Решение № 4278 от 07.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4278 гр. Пловдив, 07.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330103842 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Е. Л. М., ЕГН **********, с адрес: *****************************, срещу „Церта Пърсеналмениджмънт ГМБХ - клон България“ КЧТ, ЕИК 203565478, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 64, ет. 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 2108,90 евро, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец април 2026 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.05.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че считано от 01.08.2015 г. ищцата Е. М. изпълнява трудовите си задълженията по трудово правоотношение по Трудов договор № **от ****** г. при ответника „Церта Пърсеналмениджмънт ГМБХ - клон България“ КЧТ, както и че заема длъжността **********, с код на длъжността – ******, при ответното дружество. Сочи се, че основното месечно възнаграждение на ищцата е в размер на 1989,53 евро, а допълнителното й възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е в размер на 119,37 евро. Твърди се, че към настоящия момент ответникът не е заплатил дължимото на ищцата трудово възнаграждение за месец април 2026 г. в размер на 2108,90 евро.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови 1 решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Церта Пърсеналмениджмънт ГМБХ клон България“ КЧТ.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ.

Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

За да възникне в полза на ищцата правото н а вземане за заплащане на трудово възнаграждение е необходимо да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1) наличие на валидно трудово правоотношение между страните през процесния период; 2) ищ цата реално да е полагала труд при работодателя през периода, за който претендира заплащане на трудово възнаграждение; 3) размерът на дължимото трудово възнаграждение, както и падежа на вземанeто.

В процесния случай не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства (л. 9 - л. 16, л. 20) се установява, че ищцата се намира в трудово правоотношение с ответното дружество по Трудов договор №*** от ***г., изменен с Допълнително споразумение № ** от **** г., като заема длъжността ******* при условията на 8-часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1989,53 евро и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит о т 6 % за всяка година трудов стаж при същия работодател. Страните са се съгласили ищцата да постъпи на работа на ***** г., както и трудовото й възнаграждение да се изплаща до края на месеца, за който се дължи (т. III, чл. 4 от трудовия договор).

От представеното от ищцата извлечение от банкова сметка от ***** г., издадено от******, се установява, че в хода на процеса на дата ****** г. ответното дружество е заплатило на ищцата сумата в размер на 1636,46 евро с основание на плащането „заплата месец април“.

Съдът намира, че през процесния период страните са били обвързани от действието на валидно възникнало трудово правоотношение. Доколкото от доказателствата по делото не следва друго, по аргумент от чл. 8, ал. 2 от КТ може да се направи извод, че през исковия период – месец април 2026 г., ищцата е предоставяла реално и фактически работната си сила в полза на работодателя през пълната уговорена продължителност на работното време. По делото няма данни за неизпълнение на поети с трудовия договор трудови задължения от страна на ищцата, нито въведени фактически твърдения от ответника в този смисъл. Страните не спорят, че възнаграждението, което работодателят е следвало да заплати на ищцата за месец април 2026 г. е в размер на 2108,90 евро, от които: 1989,53 евро основно месечно трудво възнаграждение и 119,37 евро допълнително възнаграждение 2 за придобит трудов стаж и професионален опит, както и че същото е следвало да бъде изплатено от работодателя на ищцата до края на месеца, за който се дължи, т.е. до края на месец април 2026 г., съгласно договореното в трудовия договор. Наред с това, от представеното от самата ищца извлечение от банкова сметка се установява, че в хода на процеса на дата ***** г. ответното дружество е заплатило на ищцата част от дължимото й трудово възнаграждение за месец април 2026 г., а именно сумата в размер на 1636,46 евро. Извършеното в хода на процеса частично доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект и следва да бъде съобразено от съда на основание на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Налага се извода, че исковата претенция се явява основателна до сумата в размер на 472,44 евро, като за разликата над тази сума от 472,44 евро до пълния претендиран размер от 2108,90 евро, равняваща се на 1636,46 евро, искът следва да се отхвърли като неоснователен, поради осъществено плащане в хода на процеса, с което частично е погасена исковата сума.

Като законна последица от уважаване на иска до посочения размер от 472,44 евро следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.05.2026 г., до окончателното изплащане на вземането, каквото искане изрично е направено от ищцата в исковата молба.

По предварителното изпълнение на решението:

Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК с ъдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. За това не е необходимо да има изрично искане от страна на ищеца. Следователно в процесния случай следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, има ищцата. Същата своевременно е претендирала и представила доказателства за договорено и реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 евро (договор за правна защита и съдействие – л. 7 от делото). На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъди сумата в размер на 400,00 евро – за адвокатско възнаграждение.

Доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК , ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата – бюджета на съдебната власт , по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата в общ размер на 84,36 евро – държавна такса за разглеждане на предявения иск.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Церта Пърсеналмениджмънт ГМБХ - клон България“ КЧТ, ЕИК 203565478, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

3

„Княгиня Мария Луиза“ № 64, ет. 2, да заплати на Е. Л. М., ЕГН **********, с адрес: *******, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, сумата в размер на 472,44 евро – представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2026 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.05.2026 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 128, т.

2 от КТ за разликата над 472,44 евро до пълния претендиран размер от 2108,90 евро, поради извършено частично плащане на исковата сума в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Церта Пърсеналмениджмънт ГМБХ - клон България“ КЧТ, ЕИК 203565478, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Княгиня Мария Луиза“ № 64, ет. 2, да заплати на Е. Л. М., ЕГН **********, с адрес: ********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 400,00 евро - разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Церта Пърсеналмениджмънт ГМБХ - клон България“ КЧТ, ЕИК 203565478, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Княгиня Мария Луиза“ № 64, ет. 2, да заплати в полза на Държавата – бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на 84,36 евро – разноски за държавна такса.

ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от 14.09.2026 г. - датата, на която съдът е обявил, че ще се произнесе с решение, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Решението в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на невлязлото в сила съдебно решение, има характер на определение и на основание чл. 244 от ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4