Решение № 134 от 02.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив , 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330200704 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 2790810, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на М. С. П. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от представения от въззиваемата страна списък с намерени фишове е видно, че процесния ЕФ е връчен на 02.10.2020г. Жалбата е входирана с №270974/13.10.2020г., което индикира, че същата не е просрочена.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 03.06.2019г. в 21:05 часа в гр. Пловдив, на ул. Васил Левски до № 111, посока бул. Дунав, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с рег. № ******* , при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 75 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 25 км/ч.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение № 0192345 което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното МПС е именно М. С. П..

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ

При правилно установена фактическа обстановка, ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал.

2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ следва да са налице следните условия:

2

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като за всяка употреба на мобилно АТСС надлежно да е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, ч е всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно , а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В процесния случай нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1.

Видно от представеното по делото удостоверение за одобрен тип, то представлява преносима система за контрол на скоростта.

Според т.65 от ДР на ЗДВП Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б ) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието 3 на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

От дадената легална дефиниция е видно, че процесното АТСС представлява мобилно такова, във втората му алтернатива- преносимо, което временно се разполага на участък от пътя (триножник).

Така изрично Решение № 1985 от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2349 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 147 от 16.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3367 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 635 от 12.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 122 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1222 от 07.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 942 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив Поради това съставянето на протокол по чл. 10 от Наредбата е било безусловно задължително, въпреки погрешната квалификация дадена от наказващия орган на АТСС в съпроводителното писмо като стационарнопреносимо.

В процесния случай по преписката не е приложен Протокол по чл. 10 от Наредбата. Поради това по служебна инициатива на съда въззиваемата страна е задължена да представи такъв до датата на съдебното заседание. В отговор е получено писмо вх.№ 8626/23.02.2021г. с което съдът е уведомен, че протокол по чл. 10 не е наличен и не може да бъде представен.

Следва да се отбележи, че несъставянето на Протокол за използване на АТСС представлява особено съществен порок, доколкото:

-само по себе си представлява нарушение на едно от императивните изисквания, обуславящи законосъобразност на използването на АТСС;

-освен това съгласно трайната съдебна практика Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на осъществявания контрол за движение на скоростта, както и използването на АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания.

Така изрично Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на 4

Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив.

При липса на надлежно попълнен протокол само може да се предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и технологични изисквания, а както е добре известно административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП, тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за саниране на пороците в административния процес е неприложим.

В този смисъл е и трайната практика на административен съд Пловдив, приемаща че несъставянето на протокол по чл. 10 при възникнало задължение за това е безусловно основание за отмяна на ЕФ.

Така изрично Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2214 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че се споделят доводите й, че с оглед:

5

- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;

- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 100 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;

- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне на жалбата, депозиране на подробно писмено становище и явяване в открито заседание, следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство.

В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 2790810, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на М. С. П. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на М. С. П., ЕГН ********** сумата 300 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съдПловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6