Решение № 225 от 22.04.2026, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Разград, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.КА АТ. С.А при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д. като разгледа докладваното от П.КА АТ. С.А Гражданско дело № 20263330100336 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на П. М. П. и Д. Й. П. о т гр.

Разград, чрез процесуалния представител адв. С. С. от АК гр. Разград, срещу М. Д. П., с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот: сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Разград, одобрени със Заповед РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находяща се в ******************************, със застроена площ от 50 кв. м., с предназначение: Жилищна сграда еднофамилна, брой етажи: 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ на поземления имот от 723 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при граници на поземления имот: имоти №№ 61710.504,4976,

***,

***,

***,

***, *** и ***. Претендират разноски по делото.

Сочат, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 37, том 1, рег. № 328, дело № 15 от 03.02.2026 г. на нотариус Митко Басаров с рег. № 798 на НК, вписан в Служба по вписванията при РС Разград под вх. рег. № 309 от 04.02.2026 г., акт № 140, том 1, дело № 148/2026 г., придобили правото на собственост върху гореописания недвижим имот от М. М. П..

Последният го придобил с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 47, том 8, рег. № 9173, дело № 1303 от 29.12.2015 г. на Нотариус Роска Иванова с рег. № 378 на НК, вписан в Служба по вписванията при РС Разград под вх. рег. № 6966 от 29.12.2015 г., акт № 128, том 22, дело № 4410/2015 г.

Праводател на М. М. П. бил синдикът на ЕТ „Меркурий - Я. - Марин Я.“ в несъстоятелност, гр. Разград с ЕИК 826018223 - Д.П.Д.. За реализиране на 1 тази продажба, синдикът и нотариусът в нотариалното производство установили безспорно, че в патримониума на длъжника съществувало правото на собственост върху процесната сграда № 1, с предназначение към него момент: търговски обект – бар-ресторант. В подкрепа на изложеното и за установяване принадлежността на правото на собственост в описа на документите на нот. акт № 47/2015 г. бил цитиран нотариален акт, вписан в РС Разград под вх. рег. № 303 от 11.03.1993 г.

М.П.Я., собственик на ЕТ „Меркурий - Я. - Марин Я.“ в несъстоятелност, гр. Разград с ЕИК 826018223, бил баща на праводателя М.

М. П. и на първия ищец - П. М. П.. Получената цена от продажбата на имота била внесена от синдика за попълване масата на несъстоятелността и осребряване на имуществото на длъжника.

В нотариален акт № 23, том 11, дело № 886/1993 г. на Районен съд Разград, вх. рег. № 303 от 11.03.1993 г., цитиран по-горе, било обективирано дарение на същата сграда № 1 от М.А.Я. и П. М. Я. в полза на сина им М.П.Я.. Сградата, съгласно този нотариален акт била с предназначение - за бар, ресторант. Този именно акт послужил като правно основание за последващо индивидуализиране на сградата в кадастралната карта, като Сграда № 1 с идентификатор ***.

След като придобили на 03.02.2026 г. собствеността върху процесния имот - сграда № 1, предприели действия по регистриране на нотариалния акт с притежаваните от тях права, в СГКК Разград, където установили конкуриращи разпореждания от 2020 г., които считат, че са без вещно-прехвърлителен ефект за сграда № 1, както следва:

Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 82, том II, рег. № 4793, дело № 252 от 05.11.2020 г. на нотариус Ева Добрева с рег. № 755 на НК, вписан в Служба по вписванията при РС Разград под вх. рег. № 4130 от 05.11.2020 г., акт № 184, том 12, дело № 2267/2020 г., по силата на който ответницата М. Д. П. придобила чрез дарение правото на собственост върху 5/6 (пет шести) идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор:

***, както и 5/6 идеални части от всички девет сгради построени в имота, в това число и върху процесната сграда с идентификатор ***.

Праводателят на М. Д. П. - Е. П. М. бил брат на М.П.Я. и чичо на М. М.

Я. и първия ищец - П. М. Я., като същият притежавал 1/6 ид. ч. по наследство от П. М. Я. и придобивал 4/6 ид. ч. от покойната си вече майка - М.А.Я., по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 133, том I, рег. № 2261, дело № 119 от 10.07.2020 г. на същия нотариус Ева Добрева, вписан в Служба по вписванията при РС Разград под вх. рег. № 2136 от 10.07.2020 г., акт № 116, том 6, дело № 1081/2020 г.

Тези разпореждания били извършени след продажбата от синдика на 29.12.2015 г., поради което към 2020 г. праводателите не били собственици на Сграда № 1, тъй като тя вече била прехвърлена, респективно - валидно придобита от М. М. П., следователно нотариалните актове от 2020 г. в частта относно Сграда № 1 не прехвърляли право на собственост върху нея.

Въпреки че ответницата нито към 2020 г., нито към друг момент не била упражнявала фактическа власт и не ползвала сградата, в имотния регистър и по партидата на процесния имот съществувал вписан конкуриращ титул в нейна полза - по акта от 2020 г., което създавало обективна правна 2 несигурност относно собствеността, препятстваща нормалното упражняване на правото, включително бъдещи разпоредителни сделки, учредяване на тежести, административни процедури и др. Тези факти и обстоятелства обосновавали правния интерес на ищците от предявяване на иск по чл. 124, ал.

