Решение № 339 от 20.10.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 686/2023
- Вид
- Решение № 339
- Подписан
- 20.10.2023
- В сила
- 22.11.2023
- Състав
- Анна Костадинова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал.1, т.3, б."в" · Закон за движението по пътищата
- чл. 147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал.2, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.181, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- Параграф 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 339 гр. Сливен, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20232230200686 по описа за 2023 година Производството е образувано по повод жалба от Г. И. С., против НП № 23-0804-000148 от 30.01.2023 г. на Началник Група в ОДМВР-Сливен, Сектор „Пътна полиция“-Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 60 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева и за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В с.з. въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът установи следната фактическа обстановка:
На 01.01.2023 г., около 03:00 часа полицейските служителите – актосъставителят М. М. и св. С. М., които патрулирали в района видели катастрофирал лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № Т ... ТТ в гр. Сливен, по 1 ул. “Илинденско въстание“ посока жп гара - Сливен. Автомобилът се намирал на посочената улица, качен на тротоара и ударен в крайпътната мантинела.
Полицаите видели, че няма водач и пътници в автомобила и докладвали на дежурния ОДЧ за установяване на собственика на автомобила. При справката се установило, че МПС не е представено на Годишен технически преглед. На следващия ден след проведени оперативно - издирвателни действия бил установен собственика и водача на МПС. Собственик бил М.А. А. М., а водач в посочения ден и час Г. И. С.. На жалбоподателя била изпратена призовка да се яви в сектор „Пътна полиция“ - Сливен, като му било указано да носи СУМПС и контролен талон към него. Г. С. се явил в СПП на 03.01.2023 г., но не носил със себе си СУМПС и контролен талон. Същият дал сведение, че той е шофирал лекия автомобил на посочения ден и час, но по време на движение е натиснал спирачка, изгубил контрол над автомобила, спукал гума и катастрофирал, посочил още че бил се уплашил и поради това е напуснал местопроизшествието.
За констатираното на жалбоподателя бил съставен АУАН АД110459 от 03.01.2023 г. за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, т.3, б."в" от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил лично получен от жалбоподателя на 03.01.2023 г., като същият посочил, че няма възражения.
Въз основа на издадения АУАН , на жалбоподателя било издадено наказателно постановление № НП № 23-0804-000148/30.01.2023 година от Началник Група в ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен , за нарушение н а чл. 20, ал.2 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл.123, т.3, б."в" от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 60 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2, а именно „Глоба“ в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 20 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от обжалване, а разгледана по същество се явява частично основателна.
Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Установено е, че на 01.01.2023 г. жалбоподателят Г. С. при управление на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № Т ... ТТ се е движел в гр. Сливен, по ул. “Илинденско въстание“ посока жп гара - Сливен, като поради несъобразяване със скоростта на движение относно релефа и 2 условията на видимост и изгубил контрол над горепосоченото управлявано от него МПС и се блъснал в крайпътната предпазна еластична ограда – мантинела до бл.86. Поради тези обстоятелства се е стигнало до настъпилото ПТП с материални щети.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП въвежда императивното задължение за всеки водач на МПС при управлението му да избира скорост, която да е съобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта си на движение не само с посочените от чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността. Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия. Поради това, съдът счита че напълно правилно и законосъобразно е санкциониран жалбоподателят за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Наложеното за така извършеното нарушение наказание е в предвидения в разпоредбата на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП размер на глобата, като АНО правилно е посочил основанието за налагането му.
По отношение на следващото констатирано нарушение, от събраните по делото гласни доказателства се установи по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП от страна на жалбоподателя Г. С.. Установено е, че на посочената дата, след настъпилото ПТП с материални щети с участник жалбоподателя, като същият не останал на мястото на ПТП, а го напуснал и се е прибрал у дома си. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства. От разпита на двамата полицейски служители се потвърждават че същите са видели катастрофиралия автомобил, извършили са справка с ОДЧ за установяването на обстоятелствата по собствеността му и дали има подаден сигнал за ПТП.
