Протокол № 254 от 19.06.2023, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 254 гр. Пещера, 14.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20235240100458 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ П. К., редовно призован, се явява лично. Като процесуален представител за него се явява адв. М., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИКЪТ И. Б., редовно призован, не се явява. Като процесуален представител за него се явява адв. П., редовно упълномощен.

В.Л. Г. С., редовно призована, се явява лично.

АДВ. М. – Моля да се даде ход на делото.

АДВ. П. – Няма пречка, да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

1

АДВ. М. - Поддържаме така подадената искова молба. Моля да се приемат представените доказателства. Оттегляме искането за претендираната на сумата от 913,34 лв. и в тази част моля да прекратите производството по делото.

АДВ. П. – Поддържаме отговора си така, както е подаден. Оспорваме размера на обезщетението, с оглед обстоятелството, че ищецът не е получил подобно увреждане, не е претърпял в такава степен интензивни болки и страдания, особено въведените в исковата молба твърдения по отношение на погазен авторитет, съответно засягане на чест и достойнство. Считаме, че това са въведени с исковата молба твърдения, които не присъстват в наказателното дело и няма факти и обстоятелства, свързани с тях. Правим възражение за съпричиняване. Не възразяваме да се прекрати производството по делото за сумата от 913,34 лв., като следва да го имате предвид при определяне размера на разноските. Имало е имуществени вреди, които сме платили. Искаме или да отхвърлите иска като недоказан, или да присъдите по-нисък размер на обезщетение. Не оспорваме твърдението, че ищецът е футболен съдия. Считам, че в конкретния случай, както господинът сам си е признал, че не е ръководил добре мача, предизвикал е това събитие да се случи и е излязъл извън контрол подсъдимият.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, досежно сумата от 913,34 лв., представляваща лихва за периода от 03.10.2021 г. до завеждане на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен срок от днес.

Съдът на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКАНВА страните към спогодба.

2

АДВ. П. – Предлагаме да заплатим едно обезщетение от 1 000 лв.

АДВ. М. – Предвид разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, макар да не сме задължени да внасяме д.т., сме предявили справедливо според нас искане за обезщетение в размер на 6000 лв. За спогодба сме склонни да слезем под него, но поне 75% от тази сума да ни бъдат обезщетени, ако те са съгласни на спогодба.

АДВ. П. – На такава сума не сме съгласни.

Съдът счита, че следва да впише в протокола следния доклад по делото:

Делото е по реда на чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ищеца П. С. К., с постоянен адрес: с. Ивайло, ул.

„*******“ № 2, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, чрез адв. М., против ответника И. Е. Б., от с. Нова Махала, ул. „*******“ № 19, общ. Батак, обл. Пазарджик, в която се твърди, че на 03.10.2021 г. докато ищецът изпълнявал служебните си задължения като главен съдия на футболната среща между отборите на „Кале-09“ с. Нова махала и „Спартак 21“ гр. Пещера, която се провела на стадиона в гр. Батак, около 57-та минута на мача, ищецът бил нападнат от И. Е. Б.. Ответникът по делото първо го ударил силно с юмрук в гърдите, а след това се засилил срещу него и с всички сили го изритал в долната част на десния крак. В следствие на силния удар, на ищеца му изтръпнал крака, като му се схванал и за около половин минута нямал възможност да се движи. В този момент охранителите на футболната среща от фирма „Радио COT“ застанали пред ищеца и го защитили от последващи удари. Наложило се мачът да бъде прекратен, поради което ответникът отново тръгнал към ищеца, започнал да го псува и обижда, ударил го с юмруци в лявата част на тялото, като там бил и братът на ответника – Х., който също го ударил отстрани с юмрук. В резултат на ударите, ищецът изпитал силни болки. Инцидентът придобил публичност и ищецът станал обект на подигравки, авторитетът му бил унищожен. В резултат на инцидента, ищецът станал неспокоен, несигурен, уплашен, лесно раздразнителен и затворен в себе си, психическата му устойчивост била разстроена. Сезирал РП – Пазарджик и ответникът бил осъден на адм. наказание „Глоба“. В следствие на извършените от И. Е. Б. деяния, ищецът К. претърпял неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, в резултат от причинените му удари с юмрук и ритник с крак, както и унижение и засягане на честта и достойнството му.

На обществено място грубо бил погазен неговият авторитет на длъжностно лице - футболен 3 съдия и личност от ответника по делото. Излага подробно аргументи.

Моли да се постанови решение, с което на основание чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД се осъди И. Е. Б. да заплати на ищеца П. С. К. сумата в размер 6 000 лева - обезщетение за причинените неимуществени вреди в следствие на неговите действия, както и законна лихва върху претендираната сума от 03.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски. Ангажира доказателства.

