Решение № 207 от 05.07.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Варна, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000065 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена e въззивнa жалбa от Ф. Г. С., действащ със знанието и съгласието на своя баща, чрез адв. М.Я. и адв. В. З. против решение № 260113 от 06.12.2021 г., постановено по т. д. № 9/2021 г. на Окръжен съд – Добрич, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за сумата над 40 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди следствие на ПТП, настъпило на 28.10.2019 г., виновно причинено от Д. Ш. Ю., като водач на товарен микробус „Ивеко“, модел 35С14В, рег. № ТХ 4483 АК, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е изключително занижен и е определен в противоречие на принципа за справедливост, установен в чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Оспорва приетата от съда степен на съпричиняване от 50 %, като необосновано завишена и несъобразена с фактическата обстановка. Сочи, че съдът не е отчел точно характера и тежестта на настъпилите увреждания, интензитета и продължителността на болките на пострадалия. Излага подробни аргументи за неговото състояние към датата 1 на настъпване на процесното ПТП и към настоящия момент. Твърди, че ответната страна не е провела пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които е направила възражението си за съпричиняване, поради което същото е недоказано и неоснователно. Навежда доводи, че не става ясно на базата на кои доказателства по делото окръжният съд е възприел наличието на съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на пострадалия и неговите родители. Сочи, че сам по себе си фактът, че увреденото лице е пътувало в нерегистрирано ППС с животинска тяга, необорудвано със светлоотразителни елементи, чийто водач е бил в състояние на алкохолно опиянение, не налага извода за допринасяне на вредите от злополуката. В тази връзка се позовава на приетата по делото СТЕ, според заключението на която процесното ПТП е щяло да настъпи и при наличието на правилно светлоотразителни елементи на ППС-то с животинска тяга, предвид несъобразената скорост, с която се е движил товарният автомобил. Счита, че допуснатото нарушение на водача на ППС с животинска тяга по смисъла на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП, не се намира в причинноследствена връзка с настъпилия краен вредоносен резултат. От друга страна не смята, че поведението на водача касае съпричиняване от страна на пострадалия пътник в каруцата, както и че последният не е задължен да я обезопаси, като цитира съдебна практика в подкрепа на доводите си. Твърди, че забраната по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не касае нерегистрирано ППС. Не намира за доказано, че установената степен на алкохолно опиянение у водача на ППС е допринесла за настъпването на процесното ПТП. Счита, че липсват и доказателства, сочещи знанието на ищеца за употребата на алкохол от страна на водача на ППС. Смята, че настъпването на вредоносните последици се дължи изключително и само на субективните действия на водача на товарния автомобил, а при условията на евентуалност излага подробни съображения за степен на причиняване от 20% от страна на ищеца. Намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска в пълния претендиран размер. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Не прави доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез адв. С.Д., в който се сочат твърдения за неоснователност на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна. Излагат се подробни аргументи, че от доказателстватва по делото по категоричен начин следва, че за настъпването на процесното произвшествие, респективно за неговите негативни последици, са допринесли, както пострадалият ищец, така и неговите родители. Въззиваемото дружество сочи, че са неоснователни оплакванията на въззивника относно справедливия размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че от СМЕ става ясно, че постарадалият се е възстановил напълно, липсват усложнения в оздравителния процес и обективни данни за негативни проявления в бъдеще. Сочи, че пострдалият не провеждал рехабилитация по повод възстановяването му от 2 получените травми, както и че след настъпване на инцидента не се е намирал в състояние на кома. С оглед горното счита за справедлив и съобразен с доказателставата по делото определеният от първоинстанционният съд размер на обезщетението за неимуществени вреди. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира заплащането на разноски. Моли претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение да бъде съобразено с минималните размери съгласно Наредба № 1/09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Не прави доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В о. с. з. въззивникът, чрез адв. Радева излага становище, че поддържа депозираната въззивна жалба. Излага доводи за недоказаност на приетото от първоинстанционния съд съпричиняване в размер на 50%. В условие на евентуалност, твърди, че дори да е налице принос от страна на пострадалия и на неговите родители, то той се равнява на 20%. Представя списък с разноски. Претендира разноски.

В същото о. с. з. застрахователното дружество представлявано от адв. П., поддържа отговора на въззивната жалба. Излага подробни аргументи в подкрепа правилността на първоинстанционното решение. Не прави възражение за прекомерност и не претендира разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Възраженията във въззивното производство, съответно спорните по делото въпроси касаят правилното приложение на принципа за справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД, както и размера, съответно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр. 2 от ГПК.

