Определение № 2658 от 07.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2658 гр. Пловдив, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502246 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез пълномощника му по делото адвокат М., против Определение №7942 от 09.06.2025 г., постановено по гр.д. №7020/2024г. по описа на РС-Пловдив, XXIII гр.с., с което по реда на чл.248 от ГПК първоинстанционният съд е отменил постановеното по делото Решение № 1910/23.04.2025г в частта за разноските, с е осъдил Д. Г. А., ЕГН: ********** да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *** сумата от 62, 95 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се настоява за неговата отмяна.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата Д. Г. А., ЕГН: **********, с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.

С Решение № 1910 от 23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 7020/2024 г., РС – Пловдив, е уважил частично предявеният от ищцата Д. Г. А., ЕГН:

********** против „Сити кеш“ ООД иск по чл.55,ал.1 , предл.1 от ЗЗД и осъдил търговското дружество да заплати на ищцата сумата от 274, 10 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ***г., като е отхвърлил 1 предявения иск за разликата над уважения до пълния предявен размер.Присъдил е и разноски по съразмерност, като е осъдил ищцата да заплати на търговското дружество сумата от 62, 95 лева , представляваща съдебно – деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

По реда на чл.248 от ГПК ищцата Д. Г. А. е поискала изменение на решението в частта му за разноските, като не бъдат присъждани в полза на търговското дружество разноски по делото с оглед задължителното тълкуване на СЕС по Решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19.

С обжалваното определение съдът е уважил молбата на ищцата и отменил решението си в частта, с която е осъдил ищцата да заплати на ответното дружество разноски по делото.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно. Решаващият състав на съда не споделя доводите на жалбоподателя относно неприлагане на цитираното Решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, с което СЕС е приел, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Напротив, настоящият случай е именно такъв, при който следва да намери приложение същото решение .

Касае се за първоначално заявен размер на осъдителен иск, който в хода на производството и след събиране на доказателства – ССЕ, е уважен частично с оглед професионално извършените изчисления от вещото лице. Точно за подобни хипотези и СЕС разяснява, че не следва да се обременява потребителя при търсене на потребителска защита, т.к. това би имало възпиращ ефект при търсене на правата му по съдебен ред. Доколкото европейското законодателство има върховенство пред вътрешно правните норми, то следва да намери приложение именно това разрешение на въпроса за разноските. Поради това и не се дължат разноски на ответника при частично отхвърляне на предявения иск.

Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №7942 от 09.06.2025 г., постановено по 2 гр.д. №7020/2024г. по описа на РС-Пловдив, XXIII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3