Решение № 332 от 20.10.2017, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 332 /20.10.2017 г. Град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ Граждански състав

На двадесети септември Година

2017 в публичното заседание, в следния състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

Членове: 1. МАРИАНА МАВРОДИЕВА

2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар ………………………………………………………………………………….

Прокурор МАРГАРИТА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ въззивно гражданско дело № 1242 по описа за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

По делото са постъпили три въззивни жалби, както следва:

Първата от тях е подадена от А.А.К.;

Д.М.Ч.; И.Ш.Б.; К.Н.М.; Б.М.Ю. и С.К.Ю., законни наследници на М.Б.Ю.; Р.М.К.; С.М.С.;

С.О.Н. и Х.А.Ч., подадена чрез адв. А.С.; на Прокуратурата на РБ, подадена от мл. прокурор в РП - Казанлък Л.Т., на Прокуратурата на РБ, подадена от юрисконсулт в отдел „Правен”, Дирекция „Административно правна” в Администрацията на Главния прокурор - Т.Г., против решение № 86 от 24.02.2017 г., постановено по гр.дело № 1533/2016 г. на Казанлъшкия районен съд.

Въззивниците А.А.К.; Д.М.Ч.; И.Ш.Б.; К.Н.М.;

Б.М.Ю. и С.К.Ю., законни наследници на М.Б.Ю.; Р.М.К.; С.М.С.; С.О.Н. и Х.А.Ч. са останали недоволни от решението на първоинстанционния съд в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията им за присъждане на законна лихва върху присъдените суми като обезщетение за имуществени вреди.

Счита, че в тази част решението е неправилно и необосновано, а в останалата част е правилно, досежно присъдените в тяхна полза суми, както и присъдените им разноски. Излагат съображения. Цитират съдебна практика.

Молят съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като присъди в тяхна полза законна лихва върху присъдените им, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.49 от ЗЗД, обезщетения за имуществени вреди, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и да им присъди направените във въззивното производство разноски.

Втората въззивна жалба е подадена от въззивникът Прокуратура на РБ, чрез мл. прокурор Л.Т., счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Намира, че неправилно ПРБ е осъдена да заплати обезщетение на Р.М.К. и И.Ш.Б. за причинени имуществени вреди, както и неправилна била преценката на съда и относно присъденото обезщетение по чл.49 от ЗЗД, тъй като видно от депозираната искова молба, претенциите на А.А.К., Д.М.Ч., К.Н.М.; Б.М.Ю. и С.К.Ю., законни наследници на М.Б., К.Н.М.; Б.М.Ю. и С.К.Ю., законни наследници на М.Б. се явяват недопустими, тъй като срещу тези лица не били повдигани и подържани обвинения в хода на наказателното производство. Намира за допустими, макар и неоснователни по сочения текст исковете на Р.М.К. и И.Ш.Б..

Излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Намира, че неправилен бил и изводът на съда относно размера на направените по делото разноски, в т.ч. и присъденото адвокатско възнаграждение, което намира за прекомерно завишено.

Моли съдът да уважи въззивната му жалба и да отмени постановеното от първоинстанционния съд решение, като се произнесе с решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани исковите претенции на ищците по чл.2, ал.1, вр. чл.4 от ЗОДОВ, по основание и размер и освободи ПРБ от отговорност.

Евентуално, моли ако съдът приеме, че е налице формално основание за ангажиране отговорността на ПРБ, да редуцира размера на присъденото обезщетение.

В допълнение към въззивната жалба Прокуратура на РБ, чрез мл. прокурор Л.Т. заявява, че в конкретното производство по исковете с правно основание чл.49 от ЗЗД, Прокуратура на РБ не е надлежно представлявана, поради което решението в тази част се явява порочно.

Третата въззивна жалба е подадена от въззивника Прокуратура на РБ, съответно подадена чрез юрисконсулт в отдел „Правен”, Дирекция „Административно правна” в Администрацията на Главния прокурор - Т.Г., счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения.

С оглед на това, че исковете са предявени срещу Държавата по ЗОДОВ, в който случай погасителната давност би започнала да тече от приключване на производството, а не от изземване на вещите при възприетата по-късно по делото правна квалификация по ЗЗД, прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съдът да отмени атакуваното решение като изцяло неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови такова, с което да отхвърли исковите претенции, както и да присъди в полза на ПРБ направените разноски.

В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК ищците А.А.К.; Д.М.Ч.; И.Ш.Б.; К.Н.М.; Б.М.Ю. и С.К.Ю., законни наследници на М.Б.Ю.; Р.М.К.; С.М.С.; С.О.Н. и Х.А.Ч. чрез пълномощника си адв. А.С., вземат становище, че въззивните жалби на ответника са неоснователни, а обжалваното решение е допустимо, а в обжалваната от ответника част – правилно и обосновано. Излагат съображения по всички пунктове и оплаквания в жалбите. Намират, че изложените в жалбите възражения са абсолютно необосновани и неоснователни, както и че е неоснователно и възражението на жалбоподателя, че исковете по чл.49 от ЗЗД не могат да се разглеждат в едно общо производство с исковете по ЗОДОВ и поради това постановеното решение било недопустимо. Считат, че предявените от тях искове са основателни и доказани, както и че фактическата обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства,у в т.ч. и заключението на назначената и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза. Цитират съдебна практика.

