Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 394 от 11.09.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 1176/2024
Вид
Решение № 394
Подписан
11.09.2026
Състав
Никола Дойчинов Дойчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Несебър, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Дора К. Д.а като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20242150101176 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се образува по искова молба на Е. М. П. срещу В. М. П. с искане да се приеме за установено между страните, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор 7***** и ½ идеална част от дворното място с идентификатор № 73*****, върху което е построена къщата, на основание придобивна давност, осъществявана за периода от 2006-2008 г. до 2018 г., включително към настоящия момент.

Предявява се в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главния иск за собственост, иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните парични вземания: 1.) сумата от 231 354,76 евро, представляваща стойността на направени подобрения по дворното място с идентификатор № 73*****, включително изразяващи се в построяване на сграда с идентификатор 7*****; 2.) сумата от 37587,41 евро, представляващи стойността на направени подобрения в сграда с идентификатор 7*****.;

Иска се и задържане на имотите – сграда с идентификатор 7***** и ½ идеална част от дворното място с идентификатор № 73***** до изплащане на подобренията.

Претендират се и направеното по делото разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са *** и ****. Посочва се, че ищецът придобива процесните къща с идентификатор 7***** и ½ ид.ч. от дворното място по давност, чрез упражнявано владение за периода от 2006-2008 до 2018 г., което продължава и към момента. Навеждат се твърдения, че родителите на страните – М.М. П.а и М.П. П. продават на ответницата на 07.02.2024 г. цялото дворно място, ведно с построените 1 в него две сгради с идентификатори №№ 73*****.1. и 7*****. В тази връзка се заявява, че ответницата не е придобила собствеността върху сграда с идентификатор 7*****. и ½ идеална част от дворното място с идентификатор № 73*****, тъй като те са собственост на ищеца на посоченото по-горе придобивно основание.

Описва се следната хронология на фактите:

Майката на страните закупува на ***** г. празно дворно място, представляващо УПИ VI-***, кв. 24 по плана на с. Т****, Община Н****. След покупката на имота, родителите заявяват на сина си-ищеца по делото, че искат да си построят къща в двора, както и че самият ищец може да си построи къщата за него и семейството си, като се разбират, че ще ползват двора по равно. Ищецът е съгласен и с благодарност приема това тяхно предложение. Ответницата през това време от 1989 г. до 2021 г. живее в Германия, като се прибира рядко. Тя е уведомена и знае за съгласието на родителите й ищецът да си построи къща в техния имот и е съгласна с това.

Заявява се, че в периода от 1998 – 1999 г. родителите на страните успяват да си построят къща на два етажа със ЗП от 33 кв.м. и се нанасят в нея. Ищецът построява с финансовото съдействие на своите родители по-голямата къща в двора в периода от 20062008 г., като на 09.06.2009 г. се издава удостоверение за въвеждане в експлоатация. След завършването на сградата родителите на страните се преместват на първия етаж от новопостроената къща от ищеца, а последният извършва ремонт на тяхната къща. След приключване на ремонта на по-малката къща, родителите се връщат в нея около 2012-2013 г.

Предвид горното, ищецът заявява, че от самото закупуване на дворното място, по време на строителството на двете къщи и до настоящия момент, се грижи за своите родители и за имотите като за свои. Заплаща тока и водата за имотите, закупува им редовно храна и други необходими за бита вещи.

Заявява се, че ищецът е добросъвестен владелец и че всички подобрения в къщата на родителите на страните, по дворното място, както и относно къщата, в която живее ищеца, са направени със знанието и без противопоставянето на ответницата и родителите им.

По същество се моли за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответницата Е.Х. Г. подава писмен отговор в срок. Оспорва предявените искове.

Моли за отхвърлянето им. Излагат се съответните съображения. Претендира разноски.

В о.с.з. ищецът се явява лично и със своите пълномощници, които молят за уважаването на претенциите. Претендират се разноски.

В последното о.с.з. ответницата не се явява и не изпраща представител. Последният подава становище с вх. № 7396/30.06.2026 г.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

Съдът намира за нужно да отбележи, че когато споменава процесния имот с описанието – „къщата“ има предвид процесната сграда с идентификатор № 7***** (т.н.

2

„голяма“ къща по думите на майката на страните – св. П.а), като другата сграда с идентификатор № 73*****.1, наричана от св. П.а „малката къща“ не е предмет на делото и няма да се коментира в настоящото производство.

Фактическият състав на придобивната давност включва наличието на упражнявано владение (фактическа власт с намерение за своене) за период от поне 10 години (с оглед твърденията за недобросъвестно владение). Тези два юридически факта следва съществуват кумулативно и могат да се доказват в процеса със всички доказателствени средства, предвидени в ГПК. В случая, владението следва да бъде явно манифестирано пред родителите на страните, тъй като се установява, че както ищеца, така и родителите му живеят заедно в имота – без значение е наличното противоречие в показанията на двете групи свидетели, водени от страните, дали и колко време родителите на ищеца живеят заедно в „голямата“ къща (процесния имот с идентитификатор№ 7*****) и колко в „малката“ – къща с идентификатор № 73*****.1. Манифестиране на анимуса на владението от страна на ищеца пред ответницата (негова ****) не е необходимо, тъй като отдавна е напуснала България като обичайното й пребиваване е в Германия до 2021 г. – този факт се установява несъмнено от показанията на св. М.-майка на страните по делото и Т. – приятелка на ответницата.

Свидетелят Д. Т. посочва пред съда, че се познава със страните по делото от ученическите си години – с ищеца е съученичка, а с ответницата – са приятелки от 1989 г.

