Решение № 2785 от 17.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2785 гр. София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20221100501588 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 20223338 от 16.12.2021 г. по гр.д. № 3733/2021 г. на Софийски районен съд, 53 състав, е признато за установено, че З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК:

******дължи на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК: *******, сумата в размер на 415.61 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 57228/2020 г. на Софийски районен съд, 53 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението – 18.11.2020 г. до окончателното изплащане. Осъден е ответникът ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК: ******* да заплати на ищеца „З.Д.Е.“ АД, ЕИК: *******, сумата от 550 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника З.К. „Л.И.“ АД, чрез процесуалния представител юрк. К.И..

Изтъкват се съображения за неговата неправилност, поради противоречието му с материалния закон. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заплатеното обезщетение за разходи за наем на заместващ автомобил представлява имуществена вреда за застрахования – тази клауза от договора за имуществена застраховка „Каско“, сключен между ищеца и застрахованото лице, даваща право на последното да се ползва от заместващ автомобил, по никакъв начин не обвързвала застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Ползването на заместващ автомобил не се явявало пряка последица от настъпилото произшествие – това било допълнителна 1 услуга, уговорена от страните по договора „Каско“. Неправилно било прието, че сумата, заплатена за заместващ автомобил, представлявала вреда. Рискът при предоставянето на преференциални условия, т.е. такива, чрез които се осигурява по-добро обслужване или е поемат по-големи от обичайните разноски, бил за застрахователят по застраховката „Каско“, който не можел да претендира суми, надвишаващи средната пазарна цена за отстраняване на вредите. Следователно разходите за предоставяне на заместващ автомобил не се обхващали от вредите, причинени на чуждото имущество, нито попадали в другите хипотези от приложното поле на отговорността на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, изброени в чл. 493, ал. 1 КЗ. С тези съображения въззивникът прави искане обжалваното решение да бъде отменено, а регресният иск по чл. 411 КЗ – отхвърлен. Претендират се и направените разноски за първоинстанционното и за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден от „З.Д.Е.“ АД, чрез процесуалния представител юрк. К. А.. Изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се съдебните разноски за въззивното производство.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ.

От представените по делото доказателства се установява, че на 24.02.2020 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Тодор Каблешков“ около 16,50 ч. настъпва пътно-транспортно произшествие между лек автомобил с рег. № ******* управляван от К.К.Д., и лек автомобил с рег. № ******* МС, управляван от Н.Н., собственост на „ОТП Л.“ ЕООД. За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол, в който като виновен водач е посочена К.Д..

Между застрахователя ищец и ползвателя (Л.ополучател) на лекия автомобил с рег. № ******* е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ от 26.11.2019 г., валиден към датата на пътно-транспортното произшествие. Вследствие на последното на застрахования лек автомобил са нанесени щети, описани в протокол за оглед и оценка на щети от 25.02.2020 г., изготвен въз основа на искане от 25.02.2020 г. за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, подадено от увреденото лице до застрахователя. С възлагателно писмо от 25.02.2020 г. от застрахователя до автосервиз „Е.А.“ ЕООД е възложено възстановяването на щетите, нанесени на застрахования лек автомобил, като видно от приемо-предавателния протокол, автомобилът е върнат на собственика на 30.04.2020 г. след извършения ремонт. Видно от фактура № 1004008860 от 22.05.2020 г., издадена от „Е.А.“ ЕООД до получател ЗД „Е.“ АД, стойността на ремонта и материалите, необходими за отстраняване на щетите по лекия автомобил, 2 възлиза на 1694,84 лв. Тази сума е платена в полза на автосервиза от застрахователя.

Увреденото лице, по силата на клауза „Е“, представляваща добавък № 1 към застрахователна полица „Каско на МПС“, сключена между ползвателя на увредения лек автомобил и ищеца застраховател, е направило искане да ползва заместващ автомобил за част от периода, в който застрахованият лек автомобил е бил приет в автосервиз „Е.А.“ ЕООД за отстраняване на щетите, настъпили вследствие на ПТП, което обстоятелство се установява от възлагателно писмо за заместващ автомобил от 16.04.2020 г., подписано от застрахования. Заместващият автомобил е предоставен на застрахованото лице от автосервиза, ремонтиращ застрахования лек автомобил, като за периода на ползване е начислена сумата от 415,61 лв. с ДДС, платена от застрахователя въз основа на издадената фактура № 0001057707 от 9.06.2020 г.

Безспорно между страните е обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния за настъпилото ПТП водач е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД. Безспорно е и че с изпратена на 27.08.2020 г. регресна покана ищецът е отправил искане към ответника да заплати сумата от 2110,45 лв., представляваща заплатеното от застрахователя ищец обезщетение в полза на увреденото лице по силата на застраховка „Каско на МПС“. Поканите са получени от ответника, който е заплатил сумата от 1694,84 лв., което обстоятелство също е безспорно между страните. Сумата от 415,61 лв., заплатена от застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ за ползвания от увреденото лице заместващ лек автомобил, не е заплатена от ответника. Това е и сумата, която се претендира от ищеца в настоящето производство.

