Решение № 306 от 31.05.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 69/2023
- Вид
- Решение № 306
- Подписан
- 31.05.2023
- Състав
- Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 306 гр. Благоевград, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20231200500069 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от М. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., обл. Пловдив, ул. „***, съдебен адрес: гр. Г.Д., ул. „*** срещу Решение № 8971/17.11.2022 г., постановено по гр.д. № 1030/2020 г. по описа на РС-Г.Д..
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от М. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., обл. Пловдив, ул. „*** против Л. А. В., ЕГН **********, К. Р. Г., ЕГН ********** и К. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Г.Д., обл. Благоевград, ул. „*** иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с който се иска разваляне по отношение на 1/2 идеална част за ищеца М. К. В., в качеството му на наследник на К. К.а В. на договора, сключен на 10.07.1996 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 383, том II, дело № 613/1996 г. на РС- Г.Д., поради пълно неизпълнение на задълженията по него от страна на ответниците Л.
А. В., К. Р. Г. и К. Р. С..
Недоволен от решението е останал жалбоподателят, който го счита за неправилно и незакосъобразно.
Твърди се, че от гласните доказателства безпротиворечиво е установено, че майката на ищеца и ответниците, както и техния наследодател до неговата смърт, са живели в жилището, което е предмет на прехвърлителната сделка. Сочи се, че свидетелите на ищцовата страна са били категорични в своите показания, че не само не са полагани грижи и издръжка от страна на ответниците, но същите са се отнасяли с неуважение и неразбиране по отношение на майката на ищеца, която 1 изпитвала недоимък след сключване на договора. От друга страна, било установено, че ищецът е работил в Испания и е превеждал парични суми на майка си.
Сочи се, че изводите на съда са необосновани, поради избирателна оценка на доказателствата, за което се излагат подробни съображения.
Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и постановяване на решение, с което да бъде уважен предявеният иск.
С отговора на въззивната жалба въззиваемата К. Р. С. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи се, че изложеното в жалбата не кореспондира със събраните доказателства по делото. Твърди се, първоинстанционният съд е направил пълен и обективен анализ на свидетелските показания, като е изложил аргументирани мотиви кои кредитира и кои не.
Прави се искане а постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението в обжалваната част.
Въззиваемата К. Р. Г. чрез адв. Т. –особен представител оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа атакувания акт, настоявайки да неговото потвърждаване, за което подробно се обосновава.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Ищецът М. К. В. и ответниците К. Р. Г. и К. Р. С. са наследници на К. К.а В..
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и договор за доброволна делба № 83, том I, дело № 218/1969 г., е признато правото на собственост на К. М.ов В. върху следния недвижими имот: жилищна сграда, състояща се от три стаи, салон и зимник, без тавана и правото да си построи до нея допълнителен строеж съгласно одобрен архитектурен план, както и сайванта, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, върху което са построени къщата и сайванта, представляващо парцел VIII, пл. № 1174, кв. 41, по плана на гр. Г.Д. с площ на парцела от 476 кв.м., при съседи: улица, наследници на Д.С., Т.М. и Ж..
С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 383, том II, дело № 613/1996 г. по описа на нотариус при РС- Г.Д., К.
К.а В. прехвърля на сина си Р. К. В. собствената си 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото представляващо парцел VIII, имот планоснимачен номер 1949 от квартал 41 по плана на гр. Г.Д., с площ за целия парцел от 476 кв.м. и при съседи на същия: наследници на Д.С., наследници на Т.С., наследници на Т.Г., Б.Б. и улица, ведно с първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, застроена в парцела, състоящ се от четири стаи и сервизни помещения, зимника на сградата, както и съответно прилежащите части от общите части на сградата, без тавана, за гледането и издръжката, давани и от сина й досега, и задължението на същия да поеме гледането и издръжката й, като й осигури един нормален и спокоен живот, какъвто е водила досега, докато е жива.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180, том I, рег. № 1809, дело № 146 от 2016 г. по описа на нотариус В.Б., Л. А. В. продава на К. Р. Г. и К. Р. С., при равни дялове, собствената си 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР 2 на гр. Г.Д., одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. Г.Д., ул. „***, с площ за имота 494 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 1949, кв.
41, парцел VIII, при съседи за имота: имот с идентификатор ***, ***, ***, ***, ***, ***, който имот съгласно предходни документи за собственост се идентифицира като дворно място, цялото, представляващо парцел VIII, имот планоснимачен номер 1949 от квартал 41 по плана на гр. Г.Д., действащ към 1996 г., с площ за целия парцел от 476; 2. Самостоятелен обект в сграда *** по КККР на гр.
Г.Д., одобрени със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на самостоятелния имот: гр. Г.Д., ул. „***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с площ от 130,76 кв.м., брой нива на обекта: 1, ведно с прилежащите части към самостоятелния обект: зимника на сградата: съответните идеални общи части на сградата: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма; под обекта – няма и над обекта- ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, който имот съгласно предходен документ за собственост се идентифицира като първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, състоящ се от четири стаи и сервизни помещения, зимника на сградата и съответните части от общите части на сградата.
От удостоверение изх. № 569/93 от 14.05.1993 г., издадено от РС- Г.Д., се установява, съгласно Определение № 249/14.05.1993 г., постановено по ч.гр.д. № 569/1993 г., под № 3/1993 г. е вписан отказ на М. К. В. от наследството, останало след смъртта на наследодателя К. М.ов В., б.ж. на гр. Г.Д., починал на 18.10.1984 г.
