Решение № 495 от 26.03.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Велико Търново, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110100906 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът излага твърдения, че с ответника са били сключени договор за мобилни услуги от 02.07.2020г. и допълнително споразумение към него от 23.09.2020г., както и договор за лизинг от 02.07.2020г. на посочено в исковата молба мобилно устройство. На следващо място се твърди, че е сключен договор за мобилни услуги от 29.10.2020г. и договор за лизинг от същата дата. Сочи се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, поради което те са прекратени едностранно. Ищецът заявява, че ответникът е имал задължения за предходни периоди в общ размер на 1 137,84 лв., обединени във фактура №7318842268/15.04.2021г. , със срок на плащане 30.04.2021г. , включващи задължения за предоставени, но незаплатени мобилни услуги, договорени абонаментни такси, лизингови вноски, вкл. и предсрочно изискуеми, както и неустойки при прекратяване на договорите.

Ищецът заявява, че вземанията си се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания заявителят предявява установителен иск. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 1 137,84 лв.-главница, включваща сумата 122,57лв.-неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималния 1 размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти; сумата 116,27лв.-неустойка в размер на разликата между стандартната цена на мобилното устройство и заплатената от длъжника при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора; 98,85лв.-задължения за вноски по договор за лизинг от 1 02.07.2020г.;

51,26лв.-неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти;20,37лв.- неустойка в размер на разликата между стандартната цена на мобилното устройство и заплатената от длъжника при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора по договор за мобилни услуги от 29.10.2020г.; 98,85лв.-задължения за вноски по договор за лизинг от 29.102020г.; сумата 356,31лв.—задължения за предходен период, по фактура от 15.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 3327/2023 г. по описа на ВТРС. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, назначена по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който исковите претенции са оспорени като неоснователни, по съображения изложени в отговора. Счита, че не се доказва наличие на валидни облигационни правоотношения по процесните договори за далекосъобщителни услуги, реалното предоставяне на мобилните услуги за посочените периоди, надлежното предсрочно прекратяване на договорите. Счита клаузите, в които са уговорени неустойките за нищожни и неравноправни, като излага съображения в тази насока. Прави искане за отхвърляне на исковете.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен в заверен препис договор за мобилни услуги, сключен на 02.07.2020г., между ищцовото дружество в качеството оператор и ответника в качеството потребител, като предмет на договора е предоставяне от страна на ищцовото дружествооператор мобилни услуги, при стандартен месечен абонамент, както и допълнителни споразумения към договора за мобилни услуги.

На 02.07.2020г., между страните по делото е сключен договор за лизинг за устройство, като на ответника е предоставена преференциална цена.

Видно от договора за лизинг общата цена на лизинговата вещ е 211,74 лв. с ДДС, като на основание чл.3 ал.1 от договора лизингополучателят се задължава да погаси двадесет и три месечни лизингови вноски.

В договорите е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/и, посочени в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок ,като сума не може да надвишава трикратния размер на стандартните 2 месечни абонаменти, взети без ДДС. В случай, че е направена отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството/в брой и без абонамент/съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатена от него при предоставянето му, какъвто съответства на оставащия срок на договора.

По делото е представена фактура №7318842268/15.04.2021г., за отчетен период 15.03.2021г.-14.04.2021г., в която са включени неизплатени задължения за месечни абонаментни такси и услуги, както и лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.

На 24.10.2023г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Д. М. Д.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.11.2023г. по ч.г.гр.д.№3327/2023г. на Великотърновски районен съд против длъжника Д. М. Д. за заплащане на сумата от 1137,84 лв. (хиляда сто тридесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки) – главница, представляваща сбор от неизпълнени парични задължения за неустойка и лизингови вноски, произтичащи от допълнително споразумение от 23.09.2020 г. към договор за мобилни услуги от 02.07.2020 г. за предпочетен номер *********************************ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 23.10.2023 г., до окончателното й заплащане, както и сумата от 505 лв. (петстотин и пет лева) – сторени по делото разноски, от които 25 лв. – внесена държавна такса, и 480 лв. – адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда на заявителя указания, последният предявил настоящите положителни установителни искове.

По делото е допсуната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява ,че по договор за мобилни услуги от 02.07.2020г. и допълнително споразумение към него от 23.09.2020г. дължимата сума е 478,20лв, от които изискуеми месечни вноски за лизинг 98,85лв.; неустойка за предсрочно рекратяване на мобилна услуга 122,57лв.; неустойка за предсрочно прекратяване на договор за лизинг-116,27лв., задължения за минал период/15.11.2020г.-14.03.2021г./-140,59лв.; по договор за мобилни услуги от 2910.2020г. дължимата сума е 659,56лв., от която изискуеми вноски за лизинг 327,21лв., задължения за периода 15.11.2020г.-14.03.2021г.-215,72лв.; неустойка за предсрочно прекратяване на мобилни услуги-51,26лв.; неустойка за предсрочно прекратяване на договор за лизинг20,37лв.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на 3 пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В настоящото производство ищецът предявава искови претенции за установяване дължимост на вземания за стойността на месечните абонаментни планове, за стойност на предоставени услуги, извън абонаментния план за процесния период, за лизингови вноски и за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.

Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, ч е ищецът и ответника са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения. По силата на процесните договори за мобилни услуги от 02.07.2020г. и 29.10.2020г., и допълнителни споразумения към договорите, ищецът се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените тарифни планове. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договора съответната месечна абонамента такса. Уговорената в договора абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора, за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, поради което съдът приема, че същата се дължи независимо от това дали абонатът реално ги е потребил. В настоящото производство от страна на ответника не оспори сключването на договора за мобилни услуги, запознаването с Общите условия, поради което съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорът за мобилни услуги валидно е обвързвал страните по него и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по този договор за отчетните периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във фактурите дати. В случая ищецът е изпълнил задължението си да издаде процесните фактури, в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги, извън месечния абонамент, ато към всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти. Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за заплащането им, поради което съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата 258,36 лв.,включваща абонаментни такси и предоставени услуги извън абонаментния план, за процесния период.

4

Относно сумата от общо 569,01 лева за незаплатени лизингови вноски исковата претенция също е основателна. Мобилното устройство е предоставено съобразно подписания между страните договор за лизинг от 28.02.2022 г. и е получено от клиента, което е удостоверено от подписа му под договора. Условията за предоставяне на устройството, продажната цена и начинът на плащане, както и придобиването на устройството се съдържат в приложения договор за лизинг, в който е уговорено заплащане на 23 месечни лизингови вноски / за срока на договора/ в посочения размер при фактурирането на месечните сметки на абоната съобразно договора за предоставяне на мобилни услуги. Ответникът не е заплатил лизинговите вноски. Няма доказателства ответникът да е възразил пред оператора относно тази стойност, както и няма доказателства, че е платил начислените суми, представляващи дължими лизингови вноски, което води до извод за основателност на исковата претенция за неизплатени лизингови вноски, включени в процесните фактури.