Решение № 294 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000502917 по описа за 2025 година взе предвид следното:

С Решение № 63/01.05.2025 г., постановено по гр.д. № 48/2025 г. по описа на ОС София ЗК“Лев инс“АД е осъдено на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ да заплати на Р. С.

Т. от гр.*** сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 16.03.2023 год. около 17.40 ч. в гр.Костенец, на ул.

„Ал. Стамболийски“, пред дом № 11, по вина на водача на МПС, лек автомобил марка „Сеат Алхамбра” с peг. № ******** - И. Г. Д., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/22/122002834737 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 30.09.2022 год. до 29.09.2023 год., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 31.05.2023 год. – датата на предявяване на претенция пред ответника до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата от присъдената сума до пълния му предявен размер от 120 000 лева.

Със същото решение застрахователят е осъден да запрати на Т. и сумата от 6 855,86 лева, представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди – разходи за престой в болнично заведение, за медицински изделия, за медицински транспорт, за прегледи, изследвания и медикаменти, резултат от нанесени й травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 16.03.2023 год. около 17.40 ч. в гр.Костенец, на ул.

„Ал. Стамболийски“, пред дом № 11, по вина на водача на МПС, лек автомобил марка „Сеат Алхамбра” с peг. №******** - И. Г. Д., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/22/122002834737 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 30.09.2022 год. до 29.09.2023 год., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 31.05.2023год. – датата на предявяване на претенция пред ответника до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен над присъдения по-горе размер до пълния претендиран такъв от 10 537.52 лева.

С решението ЗК“Лев инс“АД е осъден и да заплати на адвокат Х. А. З. от САК сумата от 7 600 лева - определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за 1 осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Срещу решението са подадени две въззивни жалби.

Тази на ЗК“Лев инс“АД е насочена против уважителната му част, с която предявеният от Р. Т. осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ е уважен над сумата от 45 000 лв. до уважения размер от 80 000 лв.

В нея се правят оплаквания за неправилност на същото, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на приобщените по делото доказателства, както и поради неговата необоснованост.

Твърди се първоинстанционният съд неправилно да е интерпретирал приобщените по делото доказателства, което довело до неправилно установяване на релевантните за предмета на спора факти, а от там и до необоснованост на решаващите му изводи за частична основателност на предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени на Т. неимуществени вреди.

Поддържа се да е нарушени материалния закон в нормата му на чл.52 ЗЗД, като присъденото от ОС София обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост.

Предвид на тези оплаквания е поискана отмяна на решението на СОС в обжалваната му уважителна част и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 45 000 лв. до претендирания от ищцата-въззивник размер.

Както вече се посочи в разпореждането па реда на чл.267 ГПК, във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение и в частта му, с която първоинстанционният съд е възложил заплащането на разноски по делото от въззивниказастраховател в полза на осъществяващия безплатна правна помощ адвокат на ищцата, като е определил размер на дължимото се такова в размер на 7 600 лв. След обаче въззивникът застраховател е поискал своевременно от първоинстанционния съд да измени постановеното от него решение в частта му относно разноските, поради прекомерност на присъденото от СОС възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ от адв.З. в полза на ищцата по делото и по неговото искане съдът се е произнесъл с Определение № 292/10.06.2025 г., оставяйки го без уважение, въззивникът-ответник е следвало да го обжалва изрично. Това не е сторено и се налага въпросът относно разноските пред първоинстанционния съд да е разрешен и да не е предмет на въззивна проверка.

Ищцата не е подала отговор по тази въззивна жалба.

Насрещната въззивната жалба на Р. Т., чрез адв.Х. З., е насочена против отхвърлителната част на първоинстанционното решение, с която предявения от тази въззивница осъдителен иск по чл.432, ал.1 КЗ по отношение претендираните неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 80 000 лв. до претендираната такава от 100 000 лв. както и в частта, с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от същото произшествие е отхвърлен в частта му над сумата от 6 855,86 лв. до пълния претендиран размер от 10 235,86 лв.

Твърди се в същата да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също изразяващи се неправилна преценка на приобщените по делото доказателства по отношение на факта за дължимия се на този въззивник размер на претендираните обезщетения.

Поради това и се допуснало неправилно приложение на материалния закон, респ. обжалваното решение било необосновано.