1 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който заявява, че признава изцяло иска за собственост върху сграда с идентификатор ***. Сочи, че не е упражнявала фактическа власт върху имота, не го е ползвала и не била оспорвала правата на ищците. Поради това, че не била дала повод за завеждане на делото моли съда да не й бъдат възлагани съдебни разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищците моли, с оглед направеното с отговора на исковата молба признание на иска, да бъде постановено решение по реда на чл. 237 от ГПК, при признание на иска, с присъждане на разноски в производството. Относно изявлението на ответницата да не бъде осъждана да заплаща разноски, ищците сочат, че редакцията на чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда наличието на две кумулативни предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на иска и да е направил признание на иска. В случая се оспорва наличието на първата предпоставка, тъй като още през 2020 г., когато ответницата придобила правото на собственост върху процесния имот, е дала повод за завеждане на делото, защото подписала един конкуриращ правото на собственост на ищците документ. Обстоятелството, че от 2020 г. до момента не се била възползвала от тези си права не можело да игнорира наличието на този документ, надлежно вписан в Службата по вписванията, с който се удостоверявало нейно право на собственост. Поради това считат, че разноските следва да им бъдат присъдени.

Въз основа на направеното признание, с протоколно определение от 20.04.2026 г., на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдебното дирене е прекратено. Събирането на доказателства не е и необходимо, тъй като с признанието на иска ответникът прави изявление, че не оспорва както правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот – сграда с идентификатор ***, което се претендира с иска, така и фактите, които пораждат това право. Разглеждането на делото по реда на чл. 237 от ГПК освобождава съда от задължението да мотивира съдебния акт по същество, като е достатъчно да бъде указано, че решението се основава на признанието на иска.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, отговора на ответника по чл. 131 от ГПК, както и направеното от пълномощника на ищците изявление в откритото съдебно заседание, счита, че следва да приложи разпоредбата на чл. 237 от ГПК и да постанови решението си, съобразно признанието на иска. Посочената разпоредба предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяване на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК, тъй като в отговора на исковата молба ответницата признава предявения от ищците иск. Същевременно съдът намира, че не са налице отрицателни процесуални предпоставки, 3 препятстващи постановяване на решение при признание на иска, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а ответната страна признава право, с което може да се разпорежда. По делото са приети, като писмени доказателства: нот. акт № 37, том 1, рег. № 328, дело № 15/03.02.2026 г. на нотариус Митко Басаров, нот. акт № 47, том. 8, рег. № 9173, дело № 1303/29.12.2015 г. на нотариус Роска Иванова, нот. акт № 23, том 2, дело № 886/1993 г. на Районен съд Разград, нот. акт за дарение на недв. имоти № 82, том 2, рег. № 4793, дело № 252/05.11.2020 г. на нотариус Ева Добрева, нот. акт за покупко-продажба на недвижим имоти № 133, том 1, рег. № 2261, дело № 119/10.07.2020 г. на нотариус Ева Добрева, скица на сграда № 1 и скица на поземлен имот от СГКК Разград, удостоверение за данъчна оценка от Община Разград, актуално съС.ие на ЕТ „Меркурий-Я.-Марин Я.“ в ликвидация, решение № 251 от 10.08.2016 г. на ОС Разград.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения положителен установителен иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен и постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищците разноски за настоящото производство в размер на 918,07 евро, от които 68,07 евро за държавни такси и 850,00 евро адвокатско възнаграждение.

В тази връзка, съдът намира за неоснователно искането на ответницата да не се присъждат в нейна тежест разноски, поради това, че не била дала повод за завеждане на делото. Това не е така – когато ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот с нотариален акт за дарение на недвижим имоти № 82, том 2, рег. № 4793, дело № 252/05.11.2020 г. на нотариус Ева Добрева, е знаела или е трябвало да знае, при добросъвестност на поведението, че спорната сграда с идентификатор *** е била придобита вече от праводателя на ищците – М. М. П., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том. 8, рег. № 9173, дело № 1303/29.12.2015 г. на нотариус Роска Иванова, вписан в СВ Разград с вх. рег.

№ 6966/29.12.2015 г., акт № 128, том 22, дело № 4410/2015 г., с което всъщност е дала повод за завеждане на делото, защото по този начин се легитимира като собственик на недвижим имот, който е собственост на ищците. Обстоятелството, че от 2020 г. до момента не се е възползвала от тези си права не може да игнорира наличието на нотариалния акт за дарение, надлежно вписан в Службата по вписванията, с който се удостоверява нейно право на собственост върху процесния имот, което е повод за завеждане на настоящото дело.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 77, пр. 1 от ЗС, по отношение на М. Д. П. с ЕГН **********, с поС.ен адрес ******************************, че П. М. П. с ЕГН ********** и Д.

Й. П. с ЕГН **********, двамата с адрес в ******************************, са собственици на следния недвижим имот: сграда с идентификатор *** (шестдесет и една хиляди седемстотин и десет, точка, 4 петстотин и четири, точка, четири хиляди деветстотин седемдесет и седем, точка, едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със Заповед РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находяща се в ************************************************, със застроена площ от 50 кв. м. (петдесет квадратни метра), с предназначение: