Решение № 482 от 11.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора К. Б. Николова като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200829 по описа за 2025 година Производството е образувано на основание чл. 346 т.2 НПК по касационна жалба на адвокат И. С., защитник на подсъдимия П. С. Т., срещу присъда № 17 от 14.07.2025 г. на Окръжен съд - Монтана, постановена по ВНОХД № 143/2025 г. по описа на същия съд.

С жалбата се релевират и трите касационни основания по чл. 348 НПК.

Излагат се доводи, че окръжният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, в резултат на което неправилно е приложил материалния закон, като е признал подсъдимия за виновен по чл.238, ал.3, т.1 и т.3, вр. ал.2, т.2 НК. Заявява се и оплакване, че определените размери на наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“ са явно несправедливи. Отправят се искания, ако се приеме, че са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т.2 НПК, да бъде отменена атакуваната присъда и делото да бъде върнато за нова разглеждане, а ако се приеме, че те не са налице, да се измени присъдата и намали размера на наложените наказания.

В изготвеното от защитника допълнение към жалбата са развити съображения в подкрепа на претендираните касационни основания.

Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е обосновано с доводи: че при постановяване на новата присъда въззивната инстанция е пренебрегнала изискването за мотивиране на съдебните актове, тъй като не е 1 изпълнила задължението си да изложи подробни аргументи от правна страна и да даде мотивиран отговор на поставените от защитата възражения; че по този начин е игнорирала направените от защитата възражения и е извършила непълно обсъждане на изложените доводи; че тази непълнота се проявява в изразеното от окръжния съд становище при отричането приложението на принципа „nе bis in idem“ по отношение на съставомерните признаци, касаещи влезлите в сила наказателни постановления, част от които са предмет на атакуваната присъда и всичките включени в присъдата на Районен съд - Враца по НОХД № 8/23 г.; че при излагане на становището си относно това обстоятелство е подходил съвсем формално, като се е задоволил да посочи, че този принцип в конкретния случай не е нарушен, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.24,ал.1,т.6 НК поради отсъствие на идентичност между деянието, предмет на присъдата на РС – Враца, и деянието, за което е подсъдимият е предаден на съд и осъден по настоящото дело; че в тази връзка формално е приел, че по настоящото дело времето и мястото са различни, а наличието на същите НП и по двете обвинения не са достатъчни да обосноват „идентичност“; че не е дал отговор на поставените въпроси относно пълното сходство между част от фактите по влязлата в сила присъда и част от фактите на обвинението, въз основа на което е постановена новата присъда, а именно - че относно дееца и относно елемента от състава на престъплението по чл. 238,ал.2,т.2 НК „наличието на две или повече влезли в сила НП по ЗРА“ (общо 14 НП) е налице такава идентичност; че окръжният съд не е дал необходимия отговор на доводите, че нарушенията, описани в поне две предхождащи НП за нарушения по ЗРА, следва да са идентични с деянието по чл.238,ал.2, т.2 НК; че и в този случай въззивният съд е подходил формално, без да изложи съображения за това и игнорирайки изцяло доводите на защитата в тази насока; че това е довело до непълнота и липса на мотиви по този съществен въпрос, определящ съставомерността на деянието; че липсата на мотиви се простира и относно приетия квалифициращ признак „предварителен сговор“, за който подсъдимият е признат за виновен, доколкото окръжният съд е приел наличие на обикновено съучастие по смисъла на чл.20 НК, но обвинението, за което е признат за виновен подсъдимият, е за особената форма на съучастие - след предварителен сговор, която е квалифициращ признак; че липсата на произнасяне по този квалифициращ признак е съществен пропуск, като това се дължи и отчасти на обстоятелството, че въззивната инстанция не е изложила фактическа обстановка, която да е приела за установена, а се е задоволила да отрази, че приема изцяло установената от първия съд такава. Съобразно претенцията за наличие на касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК се отправя молба ВКС да отмени изцяло присъдата на въззивната инстанция и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Оплакването, че материалният закон е приложен неправилно, на първо място, е защитено с аргументи, че неправилно е прието, че по отношение на повдигнатото обвинение и включените в състава на престъплението по чл.238, ал.3,т. 1 и 3 вр. ал.2,т.2 НК по настоящото дело и тези, предмет на влязла в сила присъда/определение по НОХД № 8/23 г. на РС – Враца, общо 14 НП, макар и да са едни и същи, не са налице предпоставките на чл.24,ал.1,т.6 НПК. В тази връзка се сочи, че с атакуваната нова присъда подсъдимият е признат за виновен за деяние по чл. 238,ал.3,т.1 и т.3, вр. ал.2, т.2 НК, извършено на 18.12.2023 г. в язовир „О.“ в землището на /населено място/, като в състава на това деяние са включени общо 17 бр. влезли в сила НП, от които 14 бр. са идентични с тези, включени в състава на престъплението, предмет на съдебния акт по НОХД №8/23 г. по описа на РС – Враца, влязъл в сила преди извършване на деянието, предмет на настоящото дело. Въз основа на така изложеното 2 се застъпва тезата, че е нарушен материалният закон, тъй като е налице частично дублиране във фактическата обстановка между двете деяния и тъй като това дублиране касае задължителен съставомерен признак, в резултат на което подсъдимият е осъден по настоящото дело за част от деянието, за което има влязъл в сила съдебен акт. Изтъква се, че влезлите в сила НП, предмет на влязъл в сила съдебен акт, са неразделна част от фактическия състав и на двете деяния, макар и различни по време и място, и че след като те вече веднъж са били предмет на окончателна присъда не могат да бъдат включени в състава на ново деяние. В тази връзка се излагат и доводи, че в настоящия случай се касае за осъждане при условията на „повторност“, която се обуславя от част от същите съставомерни признаци - част от същите влезли в сила наказателни постановления. В подкрепа на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК се излагат и доводи, че въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон, приемайки, че за да бъде осъществен състава на инкриминираното престъпление не следва влезлите в сила НП да са за такова идентично нарушение по ЗРА, а е достатъчно да са налице влезли в сила НП по ЗРА за каквито и да е нарушения по този закон. В този аспект към окръжния съд се отправя критика, че неправилно е приел, че всички влезли в сила НП и издадени за нарушения на разпоредби по ЗРА се включват в състава на деянието по чл.238,ал.2,т.2 НПК, а не само тези, свързани с улов на риба с мрежи в обекти, различни от Черно море, река Д. и обектите, за които лицето има регистрация по чл.25 от ЗРА. Изтъква се, че за да бъде осъществен състава на чл.238,ал.2,т.2 НК и за да е налице съставомерният признак „две или повече влезли в сила НП по ЗРА“, следва да бъде установена идентичност между деянията, предмет на административната отговорност, и тези, предмет на наказателната такава. С оглед на това се заявява становище, че от инкриминираните НП за идентично нарушение е само това, предмет на НП № 152/23 г. (вън от другите, за които се твърди, че е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.6 НПК), поради което само то не е достатъчно да формира съставомерност по чл.238, ал.2, т.2 НК. Към ВКС се отправя молба, ако приеме, че при осъждането на подсъдимия е нарушен материалния закон в посочените аспекти, в рамките на установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.354, ал.1,т.3 НПК да отмени новата присъда на Окръжен съд — Монтана, да оправдае подсъдимия по обвинението по чл. 238, ал.3, т. 1 и т. 3, вр. ал.2, т.2 НК и да му наложи административно наказание за нарушение по ЗРА.

