Решение № 117 от 03.11.2025, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Търговище, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500327 по описа за 2025 година Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Л. С. К. от с.К., общ.Омуртаг, обл.Търговище, чрез пълномощника му адв. Т. И., АК-Шумен, срещу решение № 42/09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 175/2023 г. по описа на РС – Омуртаг.

С обжалваното решение са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените от Л. С. К. срещу ответника „ТУС“ ЕООД, ЕИК 000861326, с. К., искове: за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 20 928.62 лв. – стойност на получена от ответника земеделска продукция без основание; за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 3 876.00 лв., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, лишавайки го от правото му да ползва имотите си; за сумата 6 027.46 лв., от които: лихва за забава в размер 2 277.92 лв. върху главницата от 8 250 лв. - за фуражна люцерна за периода от 05.06.2020г. до датата на подаване на исковата молба /02.03.2023 г./, лихва за забава в размер 2 677.26 лв. върху главницата от 9 313.02 лв. - за фуражна пшеница за периода от 28.07.2020 г. до датата на подаване на исковата молба /02.03.2023 г./ и лихва за забава в размер 1 072.28 1 лв. върху главницата от 3 365,60 лв. - за фуражна царевица за периода от 28.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба /02.03.2023 г./.

С решението е ОТХВЪРЛЕН и предявения от ответника „ТУС“ ЕООД против ищеца Л. К. НАСРЕЩЕН ИСК с правно осн. чл. 258 във вр. с чл. 79 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер 4 031.85 лв., включваща: сумата 1 878.60 лв., представляваща равностойността на продукцията от царевица в обработения и засят от дружеството поземлен имот, с идентификатор № *** в землището на с. П.Х., общ. Омуртаг, с площ 15 дка, ожъната и прибрана от ответника за стопанските 2021/2022 и 2022/2023 години; сумата 1 420.25 лв. - стойността на направени разходи за обработка и засяване на люцерна за поземлени имоти с идентификатори № *** с площ 7,197 дка, *** с площ 5,000 дка и *** с площ 2,989 дка, и поземлен имот с идентификатор № *** с площ 9,700 дка или обща площ 24,700 дка в землището на с. К., общ. Омуртаг за стопанската 2019/2020 год. и сумата 733,00 лв. – дължими по фактура № 2000000233 от 14.09.2016 г., представляваща стойността на извършените обработка и засяване с люцерна на ПИ с идентификатори № ***; *** и *** по КККР на с. К., Община Омуртаг, които дейности са извършени през 2016 година, ведно със законната лихва от завеждането на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата.

Въззивната жалба е срещу решението в ЧАСТТА , в която са отхвърлени предявените от Л. К. осъдителни искове – главни и евентуални.

С оплаквания, че постановеното решение в обжалваната му част е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл не по предявените от ищеца искови претенции по чл. 73, ал. 1 от ЗС, а е квалифицирал исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, жалбоподателят моли за обезсилване на решението и връщане на делото на районния съд за произнасяне по предявените искове. Излага съображения, че съдът неправилно е интерпретирал изложените в исковата молба факти и обстоятелства, както и петитума в ИМ, довело до неправилна правна квалификация. В условията на евентуалност, счита решението в обжалваната му част за неправилно и необосновано, по съображения, че първоинстанционният съд е приел, че не е доказана твърдяната от ищеца договорка за обработка на земеделските земи от ответника, за който си извод съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите на ответника и изцяло 2 е пренебрегнал събраните в хода на наказателното производство доказателства; игнорирани са представените фактури, част от свидетелските показания; съдът е пропуснал да се произнесе по евентуалната основателност на иска по отношение на имот, за който са събрани гласни доказателства за засяването му с люцерна; съдът неправилно е възприел показанията на свидетелите и е извел извод, че е налице пълно обратно доказване, оборващо презумпцията по чл. 93 от ЗС – този извод, според въззивника, е неправилен и необоснован, тъй като е останало недоказано наличието на твърдяната от ответната страна договорка ответникът да обработва имотите за себе си.

Жалбоподателят счита, че в процеса се е доказало от събраните доказателства, че ответното дружество е изпълнявало аграрни услуги по възлагане от негова страна (въз основа на неформална уговорка между страните), както и факта, че е земеделски стопанин, отглеждащ едри преживни животни, като земеделската продукция от собствените му земеделски земи му е била нужна за земеделското му стопанство; доказало се е и това, че веднага след като е установил, че ответникът е обсебил земите му, ищецът е сезирал компетентните правоохранителни органи и след отказа да бъде образувано наказателно производство, с указания за осъществяване правата му по граждански ред, е предявил настоящите искови претенции. По подробно изложени съображения, жалбоподателят моли за отмяна на отхвърлителното решение и уважаване на исковите му претенции за сумите от 20 928.62 лв. и 6 027.46 лв., претендира разноски за двете инстанции.

Счита за неправилно решението и в частта по евентуалния иск – макар ищецът да е получил подпомагане по реда на ЗПЗП, плащането на процесното подпомагане не изключва възможността собственикът на имотите да реализира добиви от земеделската си земя, поради което моли съда да отмени решението и в тази му част и да осъди ответника да му заплати сумата от 3 876 лв., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца , лишавайки го от правото му да ползва имотите си, както и законната лихва върху това обезщетение от 01.03.2023 г. до изплащането на вземането.

