Решение № 399 от 03.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Пловдив, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330205711 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25 – 1030 – 001397 от 18.03.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Д. Х. М. на основание

1/ чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/;

2/ чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП;

В жалбата е формулирано искане за цялостна отмяна на обжалваното НП. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съображенията за този извод са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка, идентично възпроизведена както в АУАН, така и в 1 процесното НП:

На 27.02.2025 г. около 10,00 часа на път II – 86, разклона село Първенец посока град София, жалбоподателят управлявал лек автомобил Порше Кайен с рег. № ****, чужда собственост, като управлявал посоченото МПС с видимо залепено тъмно фолио, което може да бъде премахнато на място, на предно обзорно стъкло и странични стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя и не носел СР на МПС, което управлявал - част втора.

За така констатираните нарушения в присъствието на М. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 3662620 от 27.02.2025 г. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта, като отказал да го подпише. Отказът му бил надлежно удостоверен с подписа на един свидетел – И.К.Д., ЕГН **********. Наред с това, жалбоподателят не направил възражения при съставяне на АУАН, като такива били депозирани в срока па чл. 44, ал. 1 ЗАНН, които административно – наказващият орган счел за неоснователни.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя М. били наложени административни наказания „Глоба“ в общ размер на 30,00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, включително от разпита на актосъставителя, който имаше конкретни спомени за процесния случай, като изключително подробно и екзактно пресъздаде личните си впечатления касателно интересуващите процеса събития.

Събраните писмени и гласни доказателства съдът кредитира като достоверни поради което и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

От представените по делото оправомощителни заповеди се установява териториалната и персонална компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 105, ал.

1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/

Съгласно текста на чл. 105, ал. 1 ЗДвП з абранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

Практиката е единодушна в разбирането си, че забраната въведена с цитираната разпоредба не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на 2

Организацията на обединените нации по аргумент на чл. 105, ал. 3 от ЗдвП , като законодателят не държи сметка дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително, чрез поставяне на фолио. Единственото изискване, което той поставя, е намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Според т. 6.3.1.1.1. от него общата светопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да се извърши тест със специално техническо средство. Очевидно, нито едно от тези обстоятелства не е описано в НП. Напротив, по отношение на техническто средство, изрично в показанията си актосъставителят заявява, че по случая не е било направено замерване, а просто сетивно по своя преценка същият е установил констатираното нарушение.

Посочването на описание на нарушението, датата на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, следва да бъде конкретно, точно, ясно и небудещо съмнение.

Правоприлагането не може да почива на предположения или извличани по тълкувателен път, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.

Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, както в случая.

Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като пряко са рефлектирали върху правото на жалбоподателя да организира защитата си по всички, релевантни за нарушението факти, както и да разбере за какво точно поведение е наказан, съответства ли на приложения материален закон.

Предвид гореизложеното, съдът намира нарушението за недоказано, като обжалванато НП в тази му част следва да бъде отменено.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 100, ал.

1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП

По отношение на нарушението, описано в пункт I I от НП, съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушената правна норма.

Правилно описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл.

3

100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Правилно е посочено, че съставът на нарушението предвижда задължение за водачите на МПС да носят свидетелство за регистрация на МПС, което управляват. В случая изпълнителното деяние включва противоправно бездействие, което поначало е с ниска степен на обществена опасност, поради което и глобата, която законодателят е предвидил в чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /в приложимата към датата на деянието редакция/ е в минималния размер от 10 лв. Посочената санкционна разпоредба правилно е приложена, като размерът на глобата е фиксиран, поради което не подлежи на каквато и да било ревизия от страна на настоящия съд. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства да е носел СРМПС, което е управлявал при извършването на проверката, поради което и съдът намира, че административното нарушение е извършено.

Следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не са изложени никакви конкретни възражения касателно коментираното административно нарушение. Изложените във въззивната жалба пространни съображения за незаконосъобразност в действията на актосъставителя по установяване на вменената на жалбоподателя противоправна деятелност, освен, че са несподелими са и неотносими към предмета на настоящото дело, поради което и съдът не намира за необходимо да ги коментира.

По гореизложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че в посочената част НП следва да бъде потвърдено.

В съответствие с целите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и регламентирания в него принцип з а автоматично превалутиране на суми от левове в евро, то и размера на всички суми в настоящото съдебно решение, представляващо правен инструмент по смисъла на цитирания закон следва да бъдат посочени в тяхната еврова стойност.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК , вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН .

Съгласно ч л . 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Според разпоредбата на чл. 78, 4 ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като са проведени четири съдебни заседания, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 130 лева. Това е така, доколкото въззиваемата страна не е участвала в откритите съдебни заседания, а само е ангажирала писмено становище по основателността на жалбата. Ето защо и по съразмерност в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 43,33 лева, равняващо се на 22,15 евро.

Посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на ОД на МВР Пловдив.

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 4 от АПК , вр. чл.

144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателят също би имал право на присъждане по съразмерност на разноски. Доколкото обаче искане в тази връзка не е направено, а и не са ангажирани доказателства реално да са сторени такива, то и съдът не дължи произнасяне.

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този пропуск.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25 – 1030 – 001397 от 18.03.2025 г., издадено от Началник Група в ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА с която на Д. Х. М., ЕГН ********** на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер /посочен в еврова равностойност/ на 10,23 евро за нарушение на чл.

105, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/;

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 1030 – 001397 от 18.03.2025 г. , издадено от Началник Група в ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА с която на Д. Х. М., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер /посочен в еврова равностойност/ на 5,11 евро за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП;

ОСЪЖДА Д. Х. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Пловдив сумата от 22,15 евро представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност, за процесуално представителство пред 5

Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6