В подкрепа на заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се твърди, че определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца е завишено. В тази насока се излагат доводи, че окръжният съд неправилно е приел като отегчаващо отговорността обстоятелство предходни осъждания на подсъдимия, изрично посочвайки и такова за незаконен риболов, макар същото - това по НОХД № 8/2023 г. на РС – Враца - да е определящо за квалифициращия признак „повторност“. Сочи се, че наред с това не е отчетена възрастта на подсъдимия и факта, че има непълнолетно дете, за чиято издръжка следва да се грижи. Моли да се намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ до предвидения от закона минимум.

В съдебно заседание адвокат И. С., защитник на подсъдимия П. Т., поддържа жалбата и допълнението към нея, като отново поставя на вниманието на ВКС изложените в тях съображения в подкрепа на касационни основания. Моли да бъде прието, че жалбата е основателна, поради което да бъде уважена съобразно направените в нея искания.

Подсъдимият П. Т. не се явява в съдебно заседание и не взема лично становище 3 по жалбата и по атакуваната присъда.

Представителят на ВКП изразява становище, че не са налице наведените от жалбоподателя нарушения по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК, както и че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1 т.3 НПК. С оглед на това счита жалбата на подсъдимия Т. за неоснователна, поради което намира, че същата следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на ОС - Монтана да бъде оставена в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и изложените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 18/17.04.2025 г., постановена по НОХД № 16/2025 г., Районен съдМонтана е признал подсъдимия П. С. Т. за невиновен в това, че на 18.12.2023 г. в язовир „О.“, землището на /населено място/, при условията на повторност - след като е осъден с влязла в сила на 18.01.2023 г. присъда по НОХД № 8/2023 г. на РС - Враца за престъпление по чл. 238, ал.2, т.2, т.4, и т. 5 вр. с ал. 1 НК и след предварителен сговор с Т.Д. Б., с 3 бр. хрилни мрежи уловил:

-4 бр. риби от вида „Бяла риба“ с тегло 10,100 кг. на стойност 189.88 лв.;

-1 бр. есетрова риба с тегло 4.900 кг. на стойност 117.60 лв.;

-1 бр. риба от вида „Щука“ с тегло 3,950 кг. на стойност 74.26 лв.;

-3 бр. риби от вида „Бяла риба“ с тегло 10.750 кг. на стойност 202.10 лв.;

-14 бр. риби от вида „Сребриста каракуда“ с общо тегло 20.550 кг. на стойност 143.75 лв.;

-1 бр. риба от вида „Клен“ с тегло 2,450 кг. на стойност 17.15 лв.;

-1 бр. риба от вида „Платика“ с тегло 1,200 кг. на стойност 8.40 лв.;

-1 бр. риба от вида „Шаран“ с тегло 15.950 кг. на стойност 175.45 лв;

-10 бр. риби от вида „Шаран“ с общо тегло 22.550 кг. на стойност 248.05 лв.;

-8 бр. риби от вида „Шаран“ с общо тегло 14.350 кг. на стойност 157.85 лв.;

-1 бр. риба от вида „Моруна“ с тегло 16.900 кг. на стойност 405.60 лв.;

-13 бр. риби от вида „Сребриста каракуда“ с общо тегло 18.150 кг. на стойност 127.05 лв., или всичко уловени риби с общо тегло 141,800 кг. на обща стойност 1867.24 лв., като уловът е извършен в обект, различен от Черно море, река Д. и обекти, за които лицето има регистрация по чл. 25 от Закона за рибарството и аквакултурите и има повече от две влезли в сила наказателни постановления за нарушаване на Закона за рибарството и аквакултурите, както следва:

НП № 12/05.10.2017 г., влязло в законна сила на 03.04.2018 г.;

НП № 22/09.11.2017 г., влязло в законна сила на 03.04.2018 г.;