Протокол № 841 от 21.04.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 841 гр. Варна , 21.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивелина Владова при участието на секретаря Славея Н. Янчева и прокурора Д. Василев Кайряков (ОП-Варна)

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20203100102699 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

Ищeцът Е. Х. Д., редовно уведомен, явява се лично и се представлява от адв. Б.Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, нередовно призован, тъй като липсва върната призовка. Представлява се от прокурор Д.К., редовно упълномощен от преди.

Вещото лице Д. Г. Г., редовно призована, явява се лично.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Прокурор К.: Да се даде ход на делото. Не възразявам за нередовното призоваване.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. рег. № 6386/05.04.2021 г. по допуснатата съдебномедицинска експертиза и пристъпи към изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.

Вещо лице Д. Г. Г.: 51 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

1

Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата съдебномедицинска експертиза.

Вещото лице, на въпроси на адв. Б.:

Вещото лице Г.: Аз изготвих експертизата по писмени данни, така че обективно конкретни причинени телесни увреждания на ответника не съм установила. На база на СМЕ за освидетелстване на живо лице, която е проведена към дата 07.10.2017 г. са установени две съвсем ограничени кръвонасядания в областта на вътрешния ъгъл на лявото око и в съседство по склона на носа. Те са ограничени в рамките 0,9:0,4 см. Случвало ми се е да се запознавам с условията в арестните помещения. Знам къде пребивават задържаните лица, тъй като се е налагало да освидетелствам някого там или съответно дори да извърша оглед на труп. Сигурно условията в ареста се отразяват по някакъв начин върху здравословното състояние на задържания, но няма обективни данни, за да анализирам точно какво се случва, трябва да са налице определени оплаквания или заболявания, за да коментирам. Все пак това са места за задържане. Могат да се обсъждат уславията на средата и пространствата, ако има данни за някакви промени или конкретно въздействие – симптоми, изследвания, резултати и др. Мисля, че за тези помещения не можем да говорим за намаляване на кислорода. Да, за чистият въздух съм съгласна, но кислородът не мисля, че е намален. Условията в ареста като затворени пространства и липса на чист въздух се отразяват и не може да не се отразяват на човек, но конкретно обективни данни за ищеца не мога да дам, защото нямам данни как се е чувствал той и съответно какви отклонения в здравословото му състояние са били налични.

Вещото лице, на въпроси прокурор К.:

Вещото лице Г.: Не съм измервала количеството на кислород в килиите, защото не съм имала такава задача. Нямам и апаратура, с която да го направя. Отговорила съм на въпроса кога евентуално са получени двете кръвонасядания, които са коментирани в експертизата и по какъв механизъм биха могли да се причинят. Казала съм, че те са в резултат на действие на твърд предмет със съвсем ограничена повърхност и тяхното описание показва давност около денонощие преди освидетелстването. Това е приблизителна давност, тъй като в часове не би могла да се даде.

Вещото лице, на въпроси съда:

Вещото лице Г.: От цялата документация на ищеца няма конкретни медицински данни за определена диагноза на заболяване на ищеца, освен посоченото психиатрично състояние, което сте обсъждали в психиатричната експертиза.

Вещото лице, на въпроси на адв. Б.:

Вещото лице Г.: Не съм намерила данни ищецът да е бил воден на лекар и да е установено, че няма промени в неговото здравословно състояние. Бих могла да анализирам всички данни, които са представени във връзка със здравословното състояние на ищеца. Има 2 преглед от медицинския фелдшер, който е осъществен непосредствено преди постъпването в ареста. При прегледът е отчетено добро общо състояние, нормални жизнени показатели за пулс, дишане, сърдечна дейност и е отразено оплакване в областта на лявото рамо, където е забелязано едно допълнително кръвонасядане, но не водещо до ограничаване или смущаване в движенията на крайника. Това е като медицински документ от ареста.

Адв. Б.: Нямам повече въпроси към вещото лице.

Прокурор К.: Нямам повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ по съдебномедицинската експертиза,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх. рег. № 6386/05.04.2021 г. на вещото лице Д. Г. Г..

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от внесения депозит в размер на 200 лева /изд.

РКО/.

Адв. Б.: Да се приеме изслушаната съдебномедицинска експертиза.

Прокурор К.: Да се приеме изслушаната съдебномедицинска експертиза.

Адв. Б.: Водим допуснатите ни свидетели, които моля да допуснете до разпит.

Съдът пристъпва към разпит на редовно водените от ищеца свидетели.

СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Х. Д.А П., ЕГН **********.

В залата влиза свидетелят.

Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.

Х. Д.А П. – 61 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без дела със страните по спора. Майка на ищеца Е. Х. Д.. Предупредена за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.

Свидетелката П.: Майка съм на ищеца Е. Х. Д.. Желая да свидетелствам.

Свидетелят, на въпроси на адв. Б.:

Свидетелката П.: В казармата биха Е. и той не можа да я изкара. Трябваше да е в 3 казармата една година, но изкара 10 месеца, биха го и се разболя. Не помня кога точно синът ми е бил в казармата. Той е роден през 1979 г. Тогава Е. беше в критично състояние.