Обстоятелството, че жалбоподателят е напуснал ПТП, като не е останал на мястото не се отрича и от същия, като той сам потвърждава, че е оставил автомобила на улицата, където е катастрофирал. Това се потвърждава и от приложеното по делото сведение дадено от жалбоподателя от 03.01.2023 г., снето от св. М. .
Възражението на жалбоподателя, че не е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, тъй като в настоящия случай липсват разногласия, тъй като не е имало друг участник в движението, съдът намира за неоснователни.
Действително посочената разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР. Разпоредбата на § 6, т.
3
27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „Участник в пътнотранспортно произшествие“ като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба.
Такова качество притежава и собственикът на увредената мантинела, тъй като поради настъпилите щети се явява лице, пострадало при произшествието.
Доколкото е установено, че ПТП е настъпило в гр. Сливен, по ул.“Илинденско въстание“, т.е. на път, попадащ в общинска пътна мрежа, за съда е ноторно известно, че собственик на мантинелата е Община Сливен.
Съгласно Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В тази връзка е трайната съдебна практика, обусловена в Решение № 111 от 28.09.2020 г. на АдмС - Сливен по КАНД № 102/2020 г., Решение № 3970 от 22.08.2023 г. на СРС по АНД № 15761/2022 г., Решение № 219 от 19.09.2023 г. на АдмС - Русе по КАНД № 252/2023 г. и др. Както в АУАН, така и НП е описано поведение на жалбоподателя, което напълно покрива легалната дефиниция за ПТП, развило се в процеса на управление на МПС и предизвикало материални щети. Безспорно по делото е установено и че същият е напуснал произшествието, без да е уведомил компетентните служби на МВР и без да изчакал тяхното пристигане. Съдът намира, че в тази му част правилно и законосъобразно е съставен АУАН и е издадено НП и в тази му част НП следва да бъде потвърдено.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неизяснена фактическата обстановка, поради неизпълнение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбите на ЗДвП, съставените актове се ползват с доказателствена сила до доказване на противното т.е. те имат обвързваща доказателствена сила и жалбоподателят, а не АНО, е този, който следва с всички допустими средства да докаже, че не е извършил описаното в съставения му АУАН. Отделно от обвързващата доказателствена сила на акта, съдът намира и че показанията на полицейските служители са последователни, логични и безпротиворечиви. Същите са били преки очевидци на това, че на посочената дата и час в АУАН и НП катастрофиралия лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № Т ... ТТ, се е намирал на посочената улица, качен на тротоара и ударен в крайпътната мантинела, а водач и пътници не е имало. От приложената по делото административно наказателна преписка е видно, че самият жалбоподателят е посочил как се е стигнало до настъпването на ПТП, а именно неовладяването на автомобила при извършване на маневра завой, като същият споделя че макар че е натиснал спирачка, за да намали скоростта се е стигнало до настъпването на ПТП.
АНО правилно е определил наказанието на жалбоподателя и съдът 4 намира, че то напълно съответстват на извършеното нарушение и на вината на жалбоподателя за нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП.
Наложеното за така извършеното нарушение наказание е повече към границата на предвидения минимум в разпоредбата н а чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП размер на глобата, а срокът на лишаване от право да управлява МПС е в предвидения минимум, като АНО правилно е посочил основанието за налагането му.
По отношение на третото констатирано нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът счита, че същото е неправилно описано и в акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят действително не е носел свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него когато се е явил в Сектор „Пътна полиция“ – Сливен, но това е било на 03.01.2023 г. за времето когато жалбоподателят е бил в СПП за справка и съставяне на АУАН. От установеното от всички писмени и гласни доказателства е видно, че жалбоподателят е извършил нарушението на 01.01.2023 г. около 03:00 часа. На датата, когато е съставен АУАН жалбоподателят не е управлявал автомобил, същият е уведомил полицейския служител св. М. М., че е дошъл в този ден с автобус на градския транспорт. Поради тази причина жалбоподателят не е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС, контролен талон към него, доколкото проверката за това дали носи в себе си горепосочените документи е станала при съставянето на АУАН в СПП-Сливен, а не на 01.01.2023 г. В тази част наказателното постановление съдът счита за незаконосъобразно и като такова също следва да го отмени.