Решение № 447 от 29.07.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. ***, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20224430201074 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „***“ ЕТ гр. *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ ***, ***, ***, ***, представлявано от Л.Г.К., чрез пълномощника адв. М.А. от АК-***, против НП № 565842F595396/16.03.2021г. на *** на Отдел „***“-*** в Централно управление на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700,00 /петстотин/ лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят „***“ ЕТ, който чрез едноличния търговец Л.Г.К. го обжалва 1 в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез процесуалния си представител адв. М.А. от АК-*** навежда правни доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли съда да го отмени.

Въззиваемата страна *** на Отдел „*** “-*** в Централно управление на НАП се представлява от гл.юрк. М., която изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт № F595396/27.02.2021г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че при извършена проверка на 25.02.2021г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. ***, ул. „*** ***, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „*** - Л.К.“ с ЕИК:*** е установено, че не всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, се регистрира във фискалното устройство /ФУ/ модел ***“ с ИН на ФУ:ЕD315167, чрез операция „служебно въведени“ суми в касата, извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

От наличното в обекта фискално устройство е разчетена наличност на парични средства, в размер на 303.25лева и 183.50лв. „служебно въведени суми“ видно от МФО 0012766/25.02.2021г. В обекта се установи, че се съхраняват парични средства на две места в две чекмеджета. В едното чекмедже до фискалното устройство е установена касова наличност в размер на 304.15лв. и второ чекмедже в отделно бюро с установена наличност в размер на 326.30лв.

Установената касова наличност на парични средства в обекта, преброена по банкноти и монети, вписана в опис на паричните средства в касата от Р.К.Л. присъствала при проверката е в размер на 630.45лв.

2

Установена е положителна разлика между разчетената наличност по документи и фактическата касова наличност към момента на проверката в размер на + 327.20лв, която не е отразена в наличното в обекта ФУ, чрез операция „служебно въведени суми“.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител актосъставителя Д. С. М. и свидетеля Р. Б. М. , чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства - протокол за извършена проверка №0449303/25.02.2021г. И актосъставителят Д. С. М. и свидетелят Р.

Б. М. са категорични, че при извършената проверка на търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. ***, ул. „*** ***, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „*** - Л.К.“ с ЕИК:*** е установено, че не всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми в касата. Според актосъставителя М. и свидетеля М. от фискалното устройство е разчетена наличност в размер на 304,15лв, и в друго чекмедже – сумата от 326,30 фактическата наличност, съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер на 630,45лв, като установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на + 327.20лв, която не е отразена в наличното в обекта ФУ, чрез операция „служебно въведени суми“. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя М. и свидетеля М., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетата от тях разлика между разчетната наличност по документи и фактическата наличност. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя ЕТ „*** - Л.К.“ в нарушение, което не е извършил. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р.Л., според което сумата от 327,20лв не е била касова наличност, а оставени от нея монети за разваляне на банкноти, тъй като свидетелят Л. се намира в трудовоправни отношения с едноличния търговец - жалбоподател и е лицето, извършващо продажби в търговския обект, поради която причина е пряко заинтересован от изхода на делото.

3

Освен това съдът съобрази и обстоятелството, че в касата на фискалното устройство могат да се съхраняват парични суми, които подпомагат дейността на търговския обект /например, начално салдо, което да служи за връщане на ресто на клиентите/, но същите следва да са отразени на фискалното устройство или в книгата за дневните финансови отчети по реда на чл.33 от Наредбата. В конкретния случай сумата от 327,20лв не е била отразена нито във фискалното устройство, нито в книгата за дневните финансови отчети.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят ЕТ „*** - Л.К.“ е извършил нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС. Административнонаказателната отговорност на едноличния търговец е ангажирана за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискално устройство, която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като търговецът – едноличният търговец жалбоподател, не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми във ФУ, притежаващо такава функция. Видно от текста на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г, законодателят не е придал правно значение на това какви са причините, довели до наличието на така разлика – достатъчно е констатиране на нейното наличие и неотразяването й във ФУ, за да е налице осъществен състав на нарушението. Неоснователни са наведените от процесуалния представител на жалбоподателя адв.М.А. правни доводи, че сумата от 327,20лв, намираща се извън касата, не представляват касова наличност. Действително в Наредба №Н-18/2006г липсва легално 4 определение на понятие каса на фискалното устройство, но може да се приеме, че касата на фискалното устройство е мястото, където лицето по чл.3 ал.1 от Наредбата съхранява парите, които е получило от извършените продажби на стоки и услуги за съответния ден и за които е издал фискални касови бележки. Както бе посочено по-горе от показанията на актосъставителя М. и свидетеля М. се установява, че свидетелят Р.Л. – продавач в търговския обект, е съхранявала парите във второ чекмедже в отделно бюро с установена наличност в размер на 326.30лв. Следователно, сумата от 630,45лв, съхранявана освен в самото фискално устройство и в чекмедже в отделно бюро, представлява касова наличност по смисъла на Наредба №Н-18/2006г. Правилно за нарушението е приложена санкционната норма на чл.185 ал.2 изр.последно във вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС, тъй като нарушението не е довело до неотразяването на приходи, поради което имуществената санкция следва размерите по чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е определил размера на имуществената санкция, преценявайки обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като в това число не е съобразил, че разликата между разчетната наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на +327.20лв и че на жалбоподателя не са налагани други наказания за извършени от него нарушения на Наредба №Н18/13.12.2006г и на ЗДДС. Според съда следва да бъде намален размера на имуществената санкция от 700лв на минимално предвидения в закона от 500лв, като това по вид и размер административно наказание съответства напълно на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства не се установява нарушението, извършено от жалбоподателя ЕТ „*** - Л.К.“, да се отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят такъв извод. Процесното нарушение е формално, при което настъпилите вредни последици за фиска са ирелевантни. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за 5 регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, за неуредените въпроси се прилага ГПК. Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. При този изход на делото, съобразявайки текста на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и чл. 78, ал.8 от ГПК, както и с фактическата сложност на разглеждания казус предмет на делото, съдът намира, че в полза на НАП-*** следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Разпечатката съдържа 24 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99af0f61-d49c-4605-8c60-aef30cab2a3e