Спорно между страните е единствено обстоятелството дали застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновното за настъпване на ПТП лице дължи сумата от 415,61 лв., заплатена от застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ за използвания от увреденото лице заместващ лек автомобил в периода, в който собственият му такъв е бил приет в доверен автосервиз за ремонтни дейности, извършването на които е необходимо за отстраняване на щетите, настъпили вследствие на описаното по-горе пътнотранспортно произшествие.

В тази връзка въззивният съд взема предвид следното: по делото са представени общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на ЗД „Е.“ АД, в сила от 26.03.2018 г., които са приложими към сключения между ищеца и ползвателя на застрахования лек автомобил застрахователен договор. Видно от застрахователната полица, покритите рискове по силата на застрахователния договор попадат в приложното поле на клауза „А“ от раздел III на общите условия – пълно каско. Общите условия са приети с решение на управителния съвет на „З.Д.Е.“ АД от 8.03.2017 г. и са в сила от 18.03.2017 г., като са изменени с решение на управителния съвет на застрахователното дружество, а измененията са в сила от 26.03.2018 г. Към застрахователната полица фигурира добавък № 1, представен по делото. На основание чл. 7, ал.

3, т. 2, пр. 1 от посочените по-горе общи условия за застраховка „Каско на МПС“, неразделна част от всеки застрахователен договор са 3 застрахователната полица, общите условия, както и добавъците към застрахователната полица. По силата на посочения добавък № 1 спрямо застрахователния договор се прилага „клауза Е+“ – заместващ автомобил“, която е част от общите условия на „ЗД Е.“ АД за застраховка „Каско на МПС“. Съгласно чл. 3, ал. 2 от „Клауза Е+“, същата се прилага съвместно с „Клауза А“ от общите условия на „ЗД Е.“ АД за застраховка „Каско на МПС“.

„Клауза Е+“ е одобрена с решение на УС на „ЗД Е.“ АД от 9.01.2017 г. и представлява неразделна част от общите условия на „ЗД Е.“ АД за застраховка „Каско на МПС“ (не е уточнено към кои общи условия, поради което следва да се приеме, че се прилага към действащите към момента на сключване на съответния застрахователен договор такива). Същата е в сила от 9.01.2017 г.

По силата на „клауза Е+“ застрахователят по застраховката „Каско на МПС“ предоставя на застрахования услугата „Заместващ автомобил“ в случай на настъпване на застрахователно събитие и при наличие на следните условия, посочени в чл. 2, ал. 1 от въпросната клауза: застрахователното събитие е покрито от общите условия на застрахователя; собственик е физическо или юридическо лице; застрахованото МПС има право на доверен сервиз; документи, които доказват обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие, са протокол за ПТП или двустранен констативен протокол за ПТП; отстраняване на щетата, по преценка на доверения сервиз, ще отнеме повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на автомобила в сервиза за извършване на ремонта; не представлява тотална щета по смисъла на общите условия на застраховка „Каско на МПС“ на застрахователя; всички застрахователни премии по застраховка „Каско на МПС“ са изплатени от застрахования в пълен размер.

Предоставянето на тази услуга, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от „Клауза Е+“, се извършва след изрично писмено искане на застрахования. Заместващият автомобил се предоставя от определено от застрахователя дружество, предлагащо услугите „рент-а-кар“, и заплащане в негова полза на депозит от страна на застрахования. Застрахователят изплаща стойността на наемната цена на заместващия автомобил, съгласно подписан между дружествотонаемодател и застрахования договор. Застрахователят предоставя заместващия автомобил с издаването на възлагателно писмо за заместващ автомобил само за периода от приемането на увредения лек автомобил в указания доверен сервиз до деня на приключване на ремонта. За приемането и предаването на автомобила за ремонт се изготвят изрични протоколи между застрахования и посочения доверен сервиз.

Като доказателство по делото е прието възлагателно писмо за заместващ автомобил от 15.04.2020 г. до „Е.А.“ ЕООД. Въз основа на същото е сключен договор за наем на заместващ автомобил между увреденото лице и юридическото лице, предоставящо услугата „рент-а-кар“. Обстоятелствата, че застрахователят е възложил на доверен сервиз по силата на „Клауза Е+“ от общите условия за застраховка „Каско на МПС“ предоставянето на заместващ автомобил и че същият е предоставен на увреденото лице не са спорни между страните.

Единствените съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, изложени във въззивната жалба, са че услугата по предоставяне на 4 заместващ автомобил няма обезщетителен характер, а е допълнителна услуга, която цели повишаване качеството на обслужване от страна на застрахователя, както и че тези разходи не се обхващат от покритието на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Разпоредбата на чл. 410, във вр. с чл. 411 КЗ урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото определяне.