Решение № 257 от 20.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Биляна Ем. Дукова като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Наказателно дело за възобновяване № 20261000600676 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Постъпило е искане от осъдения М. Р. Ш. за отмяна по реда на възобновяването на присъда №355/05.06.2024г.,по описа на СРС,НО,110 състав,постановена по н.о.х.д.

№1025/2024г.,потвърдена изцяло с решение №151 от 24.02.2026г.на СГС,НО,І-ви въззивен състав,постановено по в.н.о.х.д.№6301/2024г.С присъдата на СРС осъденият Ш. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 б,ал.2 от НК,като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца,което да бъде търпяно при първоначален общ режим,както и глоба в размер на 500 лева.На осъденото лице кумулативно е наложено и наказанието лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година и шест месеца.На основание чл.59,ал.4 от НК от срока на наказанието лишаване от правоуправление е приспаднато времето,през което М. Ш. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.На основание чл.343 б,ал.5 от НК е отнето в полза на държавата моторно превозно средство-л.а.“Ауди А 4“ с ДК №***.С присъдата си СРС на основание чл.68,ал.1 от НК е постановил осъденият Ш. да изтърпи отделно и наложеното му по н.о.х.д.№531/2022г.по описа на СРС,наказание лишаване от свобода в размер на три месеца,при първоначален общ режим.На основание чл.59,ал.2,вр.ал.1 от НК от срока на наложеното наказание ЛОС е приспаднато времето,през което осъденото лице е било с наложена мярка за неотклонение задържане под стража по настоящото наказателно производство.Постановено е вещественото доказателство-1 бр.компакт-диск да остане по 1 делото в срока за съхранение на последното.На осъдения са били възложени направените по делото разноски.

В искането си осъденият М. Ш. навежда доводи по чл.348,ал.1,т.1-т.3 от НПК:за неправилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в негова вреда и за явна несправедливост на определеното наказание.

В рамките на оплакването за допуснато съществено нарушение,касаещо приложимия материален закон,е посочено,че по делото и пред първостепенния съд,и в рамките на въззивното производство,не са събрани доказателства,които да подкрепят извода за това,че осъденият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.343 б,ал.2 от НК.Атакуват се изводите на съда от фактическа страна,както и извършения анализ на доказателствените материали по делото.Оспорва се достоверността на свидетелските показания и особено на тези,дадени от полицейските служители.Изрично се посочва промяната на версията относно случилото се на инкриминираната дата в показанията на В. и Ф.-длъжностни лица,които са извършили проверката на осъдения Ш..Излага се довод,че промяната в показанията на посочените двама свидетели се дължи на намесата на разследващия полицай по досъдебното производство.Също така се твърди,че съставеният на място АУАН е документ с невярно съдържание.Според вносителя на искането осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението по чл.343 б,ал.2 от НК не се доказва и от заключението на назначената и приета по делото видео-техническа експертиза,която е имала за задача да изследва записа,направен с камера,с която е бил оборудван служебният автомобил на 03 РУ-СДВР.Също така неизяснено по делото обстоятелство се явява дали в случая се касае до резорбция или до елиминация на алкохола в кръвта на осъденото лице.От друга страна кръвната проба е била взета близо 2 часа и четиридесет минути след твърдяното време за извършване на престъплението,което не е по вина на осъдения Ш..В рамките на това оплакване осъденият посочва,че липсват данни по делото същият да е извършил престъпление,нито административно нарушение.

Следващият довод е за съществено нарушение по чл.348,ал.1,т.2 от НПК,във връзка с чл.348,ал.3,т.2 от НПК-липса на мотиви към първоинстанционната присъда и към въззивното решение.В частност се посочва,че отсъства собствен анализ на доказателствените източници от страна на СГС,като е налице преразказ на мотивите към първоинстанционната присъда.Липсва внимателен и прецизен анализ на доказателствата по делото от страна на въззивния съд,не е обърнато и необходимото внимание на направените възражения в жалбата срещу присъдата и на тези в рамките на съдебните прения.Мотивите на въззивното решение са вътрешно противоречиви,при неизяснена воля на съда,без да става ясно на кои доказателствени източници се дава вяра.Освен това СГС не е дал отговор и на наведения довод за идентичност на показанията на свидетелите В. и Ф. /полицейски служители/.От друга страна се твърди,че показанията на последните двама свидетели са недостоверни.Същевременно,с оглед на експертното становище по назначената по делото ВТЕ,въззивният съдебен състав, според вносителя на искането,е бил задължен да назначи 2 допълнителна експертиза,доколкото липсата на качество на записа от камерата на служебния автомобил не може да се третира в полза на обвинителната теза,респективно-във вреда на осъдения.Според осъдения М. Ш. релефа на местопроизшествието не позволява да се възприеме извършването на маневра от негова страна с инкриминирания лек автомобил.Оспорват се и изводите на решаващите съдилища за това,че свидетелите В. и Ф. са незаинтересовани от изхода на делото,а също и така показанията на техническото средство,с което е извършена първоначалната проверка за наличие на алкохол в кръвта на водача.Липсва и отговор на въпроса защо талонът за медицинско изследване е издаден едва в 05.30 часа на 02.10.2023г.,при издадена заповед за задържане на Ш. в 03.30 часа на същата дата,а кръвната проба е взета в 05.35 часа,като това е станало в период от повече от 120 минути след изготвянето на АУАН.В обобщение вносителят на искането посочва,че въззивният съд в решението си не е отговорил на всички възражения на подсъдимия и защитниците.

