Определение № 196 от 24.02.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Шумен, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500080 по описа за 2025 година Постъпила е частна жалба вх. № 1523/27.01.2025 г. при ШРС, депозирана от И. К. К., представлявана от адв. М. М. от ПАК против определение № 124/15.01.2025 г. по гр.д. № 1979/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение № 1028/30.12.2024 г., в частта за разноските.

Жалбоподателката счита, че определението е неправилно. Излага обстоятелства, сочещи, че е материално затруднено лице, а не както е приел ШРС. Сочи, че преценката за наличие на това обстоятелство е предоставена на адвоката – пълномощник и съдът няма правомощия в тази насока. Достатъчно е по делото да бъде представен договор за правна помощ, в който да е указано, че тя се предоставя безплатно. Описва се извършената дейност от пълномощника по процесното дело, което било с фактическа и правна сложност.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението и да постанови друго, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС.

В законния срок, насрещната страна – „Вивус.БГ“ ЕООД гр. София, чрез пълномощника си – юрисконсулт, подава отговор, в който счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че правилно съдът е съобразил, че ищцата не е материално затруднено лице. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА се използвала недобросъвестно с цел генериране на съдебни разноски под формата на адвокатско възнаграждение. Било установено, че И. К. образувала срещу ответника 18 броя искови молби с пренебрежимо нисък материален интерес. Заключава, че се касае за злоупотреба с право от нейна страна. Счита, че дори да бъде прието, че дължи плащане на адвокатско възнаграждение, то размерът на същото следва да бъде определен в съответствие с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С438/22 г. и под минимума, предвиден в НМРАВ.

1

Моли атакуваното определение да бъде потвърдено, като депозираната частна жалба бъде оставена без уважение, а евентуално – да бъде присъден размер на адвокатско възнаграждение под минимума, предвиден в НМРАВ.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за основателна, поради следното:

Производството по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските по настоящото дело било инициирано от ищцата – И. К. К.. Отправена била молба постановеното по делото решение да бъде изменено в частта му за разноските, тъй като тя била представлявана безплатно от адв. М. М.. Заявила е, че не е длъжна да доказва, че е материално затруднено лице, но независимо от това представя доказателства за доходите си. Поискала от ШРС, на пълномощника да бъде присъдено възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС.

Районен съд – Шумен приел молбата за допустима, но неоснователна. Посочил е, че в мотивите към решението вече приел, че К. не е материално затруднено лице. Посочил е, че страните следва да упражняват правата си добросъвестно. Заключил е, че на пълномощника на ищцата не се следва присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Видно от материалите по гр.д. № 1979/2024 г. по описа на ШРС е, че ищцата И. К. била представлявана от адв. М. М. от АК-Пловдив. Приложени били пълномощно и договор за правна защита и съдействие между ищцата и адвоката. В последното е посочено, че процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, за оказване на помощ на материално затруднено лице.

С решение № 1028/30.12.2024 г., постановено по делото, съдът е уважил предявените от И. К. обективно съединени искове, като прогласил за нищожна клауза от сключен между страните договор за потребителски кредит и осъдил ответника – „Вивус.БГ“ ЕООД да заплати на ищцата сума в размер на 21,46 лв., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като осъдил дружеството да й заплати направените разноски по делото в размер на 100,00 лв., без да присъжда адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, съдът намира следното: основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗА: 1 лица, които имат право на издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист, като в посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ.

Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА: адвокатът 2 да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗА; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова. Съдът не разполага с правомощия да изследва наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗА. В тази насока е трайната съдебна практика на ВКС, която настоящия състав изцяло възприема.

В случая, ищцата и пълномощникът й – адвокат са представили договор, в който са приели, че последният ще осъществи безплатна адвокатска помощ по процесното производство. Същото е завършило с постановяване на решение, с което предявените от К. срещу ответника искове са изцяло уважени. Поради това, на адв. М. се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на материално затруднено лице.

Първоинстанционният съд не е разполагал с правомощия да обсъжда дали ищцата е „материално затруднено лице“ по смисъла на чл. 38 от ЗА.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като съобрази, че ищцата е представлявана пред първоинстанционния съд от пълномощник безплатно, съдът приема, че при направеното искане, следва да бъдат определени разноски – възнаграждение за пълномощника на ищцата. При определяне на размера, настоящият съобрази, че след постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, не следва да се прилага Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респективно предвидените в нея минимални размери на възнагражденията. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адекватния размер на възнагражденията, но не са обвързващи за съда. Съдът взе предвид релевантните в случая обективни критерии: естеството на спора, материалния интерес, вида и количеството на свършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай, се касае за два обективно съединени иска с цена по 21,46 лв., ищца /представлявана от същия адвокат/, депозирала десетки идентични претенции, неявяване на пълномощника в нито едно съдебно заседание. Ето защо, съдът намира, че на пълномощника следва да бъде определен размер за представителство по делото: 300,00 лв. Безспорно, при присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат, оказал безплатно правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА, същото следва да бъде присъдено с дължимия ДДС, ако същият е регистриран по ЗДДС.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че частната жалба, депозирана от И.

К. срещу определение № 124/15.01.2025 г. по гр.д. № 1979/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК е отхвърлена молбата за изменение на 3 постановеното по делото решение № 1028/30.12.2024 г. се явява основателна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, като решението бъде изменено и „Вивус.БГ“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. М. адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв. /300,00 лв. плюс 60,00 лв. ДДС/.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение № 124/15.01.2025 г. по гр.д. № 1979/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 1028/30.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1979/2024 г. по описа на ШРС, в частта му досежно разноските, като:

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД гр. София, представлявано от З.С.Р. и А.М. да заплати на адв. М. В. М. от АК-Пловдив сума в размер на 360,00 лв. (триста и шестдесет лева), представляващо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата И. К. К., като възнаграждението е с включен ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4