От свидетеля се установява, че ответницата заминава за Германия в началото на демократичните промени през 1989-1990г. – самата свидетеля отива също в Германия през 1989 г. Там ответницата създава семейство, сключва брак (прекратен на 05.01.2024 г. в Германия) и живее в чужбина до връщането си в България през 2021 г. Без значение е какви са причините за връщането на ответницата в България. В периода до 2021 г. ответницата посещава периодично родителите си и ищеца през лятото и отсяда в процесния имот, където живее и нейния *** – ищеца по делото. През този период св. Т. и ответницата поддържат отношения и се виждат в България, като свидетелката идва на гости на ответницата в с.

Т****. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. изцяло в тази част.

Свидетелят П.а – майка на страните по делото посочва, че процесната къща, понастоящем с идентификатор № 7***** започва да се строи през есента на 1996 г. и се завършва окончателно през 2008 г. с акт-образец 16. Къщата се строи основно със средства на родителите на страните, но и с помощта на ищеца. Съдът е на мнение, че имотът се построява основно с паричните средства на родителите на страните, в който смисъл са показанията на св. П.а, тъй като се установява, че извършваната строителната търговска дейност от ищеца започва по-късно след този период – видно от справките от имотния регистър и издадените нотариални актове – сделките по покупко-продажба са след 2008 г.

Ищецът помага за изграждането на къщата с личен труд, като ползва и помощта на св. М., с когото изграждат ВиК инсталацията.

Безспорно е по делото, че ищецът от построяването на процесния имот през 2008 г. живее в него, включително понастоящем – в този смисъл са всички свидетелски показания – 3 св. П.а – „През 2008 г. заживяхме всички в голямата къща, ние с мъжът ми и Е. беше при нас“; св. Т. – „…2018 г. леля М. и чичо М. влязоха в къщата…Е. се е разболял от пневмония и после те го прибират от болницата да живее при тях…“; св. М. – „Познавам Е. от 2001 г…знам, че има къща в с. Т**** и жевее там постоянно“; св. Есхолм – „Нямам наблюдения да е напускал имота след 2006 г., той постоянно си живее там.“.

С оглед събраните по делото гласни доказателства съдът приема за доказано, че ищецът живее в процесната къща от построяването й през 2008 г. до момента, респ. упражнява фактическа власт върху нея. Следва да се приеме, че в същия период ползва и част от дворното място, което е логично с оглед факта, че ищецът живее в къща, построена в това дворно място, но този факт се установява и от свидетелките показания, анализирани подолу в решението, които дават сведения, че ищецът извършва подобрения в дворното място.

Намерението за своене, както на къщата, така и на част от двора се установява от извършваните от ищеца действия в обективната действителност, изразяващи се в множество ремонти, подобрения и въобще облагородяване на имота (къща и двор) като цяло - така например св. П.а, посочва, че синът й прави парното отопление в къщата, в която живее, асмалъците в двора, намира бригади във връзка със строежа на къщата, частично участва с труд във връзка с ел.инсталацията на къщата, а със свидетеля М. М. правят ВиК инсталацията – показанията на св. М. потвърждват този факт. От показанията на св. М. се установява и че ищецът сменя котела в процесната къща, в която живее – „Може би преди 10-на години смени котела, преди това също имаше котел, който той го прави. По негови думи знам ,че той купи и прави котела“. Майката на ищеца посочва, че именно синът й прави изолация на процесния имот – „Направи изолация и на двете къщи и той ги плати“ – този факт се установява изцяло и от св. А., който е положил изолацията на процесната къща.

По отношение на дворното място, св. П.а посочва, че дворът се ползва и поддържа от ищеца, както намери за добре - „Е. си правеше неща по двора, зася едни борчета, той каквото си поиска, това си правеше, смени няколко креди на асмалък“. В тази насока са и показанията на св. П., който също живее в с. Т**** от 2013 г. и се познава с ищеца от ученическите години – „Е. всеки път си прави нещо по двора, работниците му си направиха чардак, слагаха парапети…по двора излиза някакви пътеки…след като аз дойдох в селото.“, както от показанията на св. А. – „През 2017 г. като отидох да слагам топлоизолация имаше навеси, чардак. От Е. знам, че той ги е слагал“.

Ето защо, по отношение на субективната страна на владението – съдът приема, че се доказва пълно и главно в процеса, чрез ищецът обективира надлежно пред своите родители, че счита къщата с идентификатор № 7*****, в която живее от 2008 г., за негова. Този факт се потвърждава не само от обективираните от ищеца действия по полагане на постоянни през годините грижи и подобрения в процесната къща и дворно място, но и от провежданите разговори с родителите му и въобще от цялостното му поведение. Така от разпита на майката на ищеца се установява, че ищецът манифестира пред нея намерението си за своене на къщата, като ясно й заявява, че счита имота за свой – „Той казваше все моята къща, моята къща и може би това му е останало в съзнанието, че къщата ще бъде за него, тъй 4 като **** му е в Германия, и ние не очаквахме, че тя ще се върне.“. В тази насока са и гласните доказателства, събрани от разпита на св. Т., която е посещавала страните по делото в с. Т**** – „По начина на държанието на Е., той се чувстваше в тази къща, като собственик и така се държеше… Аз Е. го познавам и преди това и тогава също ми направи впечатление, че се държи собственически…“, както и св. Е. – „През тези години той си мисли, че къщата и дворът са негови.“. Ето защо, следва да се приеме, че намерението за своене, респ., че ищецът счита себе си за собственик на процесния имот, се обективира надлежно, както пред неговата майка, с която живеят немалък период от време заедно, така и пред третите лица – св. Е., която е съседка на ищеца и ги дели обща ограда, така и св. Т., която е идва на гости на ответницата в с. Т**** през 2021-2022 г.