Навежда се и довод за съществено нарушение по чл.348,ал.1,т.3 от НПК-явна несправедливост на наложеното наказание от решаващите съдилища.Според вносителя на искането неправилно са отчетени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,откъдето е направен грешен извод относно степента на обществена опасност на деянието и дееца.Изрично се изтъква,че не е преценена в необходимата степен продължителността на провеждане на настоящото наказателно производство при липсата на констатирани фактическа и правна сложност на делото.С оглед на изводите на въззивния съд на обстоятелствата по чл.54 от НК е необяснима за осъденото лице липсата на ревизия по отношение на размера на наложеното кумулативно наказание.Изрично се отправя искане за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК.

Прави се искане за отмяна на решението на СГС и на присъдата на СРС,като осъденият бъде оправдан на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК,алтернативно-за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС,или-наложеното наказание да бъде определено при условията на чл.55 от НК.

В съдебно заседание защитникът на осъдения М. Р. Ш.-адв.Л. моли съда да уважи искането му за възобновяване на наказателното производство като основателно по съображенията,изложени в последното.На първо място се навежда довод за това,че в случая неправилно е приложен материалният закон.Според защитата не са спазени изискванията на Наредба №1/19.07.2017г.,доколкото изследването на кръвта на Ш. е станало 160 минути след твърдяното инкриминирано деяние.Също така според защитата не се доказва по делото,че осъденото лице е управлявало МПС на инкриминираната дата и час.В този смисъл се оспорват свидетелските показания на полицейските служители в двете фази на процеса,като защитникът се позовава и на заключението на назначената по делото техническа експертиза,изследвала записа от камерата на служебния автомобил на МВР.Твърди се,че решаващите съдилища са допуснали съществено нарушение на процесуалния регламент,доколкото не са изгледали посочения видеозапис,за да изградят непосредствени впечатления за извършената проверка на осъдения Ш. от служителите А. В. и И. Ф..Не е обърнато в необходимата степен внимание и на приложената по делото справка от „Порше България“ ЕООД,от която се установява,че при лек автомобил „Ауди“ дори при отваряне на врата на автомобила се задействат дистанционно светлините на превозното средство.

3

Като втори довод адв.Л. посочва допускането на съществени нарушения на процесуалните правила от страна на инстанционните съдилища,доколкото последните не са отговорили на всички доводи и възражения,направени по линия на защитата,поради което по същество е налице липса на мотиви.

Навежда се и довод за явна несправедливост на наложеното наказание на осъдения Ш.,като според защитата определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде в размер,близък до законовия минимум.

Вторият защитник на осъдения М. Ш.-адв.М. П. изцяло подкрепя заявеното от адв.Л..

В лична защита осъденото лице М. Ш. подкрепя изцяло позицията на упълномощените си защитници,моли настоящия съдебен състав да възобнови производството по делото.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура моли съда да остави искането за възобновяване на наказателното производство,изхождащо от осъденото лице,без уважение.Според държавния обвинител инстанционните съдилища изграждат своите изводи от фактическа и правна страна на базата на събраните по делото доказателства,като по делото безспорно се установява,че осъденото лице е управлявало МПС на инкриминираната дата.В мотивите към съдебните актове съдилищата изрично са посочили защо приемат,че Ш. е управлявал лек автомобил „Ауди“ на посочената в обвинителния акт дата.Според прокурора не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание на осъдения,доколкото правилно са преценени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от страна на решаващия съд.

В обобщение представителят на САП счита,че не са налице основания за възобновяне на наказателното дело.

Настоящият съдебен състав,след като съобрази мотивите,изложени в искането на осъдения М. Р. Ш. за възобновяване на наказателното дело,както и становището на страните,изразено в открито съдебно заседание,намира следното:

Искането за възобновяване е допустимо-депозирано е от процесуално легитимирана страна в рамките на предвидения шестмесечен срок от влизане в сила на решение на СГС,с което е потвърдена присъдата на СРС,постановена по н.о.х.д.№1025/2024г.,и касае съдебен акт,непроверен по касационен ред.

Разгледано по същество искането на осъдения М. Р. Ш. е неоснователно по следните съображения:

С присъда №355/05.06.2024г.,по описа на СРС,постановена по н.о.х.д.

№1025/2024г.,потвърдена с решение №151/24.02.2026г.на СГС,постановено по в.н.о.х.д.

№6301/2024г.,осъденият М. Р. Ш. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 б,ал.2 от НК,като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца,което да бъде изтърпявано при първоначален общ режим,лишаване от правоуправление за срок от една година и шест месеца,както и глоба в размер на 500 лева.На основание чл.59,ал.4 от НК е зачетено времето,през което осъденото лице М. Ш. е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС от срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.На основание чл.343 б,ал.5 от НК е отнето в полза на дървата МПС-л.а.“Ауди А 4“с ДК №***.На основание чл.68,ал.1 от НК съдът е постановил наказанието лишаване от свобода в размер на три месеца,наложено на подс.Ш. по н.о.х.д.№531/2022г.по описа на СРС да бъде изтърпяно отделно при първоначален общ 4 режим.На основание чл.59,ал.2,вр.ал.1 от НК е зачетено времето,през което подс.Ш. е бил задържан под стража по настоящото производство по реда на ЗМВР.На осъдения са били възложени направените по делото разноски.Съдът се е произнесъл и по въпроса за приобщеното по делото веществено доказателство.