В указания от съда срок ответникът И. Б., чрез адв. П., е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан и моли същият да бъде отхвърлен. Излага подробни аргументи. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски.

Безспорно установено е с влязло в сила решение деянието, извършено на 03.10.2021 г. от ответника, както и вината.

Съдът разпределя доказателствената тежест в следния смисъл: ищецът следва да докаже, размера на вредите в резултат на противоправно действие от страна на ответника.

АДВ. М. - Нямам възражения по доклада.

АДВ. П. - Нямам възражения по доклада.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с определение на съда № 253/23.05.2023 г.

НАЗНАЧАВА определеното вещо лице Г. Ц. С..

Сне се самоличността й както следва:

В.Л. Г. Ц. С. – 54 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и служебна ангажираност със страните.

Предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.

4

Пристъпи се към разпит на в.л.

В.Л. С., със снета самоличност – Представила съм писмено заключение, което поддържам. Острата реакция на стрес се поражда на момента, спрямо създалата се негативна ситуация. Нейният праг продължава, когато е на земята и се е свил, и е в очакване на нанасяне на удар, или ритници по главата. В този момент, когато е преживял страх и стрес за себе си и семейството си, и не е знаел дали ще излезе жив от тази ситуация. Ескалира, когато са му нанесени последващите удари и в момента, в който е в съблекалнята - там се появява тремор, започва да трепери целия, цитирам дословно, тогава е било в пиковата кулминационна точка. След инцидента, по негови думи, вече се е чувствал добре около Нова Година. Приблизително периодът на възстановяване е от 2 седмици до 1 месец, като започва да извършва дейности, свързани с неговото ежедневие, но има един остатъчен период, в който много добре потиска тези негативни емоции в себе си и преживяване, и затова една от препоръките ми е, защото когато провеждах беседата и изследванията констатирах, че са добре потискани, но не са отработени и отремонтирани, и е добре да получи специализирана помощ.

Около 70% са преодолени негативните последици, но другите 30 % работят в него и не се знае в определена ситуация как ще се отключи тази травма и какво ще преживее той отново. Установила съм и съм констатирала, и описала какво е било състоянието му към 03.10.2021 г. Това е категорично потвърдено във всички изследвания, които съм направила. Правила съм по 2 методики, за да мога да потвърдя моите изследвания. Острата реакция на стрес съм писала, че изчезва в рамките на часове до дни – 3-5 дни, в зависимост от личностния опит и преживяванията на индивида. Чувството на вина и усещането за несправяне със служебните ангажименти като главен съдия в трети въпрос – в момента, в който той е взел решение да прекрати мача, когато се е оттеглил от ситуацията и за себе си вътрешно взима решение, че той ще се оттегли до края на сезона, то е, за да може да се справи с породените в него негативни емоции, но в същото време се заражда това чувство на вина: „Аз дали отсъдих правилно? Аз дали съм добър съдия? Аз дали съм ръководил правилно мача?“. И той се бори с тези вътрешни мисли.

В момента, в който е принуден от неговите работодатели 2 седмици след инкриминираната дата, да започне и да се върне на работното място, тогава в него се отключват отново всички тези преживявания. Той работи с различни 5 екипи, които отиват час по-рано на терена, за да огледат самото игрище. Те, питайки го: „Как те набиха? Защо те набиха? Правилно ли отсъди?“ - тези думи и страховете на колегите му, гледайки го в очите и получавайки отговор, защото те не са оповестили пред всички фенове и спортисти какво се е случило тогава, в тези моменти той проявява несигурност, защото вижда страховете в техните очи. Това не значи, че не е сигурен и стабилен. Той е изключително отговорен и взима отговорни решения. Той е добър специалист. Тази вина е породена от това. Не съм провела среща с работодателя. Тази информация я имам от изследваното лице П. К. в проведената с него беседа, че е принуден от работодателя да се яви на работа.

Не влиза в компетентността на изследването ми да знам дали има промяна в графика му на работа. Нямам представа дали е имало такъв график. Радвам се, че е скъсил времето за връщането на терен, за да отреагира и отработва това, което се е случвало. Няма да си променя мнението ако видя, че е започнал да съдийство в края на пролетния сезон. Ще поддържам заключението си.

АДВ. М. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

АДВ. П. – Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

Съдът счита, че следва да бъде прието заключението на в.л., затова О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на в.л. Г. С., като на същата й се изплати възнаграждение в размер на 655,20 лв., платими от сметката на РС – Пещера.

АДВ. М. – Водим свидетелите си за разпит.