Молят съдът да постанови решение, с което да остави жалбите без уважение и да потвърди изцяло първоинстанционното решение в обжалваната му от ответника част, както и да им присъди направените по делото разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

Ищците и въззивници твърдят в исковата си молба, че на 15.08.2006г. тръгнали с микробус за Република Турция. При пристигането на ГКПП - Капитан Андреево митнически инспектор ги запитал, дали имат нещо за деклариране. Всички в микробуса отговорили положително и той им раздал да попълнят бланки от валутни декларации. Декларирали, че изнасят сумата 12 500 евро всеки един от тях. Това усъмнило митническият инспектор, който извършил допълнителна проверка в базата данни на Митницата. Според митническите служители възникнали съмнения за извършено престъпление от лицата в микробуса, поради което била сезирана Прокуратурата. Образувано било досъдебно производство №245/2006г. по описа на ОД на МВР - Хасково, пр.преписка вх.№1184/2007г. по описа на РП - Свиленград.

Носените от тях парични суми били предадени като веществено доказателство на органите на досъдебното производство, с протоколи за доброволно предаване. На 15.08.2006г. срещу И.Ш.Б. и Р.М.К. било повдигнато обвинение за извършено от всеки един от тях престъпление по чл.251, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, а А.А.К., Д.М.Ч., К.Н.М., М.Б.Ю., С.М.С., С.О.Н. и Х.А.Ч. били призовани и разпитани като свидетели. Образувано било н.о.х.д.№1055/2011г. по описа на РС-Свиленград. С Присъда от 03.05.2012г. съдът е постановил, че обвинението не е доказано и е признал двамата подсъдими И.Ш.Б. и Р.М.К. за невиновни в извършване на престъплението, за което били привлечени като обвиняеми. С присъдата си съдът постановил веществените доказателства, оставени на съхранение в банка, а именно: иззетите парични средства в общ размер 112 530 евро да бъдат върнати на правоимащите лица, от които са отнети: на А.А.К. - 12 530 евро, на Д.М.Ч. - 12 500 евро, на И.Ш.Б. - 12 500 евро, на К.Н.М. - 12 500 евро, на М.Б.Ю. - 12 500 евро, на Р.М.К. - 12 500 евро, на С.М.С. - 12 500 евро, на С.О.Н. - 12 500 евро и на Х.А.Ч. - 12 500 евро. Срещу постановената присъда бил подаден протест от РП-Свиленград и образувано в.н.о.х.д.№362/2012г. по описа на ХОС, по което присъдата на РС- Свиленград била потвърдена с решение №111/30.07.2012г. По искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на в.н.о.х.д.№362/2012г. по описа на ХОС и за отмяна на постановеното по делото решение било образувано наказателно дело №272/2013г. по описа на ВКС, по което с решение №104/18.06.2013г. съдът оставил без уважение като неоснователно искането на Главния прокурор. На 19.03.2008г. свидетелят М.Б.Ю. починал, като оставил за законни наследници: С.К.Ю., с ЕГН-********** и Б.М.Ю., с ЕГН-**********. С разписки от 14 и 15 април 2014г. органите на досъдебното производство върнали на правоимащите лица иззетите от тях суми в общ размер 112 530 евро. Сочат, че съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи или прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ сочела, че се дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, а разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗОДОВ, че при смърт на увредения, неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява. Позовават се на Решение под №281/04.10.2011 г. по гр.д.№1684/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК в което било посочено, че „според т.11 на ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи и, че за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на чл.2, т.2 от ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление, а когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размера на вредата се заключава само в заплащане на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ако увреденото лице претендира вреди над законната лихва, той следва да ги докаже“. Считат, че с повдигането на обвинение срещу И.Ш.Б. и Р.М.К., които в последствие са оправдани като невиновни в извършването на престъпление, задържането на сумата 112 530 евро се явявало незаконно, без основание. Твърдят, че през периода на задържането на сумите всички са били в невъзможност да ги използват за задоволяване на свои нужди и да реализират доход от тях, поради което са пропуснали и възможността да реализират полза, което представлявало имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Причинната връзка между пропускането на ползата и незаконното обвинение била тази, че сумата е иззета като веществено доказателство във връзка с обвинение, за което обвиняемите са оправдани. Тъй като се касаело до парично задължение, законът в разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД предвидил презумпцията, че в тези случаи вредите са най-малко до размера на законната лихва, определена по реда на чл.86, ал.2 от ЗЗД, в случая в размер на 22 300 лв. за всяко едно от деветте лица, от които са били иззети паричните средства, изчислени за периода от датата на доброволното предаване 15.08.2006г. до датата на връщането им от органите на досъдебното производство 14.04.2014г. Молят съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България: 1. да заплати на А.А.К., с ЕГН-********** сумата 22300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от незаконното задържане на сумата 12 530 евро по досъдебно производство №245/200бг. по описа на ОД на МБР - Хасково за периода от 15.08.2006г. до 14.04.2014г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 2.да заплати на Д.М.Ч., с ЕГН-********** сумата 22 300 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от незаконното задържане на сумата 12 500 евро по досъдебно производство №245/2006г. по описа на ОД на МБР - Хасково за периода от 15.08.2006г. до 14.04.2014г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 3. да заплати на И.Ш.Б., с ЕГН-********** сумата 22 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от незаконното задържане на сумата 12 500 евро по досъдебно производство №245/2006г. по описа на ОД на МБР - Хасково за периода от 15.08.2006г. до 14.04.2014г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 4. да заплати на К.Н.М., с ЕГН-********** сумата 22300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от незаконното задържане на сумата 12500 евро по досъдебно производство №245/2006г. по описа на ОД на МБР - Хасково за периода от 15.08.2006г. до 14.04.2014г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 5. да заплати на Б.М.Ю., с ЕГН-********** и на С.К.Ю., с ЕГН-********** в качеството им на законни наследници на М.Б.Ю., ЕГН-**********, общо сумата 22300 лв. или по 11150 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за имуществени вреди, настъпили от незаконното задържане на сумата 12500 евро по досъдебно производство №245/2006г. по описа на ОД на МБР - Хасково за периода от 15.08.2006г. до 14.04.2014г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;