Във връзка с развитите оплаквания е поискана отмяна на решението в посочената му част и по съществото на спора постановяване уважаване на предявения иск за неимуществени вреди до размер от 100 000 лв., а този за имуществени - до размер от 10 235,86 лв.

По насрещната въззивна жалба са постъпили отговори от застрахователя-ответник и от третото лице помагач на негова страна - И. Д..

2

С всяка една от тях самостоятелно доводите в насрещната въззивна жалба се оспорват.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваните му отхвърлителна и уважителна части, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивните жалби, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо в обжалваните му отхвърлителна и уважителна части, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

Същото е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивницата неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. и обезщетение за причинени имуществени такива в размер на 6 855,86 лв.

Така е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Р. С. Т. срещу ЗАД "Лев инс", ЕИК 121130788, която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а именно: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата И. Г. Д. и застрахователя въззивник, както и 2/ в кумулативна даденост елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива отговорността от прекия причинител застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди виновно противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта, причинило вреда на пострадания, както и причинно-следствена връзка между вредата и противоправното виновно поведение.

По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивницата Т. неимуществени и имуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на деликвента И. Г. Д., застрахован по застраховка „ГО“ при въззивника застраховател пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. са допуснати и изслушани автотехническа и медицинска експертизи, при чийто самостоятелен анализ настоящия решаващ състав приема следното от фактическа и правна страна:

Анализът на неоспорените от страните писмени доказателства /вкл. приложеното НОХД № 58/2023 г. на СВС/ и изслушаната съдебно-автотехническа експертиза са установили по безсъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП на 16.03.2023 г., както следва: На посочената дата около 17,40 ч., при добри метеорологични условия л.а. „Сеат Алхамбра“ с рег. № ********, управлявано от И. Г. Д., при движението си по ул.“Александър Стамболийски“ в гр.Костенец не е пропуснал стъпилата на пешеходната пътека и движеща се от дясно на ляво пешеходката Р. Т. да премине , като я е ударил с челната си централна част, в следствие на което същата е паднала с гърба си върху предния капак на автомобила , който в същия момент е бил в активен спирачен режим и тялото й е било отхвърлено в посока напред - пред автомобила, който се е установил /спрял/ преди падането на пострадалата.

При установената скорост на движение на автомобила - около 50 км/ч, водачът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Пешеходката е имала възможност да възприеме движещия се по пътното платно автомобил преди навлизането й в зоната на пътя.

При така приетото за установено решаващият състав намира несъстоятелни оплакванията във въззивната жалба на въззивника-застраховател за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение в нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото първоинстанционният съд е счел неоснователно въведеното от него с отговора по исковата молба възражение за принос от поведението пострадалата, която, като пешеходец, 3 не е проявила грижата на добър стопанин към себе си, предвид че не е спряла да пропусне движещия се по пътното платно лек автомобил, въпреки че е била с предимство, стъпвайки на пешеходната пътека.

Безсъмнено е установено по делото, че въззивницата-ищец, като пешеходец към момента на настъпване на процесното ПТП, не е нарушила нито едно от правилата за движението по пътищата, установени от ЗДвП и ППЗДвП /факт, който не се оспорва и от въззивника-жалбоподател, предвид съдържанието на оплакванията му във въззивната жалба/.

Отчитайки този безсъмнен факти въззивната инстанция приема в случая да е приложима разпоредбата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, която по императивен начин установява, че в хипотезите на: 1/пресичане на пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека" и 2/ допуснати нарушения на водача на правилата на ЗДвП, имащи отношение към настъпването на произшествието, е изключено приложението на разпоредбата на чл. 51, ал.

2 ЗЗД и отчитането на принос на пешеходеца за настъпването на произшествието и вредоносния резултат.

В настоящия спор и двете кумулативни предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП са налице, предвид безспорната установеност на фактите пострадалата да е пресичала на пешеходна пътека тип „зебра“, разположена перпендикулярно на пътното платно, вкл. че водачът на л.а. Д. е нарушил виновно нормата на чл.119, ал.1 ЗДвП, в резултат на което е реализирано процесното произшествие.

Ето защо и в процесния случай преценката за изследване на съпричиняването от пешеходеца е изключена по силата на закона.

По отношение спорния въпрос относно размера на дължимото се обезщетение за претърпените от въззивницата-ищец неимуществени вреди от процесното ПТП, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие получените телесни увреждания.