Разпореждане № 6689 от 10.08.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 3563/2026
- Вид
- Разпореждане № 6689
- Подписан
- 10.08.2026
- Състав
- Калин Кирилов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал.1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 6689 гр. Кюстендил, 10.08.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калин К. Василев като разгледа докладваното от Калин К. Василев Частно гражданско дело № 20261520103563 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1, подадено от пълномощника юрисконсулт Н. А. Г., против длъжника Ц. С. А. с ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: ******************* с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 26.07 евро /двадесет и шест евро и седем евроцента/ главница - Задължението представлява неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 26.07 EUR, за които са издадени следните фактури: 709209963/27.08.2025г., по която дължимата сума е в размер на 26.07 EUR, с падеж 16.09.2025г., ведно със законна лихва от 04.08.2026 г. до изплащането на вземането; 51.13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/ неустойка - Съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната. Поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общ размер на 51.13 EUR За задълженията, описани погоре, са издадени следните счетоводни документи: 904451496/18.09.2025г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 51.13 EUR, с падеж 02.11.2025г.; 6.21 евро /шест евро и двадесет и един евроцента/ - мораторна лихва формирана като сбор от следните суми: 2.33 евро мораторна лихва върху сумата от 26.07 евро, претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги.
Лихвата е начислена за периода от 17.09.2025 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410; 3.88 евро - мораторна лихва върху сумата от 51.13 евро, претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор № *******. Лихвата е начислена за периода от 03.11.2025 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410, както и сторените разноски – 10.86 евро държавна такса и 76.69 евро юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договори, приложения, общи условия и др.
С разпореждане рег. № 6584/05.08.2026 г. съдът е оставил заявлението без движене, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.
1
В срок, заявителят е отстранил посочените от съда нередовности, като е прецизирал вземането за мораторна лихва.
Районен съд – гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.
Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.
Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:
Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията по чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК – да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за предоставяне на далекосъобщителни услуги е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.
Така с оглед на горното, съдът намира за недължима претенцията за неустойка в общ размер на 51.13 евро както и 3.88 евро – мораторна лихва за неустойки за прекратяване на договора.
Претендираната неустойка, в частта й, представляваща стойността на невърнато оборудване по ценова листа, съдът намира за недължима. В процесния договор и представените приложения към него, не се съдържа ясна информация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора. Това поражда обоснована вероятност искането за възстановяване стойността на невърнато оборудване съгласно действащия ценоразпис на оператора да се основава на неравноправна клауза, тъй като тя е неясна, в нея липсва конкретизация за размера на задължението на потребителя, което може да възникне при предсрочно прекратяване на договора. Неяснота е налице, както относно условията за дължимостта на неустойката в сочения й компонент – за неизпълнение на кое задължение същата се дължи: за неплащане на абонаментните такси, на погасителните вноски за закупено на изплащане устройство, на дължимите суми за предоставеното оборудване или за неизпълнение едновременно на всички тези задължения, така и от неяснотата за това какъв е редът за връщането на устройството, което е условие да се претендира стойността му. Неяснотата, водеща до невъзможност да се прецени цялата финансова тежест, която се поема при допускане на неизпълнение за задължения по договор, сочи на неравноправие на клаузата по т. 19 на чл. 143, ал. 2 от ЗЗПотр.
На последно място вземането за неустойка се претендира поради предсрочно прекратяване на договорната връзка между страните по вина на потребителя, изразяващо се в незаплащане на дължимите месечни суми. В случая се касае за писмени съглашения и изявлението за прекратяването им следва да е в писмена форма, както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 ГПК. По делото не се установява заявителят да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договорите суми, както и доказателство, че длъжникът е уведомен за развалянето/прекратяването на договора, което препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на заявителя, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и за предоставено устройство за ползване на мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок, което е още едно основание за 2 неоснователност на претенцията в тази й част.
Изложеното налага извод за недължимост на претендираната сума за неустойка в пълния й размер от 51.13 евро, а като законна последица от това се явява недължима, като акцесорно задължение и законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата за мораторна лихва, начислена върху стойността на претендираната неустойка – конкретно сумата в размер на 3.88 евро, начислена за периода от 03.11.2025 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.
410.
Поради гореизложеното за посочените суми заявлението следва да бъде отхвърлено.
В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, но съобразно уважената част от заявлението и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 3.70 евро – държавна такса и 13.93 евро – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която Ц.
С.
А. с
ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: ******************* ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, дължимите суми, както следва: 26.07 евро /двадесет и шест евро и седем евроцента/ главница - Задължението представлява неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 26.07 EUR, за които са издадени следните фактури: 709209963/27.08.2025г., по която дължимата сума е в размер на 26.07 EUR, с падеж 16.09.2025г., ведно със законна лихва върху главницата от 04.08.2026 г. до изплащането на вземането; 2.33 евро /две евро и тридесет и три евроцента/ мораторна лихва върху сумата от 26.07 евро, претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги начислена за периода от 17.09.2025 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410, както и сторените разноски – 3.70 евро платена държавна такса и 13.93 евро юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 за издаване на заповед за изпълнение за сумите в размер на: 51.13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/ - неустойка, начислена съобразно чл. 54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната; 3.88 евро /три евро и осемдесет и осем евроцента/ мораторна лихва върху сумата от 51.13 евро, претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор № ******** за периода от 03.11.2025 г. до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението по чл.410.
УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е отхвърлено в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.
Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3
4