Определение № 19825 от 13.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19825 гр. София, 13.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110159932 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII Г П К (Спорна съдебна администрация)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

309511/01.11.2023 г., уточнена с молба с вх. № 43031/09.02.2024 г. подадена от К. Й. К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. О. Ч. Й., със съдебен адрес: гр. С-----; тел: ---; email: [email protected] срещу Е. С. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване и връчване на книжа: град С---, тел. --, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ап. 2 ЗС за сумата от 5 100.00 лв. (пет хиляди и сто лева) - обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствен недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра, находящи се на адрес, град София, Столична община, ж.к. „Х-, за периода от 19.05.2022 г. до 01.11.2023 г., както и мораторна лихва по чл.86 ЗЗД считано от 19.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба (ИМ) са изложени обстоятелства, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила Решение № III -117-268 от 07.072015 г., постановено по гр. дело №10025/2015 г. по описа на СРС, 117-ти състав, с което е одобрена постигнатата между страните по бракоразводното дело спогодба и е прекратен брака между тях.

Твърди се, че по време на брака страните са придобили в режим на СИО следния недвижим имот: находящ се в град София, Столична община, ж.к.

„Х-, представляващ АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО ПО-МЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра, както и 0,8283% идеални части от общите части на сградата и от правото на 1 строеж върху терена, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ---, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи: на същия етаж - обекти с идентификатори ---- и --, под обекта - ---, над обекта - обект с идентификатор -Сочи, че съгласно Решение № III -117-268 от 07.072015 г. на СРС, с което е одобрена постигнатата спогодба описания по-горе недвижим имот, е предоставен след брака за ползване на ответницата в настоящото производство - Е. С. Т., ЕГН **********. С предоставяне цялото жилище за ползване на ответницата се ограничават правата на другия съсобственик, което е форма на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Излага доводи, че след развода ищецът се е изнесъл от жилището и няма достъп до него. По силата на бракоразводното решение, с което е одобрено сключеното между страните споразумение, на ответницата е предоставено ползването на процесния имот, който е бил по време на брака семейно жилище и който след прекратяване на брака е останал съсобствен между бившите съпрузи при равни дялове.

Излага правни доводи, че когато съсобственият на страните имот е бил семейно жилище, което с прекратяване на брака е предоставено на единия от бившите съпрузи за ползване, законодателят, изхождайки от принципа за възмездност в гражданските правоотношения /когато не е уговорено друго/, е предвидил възникване на наемно правоотношение. Страните при постановяване на бракоразводното решение не са уговорили изрично безвъзмездност на ползването на процесния апартамент, ето защо ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го. Затова след влизане в сила на решението, с което Е. С. Т., ЕГН ********** е получила ползването на целия жилищен имот, притежаван в съсобственост с К. Й. К., ЕГН **********, тя му дължи обезщетение за ползването на неговата идеална част от общата вещ в размер на средномесечния пазарен наем, считано от датата на влизане в сила на решението, като не е нужно да е ползвала фактически вещта, нито ползването да е било за лични нужди, както и да й е отправяна покана по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗС. Без значение е дали ответницата реално се е възползвала от предоставените й права ЗС /в този смисъл Решение № 133/04.07.2013 г. по гр. д. М 535/2012 г. на ВКС, IVГО/.

На това основание предявява настоящият иск. Твърди, че за периода от 19.05.2019 г. до 18.05.2022 г., ищецът е претендирал обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата, във връзка с което е образувано гражданско дело №25943/2022 г. по описа на 32ри състав на СРС. Към настоящия момент решението на първоинстанционния съд се обжалва пред СГС, като е образувано ВГД №20231100507156/2023 по описа на СГС.

С настоящата искова молба ищецът претендира обезщетение по 300 2 лева месечно или общо 5 100,00 лв. (пет хиляди и сто лева), обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот, за периода от 19.05.2022 г. до 01.11.2023 г. /датата на завеждане на исковата молба в деловодството на СРС/, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

На основание чл. 57, ал. 1 СК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, моли съда да осъди ответницата Е. С. Т., ЕГН **********, да заплати на ищеца сума в размер на:

5 100,00 лв. (пет хиляди и сто лева), лв. - обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствен недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра, находящи се на адрес, град София, Столична община, ж.к. «Х-, за периода от 19.05.2022 г. до 01.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2022 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Моли делото да се гледа в отсъствие на ищеца. Посочва банкова сметка на която може ответницата да плати сумата: Банка: --- АД, IBAN:

BG33 IORT -, В1С: IORTBGSF, Титуляр: К. Й. К.

