Решение № 17814 от 05.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17814 гр. София, 05.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110103834 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена от „Д.О.З.“ ЕАД, искова молба насочена против ЗД „Б.И.“ АД, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ, за заплащане на сумата от 756.35лв. – регресно вземане, представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с вреди по лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА, причинени виновно на 13.10.2022г. в гр. София от водача на лек автомобил „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 13.10.2022г. в гр. София, на /адрес/, до бл. **** водачът на лек автомобил „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ е причинил виновно ПТП, при което е увреден застрахования при ищеца по застраховка „Каско“ лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА. Сочи се, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е заведена преписка по щета № 44012132229299, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 741.35лв и са сторени ликвидационни разноски в размер на 15.00лв. Твърди се, че до ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ е изпратена регресна покана, но с писмо изх. № РГ-00450/12.07.2024г., ответното дружество е отказало да възстанови на ищеца изплатеното обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответното дружество не оспорва обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното ПТП лек автомобил „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР е бил застрахован при ЗД „Б.И.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“. Исковата претенция се оспорва, като се сочи, че липсва деликт, не е установен механизма на настъпване на произшествието, оспорва се твърдението, че вината е на водача, на застрахования при ответника автомобил, оспорва се и размера на претенцията, като е формулирано възражение за съпричиняване, при твърдения, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил не е осигурил достатъчно разстояние при разминаването, с което е нарушил чл. 25, ал.

1 ЗДвП.

1

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.

За съвместно разглеждане е прието релевираното от ответника възражение за съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведение на водача на застрахования при ищеца лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА, изразяващо се в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.

Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски.

В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на 13.10.2022г. в гр. София, на /адрес/, до бл. **** е настъпило ПТП между лек автомобил „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и застрахования при ищеца по застраховка „Каско“ лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА.

Спорен по делото е механизмът на настъпване на произшествието.

От събрания по делото доказателствен материал и заключението на вещото лице, съдът изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 13.10.2022г., свидетелят Л. Х. управлява лек автомобил „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР на територията на гр. София, като се движи по /адрес/ с посока на движение от /адрес/ към /адрес/, като пред блок **** навлиза в лентата за насрещно движение, тъй като в пътното платно отредено за движение в нейната посока е имало паркирали пътни превозни средства, като реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА.

Така изведеният механизъм намира опора в приобщените по делото писмени доказателства. От приложеното на л. 9 по делото копие на протокол за ПТП се установява, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР – Л. Х. в раздел 14 „забележка“ е посочила, че е била спряла, тъй като в нейното платно имало автомобили, респективно намирала се е в пътната лента, отредена за насрещно движение.

Отразеното в протокола се потвърди от Л. Х. по време на разпита й /протокол л.

2

112/. Същата посочи, че е навлязла в улицата, която е била двупосочна и от нейната страна е имало паркирани кола, поради което се е движела в лентата за насрещно движение, при което е реализирано ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА.

В унисон с изведения механизъм и показанията на Л. Х. са показанията на водача на застрахованото при ищеца МПС – И. Я., който по време на разпита си заяви, че жената със „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР е навлязла в лентата за насрещно движение, двата автомобила не са имали достатъчно място да се разминат, при което е реализирано ПТП.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с приобщената по делото доказателствена съвкупност.

Вината на водача на застрахования при ответника автомобил се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.

Експертът е посочил, че стойността необходима за възстановяване на застрахования при ищеца лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП е 993.60,

По гореизложената аргументация и след като съобрази принципа на диспозитивното начало, доколкото претенцията е заявена за сума в по-малък размер, от стойността необходима за възстановяване на МПС-то, съдът намира, че искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява изцяло основателен за сумата от 756.35лв.

При този извод съдът следва да разгледа релевиранoтo от ответника възражение за съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушаване на правилото, обективирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.

Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 25, ал. 1 ЗДвП - водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Настоящият съдебен състав намира, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА не е нарушил нито едно от залегналите в цитираната разпоредба изисквания, доколкото същият се е движел в платното за движение, което е отредено за посоката в която е пътувал. Точно обратното нарушението на чл. 25, ал. 1 ЗДвП е извършено от водача на застрахования при ответника лек автомобил „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР, който е навлязъл в съседната пътна лента за движение, без да се убеди, че това няма да създаде опасност за участъците в движението, в частност без да съобрази, че навлизайки в лентата за насрещно движение няма да е налице достатъчно място да се размине с насрещно 3 движещия се автомобил.

На следващо място с поведението си водачът на лек автомобил „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР е нарушил и разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП, съгласно която ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

Дори да се приеме, че застрахованият при ответника лек автомобил е спрял, за да се осъществи разминаването, от данните, отразени от двамата водачи в съставения протокол за ПТП, може да се направи извод, че същият не е спрял успоредно на пътното платно и на паркираните автомобил, а задната част на „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР е била издадена, в посока платното за движение на лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА. Този извод намира опора в обстоятелството, че видно от протокола за ПТП щетите по лек автомобил „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР са само в неговата задна част и задна броня, а уврежданията по лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА са по протежението на цялата лява страна на автомобила.

С оглед изложеното възражението за съпричиняване се явява неоснователно, а предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ изцяло основателен за сумата от 756.35лв.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 780.00лв., от които 480.00лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, 50.00лв. – държавна такса, 200.00лв. – депозит вещо лице и 50.00лв. – депозит свидетел.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **********, да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, сумата от 756.35лв. – регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, по щета 44012132229299, във връзка с вреди по лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА, причинени виновно на 13.10.2022г. в гр. София от водача на лек автомобил „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2025г. до окончателно изплащане на сумата.