Определение № 3003 от 05.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3003 гр. София, 05.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502778 по описа за 2026 година

Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.2 т.6 ГПК.

Образувано е по депозирана от длъжника П. С. П., срещу определение № 11590 от 28.05.2026 г. Постановено по ВГД № 1830/2026 г., по описа на СГС, ГО, ЧЖ І-ж състав, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 69810 от 18.11.2025 г. по изп. дело № 35188/2025 г. По описа на ЧСИ С. А.. подадена от жалбоподателя - длъжник, а производството е прекратено като процесуално недопустимо.

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 12.06.2026г.

Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 19.06.2026г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят П. С. П. изтъква факта, че за да приеме жалбата за недопустима, съдът неправилно възприема, че обжалваният акт на съдебния изпълнител не е сред тези, които подлежат на обжалване съгласно чл. 435. ал. 2 ГПК. Счита това тълкуване за неправилно, доколкото не отчита обстоятелството и съдебната практика, че налагането на възбрана се възприема като част от изпълнението и поради това обстоятелство, същото подлежи на обжалване от длъжника. В случая, основанието на обжалването е чл. 435, ал. 2. т. 6 ГПК – отказ на ЧСИ да заличи възбрана. Противното би означавало да се приеме, че съдебният изпълнител може безконтролно да възбранява каквито имоти прецени, да запорира банкови сметки и изобщо да ограничава напълно неконтролируемо патримониума на длъжниците.

Видно от изпълнителното дело, всички парични задължения за издръжка са надлежно изпълнявани от него в срок, съответно не е налице каквото и да е негово забавяне или неизпълнение. По делото са налагани запори на банковите му сметки, които са вдигнати от съдебния изпълнител, предвид редовното изпълнение на неговите парични задължения и 1 липсата на забава. Въпреки това ЧСИ прави незаконосъобразната преценка, че възбраната върху неговия недвижим имот, а именно процесният Апартамент с идентификатор № 686134.1004.53.1.15. не следва да бъде заличена, поради изразено несъгласие от страна на бившата му съпруга И. Ж., в качеството й на законен представител на непълнолетните лица по делото. Твърди наличието на явна несъразмерност между наложената обезпечителна мярка „възбрана" и размера на месечните задължения, които жалбоподателят има в размер на общо 746.40 лв. на месец. В този смисъл е налице незаконосъобразно ограничаване правото на собственост на жалбоподателя от страна на ЧСИ с цел обезпечаване изпълнение на месечно задължение от 746.40 лв. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот с пазарна стойност от над 500 000 лв.. т.е. с близо 700 пъти по-висока стойност от периодичното задължение, чието изпълнение обезпечава. Съгласно чл. 442а ГПК, наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.

Ответникът по ч.ж. не изразява становище.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

С разпореждане от 22.10.2025 г. по изп. дело № 35188/2025 г. ЧСИ С. А., е оставена без уважение молбата на жалбоподателя - длъжник по изпълнителното дело, за заличаване на възбрана върху собствения му недвижим имот, предоставен за ползване след развода на бившата му жена като семейно жилище до навършване пълнолетие на децата срещу плащане на месечен наем в размер на 166.66 лв..

СГС е посочил, че в ГПК не е предвидена възможност длъжникът да обжалва разпореждане за отказ да бъде заличена възбрана, доколкото в случая жалбоподателят не е трето лицекупувач на имота, а длъжник т.е. жалбата е недопустима и като такава е оставена без разглеждане.

Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първостепенния съд с оглед наведените в жалбата пред САС доводи.

В разпоредбата на чл. 435 от ал. 1 до ал.

5 от ГПК изрично е посочено кои са подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези действия.

Изброяването в чл.435 ГПК на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител е изчерпателно и поради това действия на съдебния изпълнител, които не са посочени в него не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Съществуването на правото на жалба е абсолютна предпоставка и то от рода на положителните такива за упражняването на същото и надлежното подаване на жалбата. Липсата на това право води до недопустимост на жалбата, а оттам и на образуваното въз основа на нея производство.

Заличаването на наложени възбрани върху имоти на длъжника по съществото си е 2 преустановяване на принудителното изпълнение, насочено върху тях, но не може да бъде разглеждано като прекратяване на изпълнението. Съгласно чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява в изрично посочени случаи: при плащане на задължението от длъжника и представяне на разписка; по писмена молба на взискателя; при обезсилване на изпълнителния лист или отмяна на акта, въз основа на който е издаден той; когато няма секвестируемо имущество, което може да бъде продадено; когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението; при влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 или чл.440 ГПК и когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Конкретният случай не може да бъде подведен под никоя от тези хипотези, поради което, не може да бъде прието, че отказът на съдебният изпълнител да заличи вписаните възбрани представлява отказ да бъде прекратено принудителното изпълнение - обжалваемо действие съгласно чл.

435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Плащането на издръжка на непълнолетни деца след прекратяване на брака е периодично месечно задължение, което ще бъде изпълнявано до навършване на пълнолетие т.е. не е еднократно действие. Затова производството не може да бъде прекратено на този етап. От друга страна, отказът да се вдигне наложена възбрана не попада под нито едно от предвидените в чл. 435 ГПК хипотези на обжалваеми действия. Законът е предвидил обжалваемост на някои откази на съдебния изпълнител /по чл. 435, ал. 1, т. 1 и 1, ал. 2, т. 4 и 6 ГПК/, но настоящият отказ не е между тях.

Правилото на чл. 442а ГПК предвижда процесуално средство за защита на длъжника в изпълнителното производство, което се изчерпва с възможността същият да релевира несъразмерността чрез възражение до съдебния изпълнител. В случай, че последният откаже да предостави защита на длъжника по този ред, за него е налице правната възможност да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди по общия исков ред, но не и да обжалва неговото действие/бездействие по реда на чл. 435 ГПК.

С оглед изложеното, решението, имащо характер на определение, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде п

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11590 от 28.05.2026 г. Постановено по ВГД № 1830/2026 г., по описа на СГС, ГО, ЧЖ І-ж състав, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 69810 от 18.11.2025 г., депозирана от длъжника П. С. П., срещу разпореждане от 22.10.2025 г. по изп. дело № 35188/2025 г. на ЧСИ С. А., за отказ за заличаване на възбрана върху собствения му недвижим имот, предоставен за ползване след развода на бившата му жена като семейно жилище, а производството е прекратено като процесуално недопустимо.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4