По делото е безспорно установено между страните, че към датата на процесното ПТП - 28.10.2019 г., т. а. , управляван от Д. Ш. Ю. е бил застрахован при ЗК „Лев Инс“ АД за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респективно налице са основания за ангажиране от страна на третото увредено лице, на отговорността на застрахователя.

Пред въззивната инстанция страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение 3 между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Съобразно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ при задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят, държателят на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управление или ползване на МПС на законно основание. Процесното ПТП е причинено от деликвента Д. Ш. Ю. като водач на т. а. „Ивеко“, с рег. № ТХ 4483 АК , застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД, поради което съобразно горепосочената разпоредба същият се явява застрахован спрямо риска.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства – Решение № 260032 от 27.04.2021 г., по АНХД № 32/2021 г. по описа на Балчишкия районен съд, че Д. Ш. Ю. е признат за виновен за това, че на 28.10.2019 г. при управление на т. а.

„Ивеко“, с рег. № ТХ 4483 АК е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 23, ал. 1, Параграф 6, т. 55 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ф. Г. С. изразяваща се в счупване на лява лопатка довело до трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за период от около два месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, деецът е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. Решението е влязло в законна сила на 13.05.2021 г.

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязлата в сила присъда, елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач. Следователно влязлото в сила решение се зачита при настоящото разглеждане на спора относно гражданските последици от престъпното деяние – установени са противоправността, причиняването на вредата и вината на водача като елементи от престъпния фактически състав. Със същото съдът е приел, че е налице и причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, получени при ПТП и настъпилите увреждания. В конкретния случай вредата е елемент от състава на деянието, има сила на присъдено нещо и съответно гражданския съд е длъжен да се съобрази с нея.

В първоинстанционното производство са назначени съдебна-автотехническа, съдебно-токсикологична и съдебно-медицинска експертизи /л. 222 и л. 255 и л. 259/, заключенията по които съдът кредитира като обективно, компетентно дадени и съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните.

От САТЕ се установява, че непосредствено преди ПТП, товарният автомобил 4 се е движел с 92.29 км/ч, като опасната зона за спирането му е била 91.34 м. Според заключението пътната настилка на местопроизшествието е била асфалтова и влажна от падналата мъгла. ПТП е настъпило през тъмната част на денонощието , при ограничена видимост поради наличието на мъгла. Сочи се, че ППС теглено от животинска тяга се е движело в десния край на платното за движение без необходимите светлоотражатели, както и не е било оборудвано със светещо тяло, излъчващо бяла или жълта светлина.

Ударът се е осъществил между предната дясна част на т. а. и задната лява част на каруцата. Експертизата сочи, че ако каруцата е имала светлоотражатели, то с оглед на ограничената видимост би била видима за товарния автомобил от разстояние около 30 м. Излага се, че водачът на МПС е реагирал и е предприел спиране на около 39 м. преди мястото на удара. Счита се, че при управление със скорост съобразена с ограничената видимост, водачът на т. а. би имал възможност да спре преди мястото на удара. Видно от заключението на вещото лице е било възможно предотвратяване на инцидента ако ППС теглено от животинска тяга се е движело върху десния банкет, който е бил с широчина 3 м.

От съдебно-токсикологична експертиза, се установява, че А. Х. В. - лицето управлявало каруцата, е било с концентрация на етилов алкохол в кръвта около 2,8 промила, което от своя страна отговаря на тежка степен на алкохолно опиване. Сочи се, че при наличие на подобно количество алкохол в кръвта се поттиска дейността на централната нервна система, което води до значителни нарушения на внимание, ориентировка, координация, силно забавени реакции, сънливост, значителни нарушения в мисловната дейност и речта.

Съобразно съдебно-медицинската експертиза, вследствие на ПТП малолетният към датата на инцидента пасажер в каруцата Ф. Г. С. е претърпял следните увреждания: травматичен шок, контузия на мозъка (дифузна травма), кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на белите дробове, счупване на лява лопатка и ключица. Според заключението на вещото лице, контузията на белите дробове, дифузната травма на мозъка и кръвоизлива под меките мозъчни тъкани са обусловили разстройство на здравето на пострадалия, временно опасно за живота като всички травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Няма данни за настъпили усложнения, а за период на обичайно възстановяване при подобни травми вещото лице намира, че са необходими месеци. Липсва информация за остатъчни явления към настоящия момент, които да са свързани с получените травматични увреждания.