Решение № 6651 от 05.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 6587/2025
- Вид
- Решение № 6651
- Подписан
- 05.11.2025
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 152 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 569, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 48 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 82 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 83 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 84, ал. 1, т. 2 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
- чл. 8 и 9 · Конституция на Република България
- чл. 8 и 9 · Конституция на Република България
- чл. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 269, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 6651 гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20251100106587 по описа за 2025 година иск с пр.осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:
Ищецът – В. В. Я., твърди, че през м.12.2010г. било образувано ДП № ЗМ 4217/10г. по описа на 07 РУП-СДВР, пр.пр. № 68245/10г. по описа на СРП, по което бил привлечен като обвиняем за това, че на 18.12.2010г. около 04:30ч. в гр. София, ж.к. „Студентски град", заведение „Бакарди“ нанесъл удари с крак в областта на тялото на К.Н.С., с което му причинил счупване на петата предкиткова кост на дясната длан, което счупване реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от 1.5-2 месеца - средна телесна повреда, като телесната повреда е причинена на „длъжностно лице" при изпълнение на службата му - Славов бил назначен и е изпълнявал длъжността „Охранител“ по силата на трудов договор 2211/04.10.2010г. и допълнително споразумение към същия договор, към охранителна фирма „ВТА" ООД на обект - заведение „Бакарди" престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, във вр. с чл.
1 от НК. В досъдебната фаза била взета мярка за неотклонение - подписка.
На 15.04.2011г. бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, във вр. ал. 1 от НК.
С Присъда, постановена на 23.05.2017год. по НОХД № 7020/2011г. на СРС, НО, 103 с-в, ищецът бил признат за невиновен. Срещу присъдата постъпил протест от СРП с доводи, че е неправилна.
С Решение № 840/26.07.2018г., постановено по ВНОХД № 2103/2018г. по описа на СГС, НО, XII-ти въззивен с-в, присъдата на СРС от 23.05.2017г. била отменена и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на съдебното следствие.
1
С Присъда от 22.06.2023г., постановена по НОХД № 12816/2018г. по описа на СРС, НО, 20 с-в, ищецът отново бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Срещу така постановената присъда отново бил подаден Протест от СРП на 26.06.2023г.
С Решение № 332 29.05.2024г., постановено по ВНОХД № 20241100601028 по описа на СГС, НО, XIV възз. с-в, присъдата била потвърдена.
Цялото наказателно производство продължило 13 години и 5 месена.
Ищецът изпитвал трудности с намирането на работа. Пострадало доброто му име.
С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът, да му заплати:
- сумата от 50 000 лева - частичен иск от 100 000 лева, неимуществени вреди, претрепани от ищеца с оглед наказателното производство, ведно със законната лихва.
Претендира и разноски.
Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете:
- не било доказано, че присъдата била влязла в сила;
- искът бил недоказан и завишен;
- нямало доказателства относно репутацията на ищеца;
- прокуратурата не отговаряла за продължителността на съдебната част от производството;
- излага и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:
Не се спори, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство за обвинение, посочени в исковата молба.
Ищецът, доколкото друго не се установява от ответника, е привлечен като обвиняем през декември 2010г. Взетата мярка за неотклонение е подписка.
В Решение № 332 от 29.05.2024г., постановено по ВНОХД № 20241100601028 по описа на СГС, НО, XIV възз. с-в, е посочено изрично, че е окончателно. С него е потвърдена Присъда от 22.06.2023г., постановена по НОХД № 12816/18г. по писа на СРС, НО, 20 с-в, с която ищецът е бил признат за невиновен за деяние, квалифицирано по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 29, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Актовете на съда по същество са приложени към доказателствения материал, а той е предоставен и на ответника, който отново следва да се подчертае, в тази си част, е известен на ПРБ.
Става въпрос за сбиване в заведение (видно от Обвинителния акт, а и актовете на съда).
Цялата документация, представяне от ищцата е заверена от процесуалния ù 2 представител (според приетото в Решение № 19 от 12.02.2013г. по гр.д. № 864/2012г., IV г.о., по въпроса за доказателствената сила на копие на документ е прието, че съгласно чл. 179, ал. 2 ГПК официално завереният препис има същата доказателствена стойност както оригиналният документ. Компетентни да извършат официално удостоверяване на верността на препис от документ са нотариусът на основание чл. 569, т. 2 ГПК и помощник-нотариусът на основание чл. 40 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). При предвидени със закон специални условия такова удостоверяване могат да правят и съдии по вписванията - чл. 48 и чл. 82 ЗННД, кмет, заместник-кмет, секретар на община и кметски наместник - чл. 83 ЗННД, консулските длъжностни лица - чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗННД, и адвокат - чл. 32 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). … Ако документът е заверен от адвокат, искането следва да се остави без уважение, тъй като такъв препис вече е представен - решения по гр. д. № 567/2018 г., III г. о.; по т. д. № 2800/2015 г., I т. о.; по гр. д. № 588/2011 г., III г. о.; по гр. д. № 1590/2009 г., I г. о., и др. ). Изложеното е с оглед искане на ответника – л. 49, гръб.