Аз лежах с него във Военна болница докато се оправи. Беше нещо ужасно. После влезе в психиатрията във Варна. Доста време беше много болен. През месец октомври 2017 г. той отиваше на работа и беше добре. До тогава той не е бил съден и не е имал прояви, за които полицията да го търси. Един ден през месец октомври 2017 г. в 8 часа сутринта аз си направих едно кафе да изпия и дойде полицията вкъщи да пита за него. Полицаите попитаха къде е Е.. Аз им казах, че е на работа. Попитаха ме къде работи. Аз им казах, че работи в гр.

Варна, кв. „Аспарухово“ – товари дърва. Те казаха, че ще го намерят и тръгнаха. Полицаят, който попита за Е. беше внука на бабата, който се казва К.. К. е роден през 1984 г. и учеше в едно училище с моята дъщеря. Той каза „Сега ще намеря Е. и той ще види.“ Аз бях спокойна, защото знам, че Е. нищо не е извършил. В него ден Е. се съблича, оставя си дрехите закачени на закачалката, облича си работните дрехи и отива на работа. Полицаите взимат Е. от там, закарват го в Четвърто РПУ в гр. Варна и го задържат. Тогава започват разпит, бой, докато е припаднал. Едвам му изкарали езика. Не знам колко вода са хвърлили отгоре му и после са извикали линейка. Знам тези неща, защото Е. имаше служебен адвокат, но не помня как се казваше адвокатката. Когато Е. излезе, аз го сварих на „Тракия“, където му четяха присъдата „Бърза процедура“. Полицаите дойдоха вкъщи. Ние с мъжа ми бяхме задържани в Долен чифлик. Полицаите ровиха навсякъде, чак в печката са търсили.

Дрехите, които бяха закачени ги взеха, а бяха чисто нови дрехи. До последно не казаха и ние не знаехме в какво обвиняват Е. и за какво са го взели. За това, което казах, че Е. е бил бит и е трябвало да му вадят езика ми каза служебния адвокат, който беше назначен, мисля, че беше адвокат Б.. Ние сварихме Е. като му четяха присъдата. Адвокатката беше там и като излязоха от съда жената ми каза и аз тогава разкъсах дрехите от рев. Тогава разбрах, че Е. е бит. След случилото се, аз се разболях много лошо. Мъжът ми, снахата и сина ми отидоха в Четвърто РПУ, където Е. беше задържан. Единият полицай се зверил на сина ми, искал да го бие и не го пускал вътре при Е.. К. Н. – началника на ареста ми се обади по телефона да попита къде живеем, дали не живеем някъде около града, за да отидем да видим Е., защото много плаче и много трепери. Каза, че не може да го успокои. Аз взех една кола, отидох, но К. го нямаше, не ме пуснаха и не можах да вляза. Дори после не ми даваха свиждане.

Човекът нареди всяка седмица аз да ходя при Е. на свиждане. Следващата седмица отидох, пуснаха ме и видях Е.. Когато го видях, той се оплака, че са го били жесток бой. Той ми обясни, че са хвърлили много вода, за да го свестят, били са го и са го псували. Началникът на ареста – К. и другия полицай са били Е. и са му казвали „Кажи, че си ти!“ Попитали са го дали е бил съден, а Е. е отговорил, че не е. Попитали са го дали е бил в затвора. Е. е отговорил, че не е. Те са му казали, че сега ще влезе в затвора и ще бъде осъждан. Когато аз видях Е. по лицето нямаше нищо, но устата му беше разкъсана и не можеше да яде хляб.

Имаше рани по устата и не можеше да се храни. На друго място не можах да го видя, но той е бил син. Като влязохме в съда с адвоката, Е. беше като мен в момента по средата. Двамата полицаи бяха от двете му страни и съдията четеше присъдата по бърза процедура. Ние влязохме, но Е. не ни виждаше. Като се обърна едното му око /показва лявото око/ беше 4 надолу виснало. През цялото време трепереше като листо. Като се обърна към нас ни видя и се развика „Майкооо, какво ми направиха тези хора!“, съдията половин час не можа да го спре и да го успокои. Голямо викане беше. Аз бях там, когато съдията му чете присъдата, вече го приготвиха за затвора. Е. мълчеше. От 3 до 8 години му даваха затвор. Е. мълчеше, а съдията четеше присъдата. Тогава чух, че от 3 до 8 години му подлежи затвор.

Въпрос на съда: Чухте, че изпращат Е. в затвора от 3 до 8 години така ли?

Свидетелката П.: Да.

Адв. Б.: Жената каза „Не подлежи“. Не й изопачавайте думите. Аз чувам, защото съм до нея.

Въпрос на съда: Каква присъда чухте да четат на Е.?

Свидетелката П.: От 3 до 8 години ще бъде в затвора.

Адв. Б.: Това не е присъда. Разбирам, че не Ви е понятна тази материя, но от 3 до 8 не е присъда.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА адв. Б., да не прави предположения относно това, кое е понятно на съда и кое не.

Адв. Б.: Аз предполагам много неща. Знаете ли? След 35 години в системата нищо не може да ме учуди. Затова Ви казвам, че от 3 до 8 години не може да бъде присъда.

Присъдата може да бъде 3, 4, 5, 6, 7, 8 години, а това е текста на закона.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА адв. Б., да не обяснява на съда какво гласи текста на закона, защото ще го приеме за лично отношение.