентен да разгледа заявлението по чл.410 от ГПК е Районен съд – Айтос, в чийто съдебен район попада постоянният адрес на длъжника – деликвент.

Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас:

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа заявлението на Застрахователна компания „Лев инс“ АД по чл.410 от ГПК против длъжника М. Ч. Д. с постоянен адрес в ***** е Районен съд – Айтос.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Районен съд – Царево за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3