В срока и по реда на чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, чрез адв. Й.К., ТАК, със становище за неоснователност на жалба и за потвърждаване на решението в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно, постановено при строго спазване на процесуалния ред и пълно съобразяване с разпоредбите на чл. 12, чл. 235 и чл. 236 от ГПК.

3

Претендира разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция. Излага следните възражения по отделните пунктове от жалбата и като цяло: 1.Изцяло погрешно е твърдението на въззивника, че съдът се е произнесъл по иск, който не е бил предявен с исковата молба, респ. че определената от съда правна квалификация на предявения иск е неправилна. Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че ищецът следва да индивидуализира иска си – правото, чиято защита търси, чрез посочване на съответните фактически обстоятелства, от които, според него, произтича, както и да формулира искането си към съда, а в правомощията на съда е, като изхожда от тези твърдения на ищеца и неговото искане, да определи правната квалификация.

В случая изведената от съда правна квалификация както на главния, така и на евентуалния иск, е правилна, като на страните са били дадени и съответни с нея указания относно разпределението на доказателствената тежест – обстоятелство, срещу което въззивникът не е възразил; 2.По възраженията на жалбоподателя по същество: Ответникът счита, че в мотивите си по ясен и категоричен начин РС е посочил защо не е приел, че са доказани твърдените от ищеца факти, че срещу ползването на съответно посочените земеделски земи, ответното дружество не му дължи насрещна престация. Съдът по разбираем начин е изтъкнал от кои доказателствени източници е извел подкрепящите правните му изводи фактически констатации. В обсега на извършения от съда анализ е включен, изследван и преценен целия събран и проверен в хода на процеса доказателствен материал, а не само са били обсъдени показанията на свидетелите на ответника. Изведените от съда фактически изводи съответстват изцяло на действителното съдържание на данните от отделните доказателствени средства. Правното заключение на първоинстанционния съд, че не са установени фактите, изпълващи фактическия състав на предявения от ищеца главен иск по чл. 55, ал. I, пр.1 от ЗЗДЛ е правилен и обоснован. Като последица от отхвърлянето на главния иск като неоснователен, съдът правилно е отхвърлил и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Районният съд е обосновал извода си за неоснователност и на предявения от ищеца евентуален иск по чл. 59 ЗЗД, като е обсъдил приетите по делото заявления за подпомагане, подадени от ищеца пред Държавен фонд „Земеделие”, по които той е кандидатствал ежегодно по различни схеми за директни плащания и е извел обоснованата фактическа констатация, че реално въззивникът не е бил лишен от ползването на имотите си, защото е 4 продължил да получава субсидии и да черпи облаги (в същия смисъл е и заключението на назначената по делото експертиза), като това непосредствено е свързано и произтича от определящия за изплащането им факт, че земите му са били обработвани и поддържани от ответното дружество в необходимото състояние, по силата на съществувалите между тях неформални устни договорености.

В о.с.з въззивникът не се представлява, но с писмена молба поддържа жалбата по наведените съображения, претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК, прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Процесуалният представител на въззиваемата страна адв. К. поддържа изцяло представения отговор по жалбата, претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК.

При извършената проверка по чл. 262-269 ГПК, съдът констатира:

Предмет на въззивното производство е решението в отхвърлителната му част по предявените от ищеца искове.

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, разгледана по същество – ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Предявените главни искове са обосновани с обстоятелството, че между ищеца, от една страна - регистриран земеделски производител, занимаващ се основно с растениевъдство и животновъдство, притежаващ собствено стопанство за отглеждането на рогат добитък, за чието изхранване ежегодно засявал и обработвал собствените си земеделски земи със зърнени култури и люцерна и ответника, от друга страна, са съществували търговски отношения, като устно ищецът е възлагал обработването на собствените си земеделски земи на ответника, тъй като последният разполагал с необходимия инвентар и работна сила, а и притежаваните от него имоти били в съседство с тези на ищеца, който пък използвал добитата селскостопанска продукция, за да отглежда свои животни. Уговорката за процесните ниви била ответникът да извърши оран, засяване, торене и обработка на същите, което за 2019/2020г. ответникъп сторил, но не предал продукцията на ищеца, а я взел за себе си.

През 2017-2019г. ищецът отглеждал по-малък брой животни в притежаваният от него животновъден обект, поради което се договорил с ответника, последният, вместо да му предостави част от придобитата селскостопанска продукция от земите, да извърши засяване и обработка на зем.земи на ищеца 5 за следващата селскостопанска година (т.е. за 2019/2020 г.). При наличие на разлика в насрещните престации или при по-нисък добив на селскостопанска продукция, ищецът заплащал определената от страна на ответника цена за извършване на услугата (което се потвърждавало от приложените към ИМ фактури за извършени селскостоп.услуги през 2015 г., касаещи други имоти, което не са предмет на настоящата претенция). За 2019/2020 г. уговорката била ответникът да засади и обработи прибраната продукция срещу насрещното задължение за заплащане на сума от 3 000 лв.

(съгл.уточнителната молба от 27.03.2023 г., вместо посочените в исковата молба 6000 лв.) – „чрез плащане в натура“ на придобитите от собствените на ищеца зърнени култури и тревни фуражи за стопанските 2016/17 и 2017/18 години. Претендираната сума от 3 000лв. е следвало да покрие разходите по извършените от ответника оран и засяване със съответната земеделска продукция от процесните ниви, както и следващата се печалба на ответното дружество. Договорката включвала: