Решение № 52 от 06.08.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Габрово, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Веселина Й. Венкова като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244200600140 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалба на частния тъжител М.

С. М. против Присъда от 19.03.2024г. по НЧХД № 292/2023г. на РС-Севлиево.

С горната присъда, Районен съд – Севлиево е признал подсъдимия Г. Х. за невинен в това на 23.06.2023г. около 22.30 часа, пред ресторанта в центъра на с.Агатово, общ.Севлиево, чрез хвърляне на камък в стъклото на автомобила му в областта на главата на водача, да е причинил на М. С.М. от гр.С. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което го е оправдал по така предявеното му обвинение по чл.130, ал.1 от НК.

Съдът е отхвърлил предявения граждански иск от М. М. против Г. Х. с което се иска обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000.00 лева, като неоснователен и недоказан.

На частния тъжител са възлож. направените по делото разноски.

По делото е депозирана жалба от частния тъжител, чрез неговия повереник адв.Д. срещу Присъда № … от 19.03.2024г. В нея се изразява становище, че присъдата е неправилна, поради неправилно прилож. на материалния закон и необоснована, тъй като не кореспондира със събраните по делото доказателства. Прави се искане същата да бъде отменена и съдът да 1 постанови нова с която да признае подсъдимия за виновен и да му наложи справедливо наказание.

Частния тъжител М. М. се явява лично пред въззивната инстанция.

Явява се и неговия повереник адв.Д. от ГАК. Двамата поддържат депозираната жалба. Считат обжалваната присъда за неправилна, необоснована и незаконосъобразна и молят да бъде отменена и подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, както и да бъде уважен предявения гражданския иск.

Подсъдимият не се явява пред настоящата инстанция, за да изрази лично становище по жалбата. Явява се неговия защитник адв.Д. Той оспорва жалбата и моли първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги прецени по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, същата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваната присъда на РС-Севлиево е постановена след правилно изясняване на фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият Г. М. Х. живеел в с.А., общ.С. заедно със съжителката си З.В. и дъщеря им М.В. и останалата част на семейството.

Частният тъжител - М. С. М. живеел заедно със съпругата си Р.М. в същото село. Занимавал с дърводобив и по този повод в определен период от време при него работили подсъдимия и неговия син.

В центъра на с.А., общ.С., имало хранителен магазин и кафеаперитив, в който работел свидетеля А.А. Пред въпросното заведение били поставени маси и столове, които били използвани от клиенти на заведението. В близост до същите се намирал каменен дувар, а същевременно на асфалта били поставени масивни бетонни саксии. Магазина и заведението често били посещавани от жители на селото и други лица, в това число подсъдимия и тъжителя.

На 23.06.2023 г., вечерта, тъжителят отишъл до въпросното заведение с лекия си автомобил „***“ с рег. № ***. Паркирал в близост до изнесените 2 пред заведението маси и седнал на една от тях. Заедно с негови познати започнал да се черпи, като употребил алкохол. На неговата маса бил и свидетеля Р.Х. На масите в заведението били и свидетелите : К.С., А.А., М.М. и А.Д. В същото заведение се намирал и подсъдимият, който бил с част от членовете на семейството си, като в последствие там отишли и свидетелките З. и М.В.

В един момент между тъжителят и подсъдимият възникнал спор във връзка с неплатени от първия осигуровки. Разменили си обидни думи и псувни. Тогава тъжителят станал от масата и се насочил към лекия си автомобил, като заплашил подсъдимия, че този път ще го сгази с него. Синът на подсъдимия и жена му се опитали да потушат разразилия се скандал, като успокоявали и двамата. Тъжителят се качил в автомобила, привел го в движ., като се насочил към масите с клиенти, при което ударил няколко от бетонните саксии, поставени на асфалта и около заведението. Някой от присъстващите на мястото се обадил на жената на тъжителя да дойде на центъра и да го прибере, а от своя страна подсъдимият, който бил изплашен, се обадил на ЕЕН 112 и подал сигнал за случващото се, като поискал съдействие от служители на МВР. Подсъдимият се приближил до дувара, намиращ се в близост до масите.

Взел от там камък, който хвърлил в посока към автомобила, управляван от тъжителя. Камъкът попаднал в лявата част на предното панорамно стъкло и го спукал. Тъжителят слязъл от автомобила си, като в следствие на употребения алкохол се олюлявал. Малко след това, такова обаждане на посочения телефон било подадено и от страна на дъщерята на подсъдимия – свидетелката М.В.

Последвали още две обаждания на телефон 112 от подсъдимият, както и такова от страна на свидетеля А.Д. Междувременно на мястото на инцидента пристигнала Р.М. и прибрала съпруга си в къщи.

По повод постъпилия сигнал на ЕЕН 112, от оперативно дежурната част на РУ МВР Севлиево, на мястото на инцидента пристигнали полицейските служители - С.С. и Д.Д. Там се срещнали с подсъдимия Х., който им обяснил за възникнал спор между него и тъжителят, както и ,че М. М. се опитал да го сгази с автомобила си. Обяснил, че тъжителят ударил автомобила си в бетонните саксии, в следствие на което някои от тях се счупили. Признал, че за да се защити от М. хвърлил един камък по предното стъкло на автомобила.

По време на проведената беседа с подсъдимия, полицейските служители констатирали, че част от намиращите се на мястото бетонни саксии са блъснати, а някои от тях счупени. Констатирали също така, че предното панорамно стъкло на автомобила е спукано, без да има отвор в него.