Заверяват се само копия за съда, а в случая са изпратени електронни изображения именно на този вариант от книжата (л. 47).
По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са св.св. Д. (показанията ù са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като живее на семейни начала с ищеца) и Н.. От техните показания се установява, че:
-св. Д.: познавала се с ищеца от 13 години и живее с него на семейни начала. Когато се запознали делото вече било започнало. Ищецът се притеснявал, особено по време на заседанията и пиел хапчета за сън, предписани обаче на свидетеля (хедонин). С оглед продължителността на делото, дори не можал да се зарадва на окончателния акт на съда.
Част от показанията на свидетеля се отнасят до споделено от ищеца. Това по правната си природа представлява недопустим косвен разпит на самата страна. Подобни показания могат да се съобразят само, ако представляват признание за неизгоден за ищеца факт (чл. 175 от ГПК). Посоченото, в някаква степен, има значение и за показанията на втория свидетел.
Изложеното се отнася до първоначалния стрес, изпитан при образуване на досъдебното производство, до момента на запозването на г-н Янев със свидетеля; и прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца;
-св. Н.: с ищеца се познавали от студентските си години в Софийски университет.
Били приятели. Г-н Я. бил разтревожен от наказателното производство. Спрял да ходи с тяхната компания по екскурзии. Заради стреса напълнял и спрял да спортува.
Известно време имал затруднения при намирането на работа, а и не успял да направи кариера, свързана с образованието му - бил завърши „Стопанско управление“, впоследствие имал магистратура „Управление на международни проекти“ (за тези обстоятелства важи посоченото по-горе относно косвения разпит). В момента имал търговско дружество.
Ограничил приятелския си кръг. Притеснявал се и от произхода си, тъй като майка му била рускиня (с оглед войната в Украйна). Не отпразнувал оправдателната присъда, тъй като делото се проточило изключително дълго.
Съдът кредитира показанията с уточненията, посочени по-горе. Съобразено е и съществено преекспониране на притесннеията на г-н Я.. Изводът на съда е с оглед 3 заключението по СПЕ.
Депозирано е заключение на СПЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. се установява, че:
Обследването на ищеца В. Я. е извършено на 13.09.2025г. в кабинета на психолога.
Ищецът споделил пред експерта, че присъствал на всяко заседание, като за явяване в зала си вземал един ден отпуск. Не казвал на колегите и работодателя си, че причината за еднодневен отпуск е съдебно заседание. Притеснявал се от реакцията на хората, но споделил все пак с двама трима колеги от които получил подкрепа.
Преди няколко години починал баща му и той поел и той е поел малък бизнес с търговия с оптични материали.
Не бил посещавал лекар във връзка с нарушенията на съня си (датиращи от 7-8 години).
По време на разговора с в.л. е бил видимо напрегнат. Забележим тремор на ръцете и мускулна скованост. Бил лаконичен в представянето на събитията и давал кратки и невинаги ясни отговори. Оставя впечатление, че се опитва да прикрие някаква информация или да избегне теми, които биха могли да породят дискомфорт. Емоционално хладен, на мисловно ниво - без дълбочина, с инструментално подчинение - изпълнява задачи, спазва инструкции и граници в отношенията.
Изследваният се възприема като уравновесен и меланхоличен тип. По-често спокоен и замислен, цени доверителните отношения, лесно създава връзки и приятелства. По скалата за измерване на лъжа, манипулация, социална желателност - от средно към високо ниво на изразеност: стреми си да бъде възприеман в по-добра светлина.
Предвид отдалечеността във времето от възникване на процесното събитие и съпътстващите чувства и емоции не би могло да се даде еднозначен отговор за силата и интензитета на тяхното въздействие върху обичайното поведение на ищеца.
Към момента на обследване личността е защитна, дистантна, създаваща впечатление за недостъпност и прикриване на информация.
От получените емпирични данни може да се заключи, че цялостното представяне на изследвания е насочено към създаване на добро впечатление и желание да бъде възприемано в положителна светлина. Не са установени находки за психично разстройство или нарушаване на личностовото функциониране. Личността не се отличава с импулсивност и враждебност на действията, по-скоро се приема за инертна и пасивна. Декларираното оплакване от нарушения на съня, които по негови данни се наблюдават от 7-8 години, към момента на извършеното оценяване на личността остава с неизяснен произход и не може да бъде отнесено към конкретно житейско събитие. от правна страна:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето 4 или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ).
Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД, произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина (виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4 от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Доводите на ответника за обратното са неоснователни.