Като писмени доказателства и доказателствени средства представя следните документи: 1.

Договор от 21.03.2991 г. за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти;

2.

Влязло в сила Решение № III -117-268 от 07.072015 г. постановено по гр. дело №10 025/2015 г. по описа на СРС, 117-ти състав, с което е одобрена постигнатата между страните по бракоразводното дело спогодба и е прекратен брака между тях;

3.Удостоверение за данъчна оценка с изх. №7219005930/30.07.2021 г. СО за АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра; 4.Схема №15-751328-18.082020 г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от АГКК; 5.Обявление изх. рег. №7311/2023 г. постановено по изпълнително дело№588/2023 г. по описа на Росица Апостолова, ЧСИ с рег. №848,с район на действие СГС за провеждане на публична продан на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №15 със застроена площ от 62,64 кв. метра, в едно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №10 с полезна площ 3,22 кв. метра, находящи се на адрес, град София, Столична община, ж.к. „Х-----.

Моли, в случай, че ответникът оспори искът да се допусне и съдебнооценителна експертиза от вещо лице - оценител на недвижими имоти, с която след като вещото лице се запознае с материалите по делото и извърши оглед на имота, да даде отговор на следните задачи:

1. Какъв е размера на дължимият наем от ответницата за периода от 19.05.2022 г. до 01.11.2023 г. (по месеци за целия имот и за 1/2 от него) за апартамент и избено помещение с площ и положение, като тези описани в Договор от 21.03.2991 г. за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, като при изготвяне на заключението вещото лице да вземе предвид средните пазарни наемни цени за периода на жилища от такъв характер в района, местоположението, разпределението и изложението на жилището, както и степента и вида на обзавеждане на същото.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не изпраща отговор. С допълнително писмо с вх. № 15202/17.01.2024 г. изпращам писма към 3 отговора, в което се съдържат два броя решения на СРС – Решение 9997/12.06.2023 г. по гр. д. № 50322/2021 г. и 4152/20.03.2023 г. по гр.д. № 25943/2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, установи следното от фактическа и правна старана:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. О. Й., което пълномощно важи за всички инстанции, (л.9 от делото).

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Цената на иска е 5 100 лева, поради което на основание чл.1 ТДТССГПК, държавната такса е в размер на 204.00 лева, която сума е внесена съгласно платежно нареждане от 31.10.2023 г. (л.2 от делото).

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.

Посочено е, че се търси мораторна лихва – ведно със лихва за забава от 19.05.2022 г., същевременно, не е посочената нейният размер. Не е внесена държавна такса.

Не е ясно дали ищецът претендира мораторна лихва за забава върху сумата от 5 100.00 лева и за кой период или претендира законна лихва от датата на предявяване на исковата молба. Ако се претендира мораторна лихва следва да се посочи нейния период и размер, както и да се внесе държавна такса. В този смисъл Определение № 6626/26.04.2024 г. по ч. гр. д. № 4036/2024 г. по описа на СГС.

Ето защо исковата молба следва да се остави без движение, като се дадат указания на ищеца за отстраняване на нередовностите по исковата молба, а именно:

1. да посочи дали претендира мораторна лихва върху сумата от 5 100 лева или претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба 01.11.2023 г.

2. ако претендира мораторна лихва да посочи нейния период, освен от 19.05.2022 г., но и крайната дата, както и размерът на лихвата.

3. да внесе държавна такса в размер на 4 % по банкова сметка на СРС.

Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси

Следва да се укаже на ищеца, че при Неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

4

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

С оглед представените решения, съдът приема, че служебно следва да изиска справка дали решение № 4152/20.03.2023 г. по гр. д. № 25943 по описа за 2022 година е влязло в сила и Решение 9997/12.06.2023 г. по гр. д. № 50322 по описа за 2021 година е влязло в сила, както и кога са влезли в сила. Следва да се изискат заверени преписи от тях.

По съдебно – оценителната експертиза (СОЕ)

Съдът приема, че искането е допустимо, а въпросите необходими и относими, поради което следва да се допусне СОЕ. Експертизата е поискана от ищеца, поради което на основание чл.160 ГПК същият следва да поеме разноските по изготвянето й, като в му се укаже, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото определение, следва да внесе депозит в размер на 700.00 лева (седемстотин лева) по банкова сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители, гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC:

CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези факти.