Междувременно на мястото на инцидента пристигнала съпругата на тъжителя и тя ги завели до дома си, за да разговарят с него. Служителите на МВР констатирали, че тъжителят е в нетрезво състояние, тъй като трудно излязъл 3 от дома си, клатушкал се и не можал ясно да обясни какво точно се е случило.

При проведения с него разговор не им направило впечатление да има видими телесни увреждания.

Свидетелят С.С. на осн. чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗМВР съставил на подсъдимия и на тъжителя протоколи с които ги предупредил да не влизат в спор и пререкания помежду си, да не отправят закани, заплахи и да не извършват самоуправни действия един спрямо друг, а всички спорни въпроси да решават по съответният правов ред.

На 26.06.2023 г. тъжителят бил прегледан от съдебен лекар, за което му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 92/2023 г. В него медицинското лице вписало като заключение, че при прегледа на М. С. М., ЕГН ********** се установило: охлузна рана в лявата челна половина на главата с оток на меките тъкани, порезни рани на лявата скула, кръвонасядания с оток на клепачите на лявото око, довели до стесняване на очната цепка, две охлузни рани с кръвонасядания на меките тъкани около тях на дясната лакетна става, субективни оплаквания от главоболие и виене на свят. Според съдебния лекар, описаните травми отговаряли да бъдат получени по време, начин и давност както съобщава пострадалия при инцидента на 23.06.23 г. Установените наранявания били довели до промяна в клиничното му здраве, проявени като временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, съпроводени с болка и страдания по време на възстановително оздравителния процес.

По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Я.К. От заключението се установява, че М. М. има следните, описани на 26.06.2023 г. увреждания: - Охлузна рана с диаметър 3,5 см. в лявата челна област на главата; Механизъм на причиняване – тангенциално въздействие спрямо повърхността на кожата на предмет с вероятно плоска повърхност; - Кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око; Механизъм на причиняване – удар с или върху твърд тъп предмет в областта на лявата очница; - Линейни порезни рани с размери по 2,5/0,1 см на лявата скула, на площ 4,0/2,5 см. и оток на меките тъкани; Механизъм на причиняване – повърхностно въздействие на предмет с остър режещ ръб, възможно и фрагмент/и стъкло, както и ударно въздействие (за отока); - Две охлузни рани на десния лакът, с размери 4,0/2,0 см., на разстояние 3см една от друга и с кръвонасядания по периферията.Механизъм на причиняване – тангенциално въздействие спрямо задната повърхност на левия лакът от твърд тъп предмет (удар/и под ъгъл с или върху твърд тъп предмет); - Субективни оплаквания от главоболие и световъртеж. В заключението си вещото лице е разсъждавало за различни варианти при които тъжителят би могъл да получи описаните увреждания ако се приеме ,че е налице спукване ако се приеме приложеното 4 копие на фотоснимка с ниско качество, на която се вижда напукване на предното панорамно стъкло на автомобила в лявата му част (откъм водача) и дефект (отвор) на стъклото в долната му лява част.

Вещото лице не може да се обясни наличието на травми при тъжителя в четири области – челото вляво, лява очница, лява скула, десен лакът – като уврежданията на лицето са с различен механизъм на получаване – охлузни, порезни, удар от твърд тъп предмет. По наличните данни не може да се обясни наличие на контакт на лицевата част с предното панорамно стъкло в областта на дефекта и напукванията.

За изясняване на делото от фактическа страна РС- Севлиево е допуснал съдебна-автотехническа експертиза. ОТ заключението на същата, изготвено от вещото лице М.Х., че счупването на челното стъкло на л.а. „***“ с рег. № *** е в резултат на хвърлен твърд предмет /камък/ по стъклото. Счупеното челно стъкло е с прободен отвор, около който се виждат лъчеви и концентрични счупвания и не се е разпаднало, определя, че предното панорамно стъкло на автомобила е триплексово. Вещото лице счита, че е възможно с оглед типа на стъклото триплексово при удар/и с камък върху него да се образуват и отлетят фрагменти от него, които да навлязат в купето.

Преценявайки местополож. на водача експертът счита, че е възможно е отделените фрагменти от стъклото да достигнат главата и вдигната дясна ръка на лицето, намиращо се на предната лява седалка. Възможно е при удар с камък, съответно няколко последователни удара с камъни да се образува отвор в стъклото, но не е възможно да навлезе камък в купето, който да достигне водача. Не е възможно камък да достигне тялото на водача по посочения механизъм. Контакт на телесни части на водача с предно панорамно стъкло на автомобила и в частност с образувалия се дефект /отвор/ е възможен при рязко спиране или при удар на предната част в неподвижно препятствие без предпазен колан от водача.

В обясненията си пред съда подсъдимият признава, че след скарване с тъжителя и след като М. потеглил с автомобила си към него и се опитал да го блъсне Х. хвърлил по предното стъкло на автомобила камък. Подсъдимият е категоричен, че е хвърлил само един камък и ,че при удара предното стъкло само се напукало. Твърди ,че след излизането си от автомобила, тъжителят нямал следи от наранявания по лицето.

Настоящият въззивен състав споделя изводите на решаващия съд, че след анализ в съвкупност на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства се налага извода , че подсъдимият не е извършил престъплението за което му е повдигнато обвинение.

Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз 5 основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задълж. си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задълж. си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика. Въззивният съд изцяло споделя извършения доказателствен анализ.