От прието като доказателство по делото писмо от Банка ДСК АД се установява, че наследодателят на страните К. К.а В. за периода 01.01.2009 г. до 27.11.2015 г. е титуляр на три сметки: разплащателна сметка № ***, открита на 21.01.2010 г. и закрита на 29.08.2016 г., спестовен влог № 4526118279, открит на 13.11.2012 г. и закрит на 26.08.2016 г. и спестовен влог № ***, открит на 15.12.2005 г. и закрит на 26.08.2016 г. В писмото се посочва, че за период от 01.01.2009 г. до 27.11.2015 г. не са установени данни за превеждани парични суми от М. К. В. по сметките на К. К.а В.. За банковите сметки, открити в Експресбанк не разполагат с възможност за извършване на справка за периода преди 01.01.2009 г.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
В показанията си св. И. В. сочи, че познава М. В., неговия брат Р. В. и родителите им. Пояснява, че майката на М. -К. В. била шивачка по професия. От вътрешната страна към първи етаж на къщата имало изградена пристройка около 30-35 кв.м., която К. В. ползвала за лятна кухня и дневна стая. Сочи, че Р. В. починал млад, през 1999 г. По професия бил домакин. Твърди, че Р. бил малко особен и не участвал активно в гледането на майка си. Имал много свободно време, събирал се с приятели по заведения, играел комар и винаги бил без пари.
Съпругата на Р. – Л. работела в Еврофутбол. Твърди, че Р. получавал винаги пари от майка си. Тя се грижела за снаха си, за сина си Р. и техните деца. Цялото 3 семейство живеело на първи етаж, като майката на ищеца се грижела за семейството на Р., а не те за нея. К. В. починала на 87 г., била трудолюбива жена и до последния си час шиела за близки и познати. Сочи, че М. В. заминал да работи в Португалия през 1998 г. и до скоро работел в чужбина, 28-30 години. Твърди, че ищецът постоянно изпращал пари на майка си за издръжка. Казвал, че не иска да му връща парите, тъй като го е отгледала. Сочи, че между баба К. и снахата Л., след смъртта на Р., винаги имало скандали. Разказва за случай, в който бил в дома на баба К. и внучката изразила несъгласие, че свидетелят е в къщата. Не е присъствал на погребението на баба К., ищецът също не е присъствал.
Свидетелят Т. в показанията си сочи, че познава ищеца М. В., визуално познава и ответника Л. В., снаха на М., съпруга на покойния му брат Р.. Работил с ищеца една година в Испания. Твърди, че семейството на Л. живеело в едно домакинство с баба К.- майката на ищеца. Свидетелят сочи, че ищецът обичал риба и когато ловял риба, носел в къщата на ищеца. Баба К. я почиствала и приготвяла за ядене. Когато работел с ищеца в Испания, М. превеждал пари на майка си и на семейството на свидетеля. Когато пристигнал в България, свидетелят лично с майката на ищеца изтеглили неговите пари, а нейните останали. Баба К. му казала, че благодарение на М. е задоволена с някои неща. Не знае какви са отношенията между майката на ищеца и ответниците. Знае само, че М. превеждал пари на майка си, от които тя имала нужда.
Свидетелят М.Я. в показанията си сочи, че познава страните по делото, с ищеца поддържат близки отношения. Майката на ищеца била приятелка с майката на свидетеля. Сочи, че когато ищецът бил в България, имало нужда да закарат майка му в болница, но Л. отказала да даде нейния автомобил. Майката на ищеца му споделяла, че синът и постоянно нещо и изпраща, както и изпраща пари.
Според свидетеля баба К. била подтисната. Споделила със свидетеля, че снаха и Л. и казала, че много и е помогнала, децата и изгледала, но я мрази. Твърди, че майката на ищеца била работоспособна до последно, нямала нужда от помощ, тя помагала. Сочи, че ходил при майката на ищеца и винаги имало 2-3 неща на масата, които си купувала с парите от пенсията и парите, които и изпращал ищеца. Когато и да бил при баба К., винаги било чисто, уютно, боядисано, перфектно направено. До последно баба К. и снаха и Л. живеели в едно домакинство.
В показанията си св. М. сочи, че познава ищеца като жител на гр. Г.Д., но няма лични отношения с него, тъй като не е живял в квартала. Живее в един квартал с ответниците. С Л. били колеги, след това – приятели. Свидетелката била гл. счетоводител в Просвета, а Л. – счетоводител, а след смъртта на съпруга и Р., станала и домакин, за да изкарва повече пари. Познава и майката на ищеца – баба Ц., която била шивачка. Твърди, че баба Ц. и Л. живеели в едно домакинство. Не е чула оплаквания от майката на ищеца по отношение на Л. и децата. Твърди, че баба Ц. и казвала „и ти ще имаш снахи и дано ти се случи някоя да е като Мони“.
В махалата винаги се хвалела от Л.. Първоначално се отоплявали на дърва, но след това Л. направила парно. Твърди, че дори и да са имали пререкания Л. и баба Ц., неуважение от страна на Л. и децата към баба К., не е имало. Първоначално здравословното състояние на баба К. било добро, но после слушала от Л., че е викала лекар. Твърди, че Л. се грижела за баба К., настанявала я в болница.
Виждала М. много рядко в къщата, тъй като работел навън. Когато си идвал, имал 4 стая. Баба К. не е споделяла дали М. и изпраща пари.
Свидетелката Г. в показанията си сочи, че живее в съседство на страните по делото на една и съща улица. С Л. са приятелки и си споделяли много неща.