Решение № 176 от 10.10.2022, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Велики Преслав, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №

20213610100605 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1вр. с чл. 205 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Й.Б.“ЕАД/„Т.Б.“ЕАД/, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление – град С. (1766), Б.П. С., ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К., представляван по пълномощие от адв.

Н.А.Ш., съд.адрес: гр. С., ул.“Ш.П.“ №10, срещу Б. Х. А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“ С.К.“ №42А, с искане да бъде признато за установено, в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата 396.19 лева (триста деветдесет и шест лева и деветнадесет стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 385.00 лева (триста осемдесет и пет лева), представляващи разноски по заповедното производство. Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизплатени парични задължения по Договор за мобилни услуги № 620436587 от 24.08.2018 г.; Договор за мобилни услуги №621086970 от 10.01.2019г.;

Договор за лизинг от 10.01.2019 г. сключени между „Теленор България“ ЕАД и Б. Х. А..

Неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с №№ 7291300212/15.07.2019г. -38.78 лв.; 7292602461/15.08.2019г. – 39.29 лв.; 7293991265/15.09.2019г. – 37.73 лв.; 7295330289/15.10.2019г.- 6.05 лв.;

7296653279/15.11.2019г. – 274.34 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №151/21.07.2021г. по ч.гр. дело №435/2021г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

Ищецът твърди, че с ответника са били сключили договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** на 24.08.2018 г. за срок от 24 месеца с абонаментен план „Старт 11.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 11.99 лв. Въз основа на договора ответникът е ползвал предоставените от ищеца мобилни/фиксирани пакетни услуги и лизинг на мобилно устройство, но не е заплатил задължения по договор за мобилни услуги в размер на 38.84 лв., представляващи 1 абонаментни такси и използвани услуги за периода 15.06.2019 г. – 14.09.2019 г. Вследствие на неизпълнението и на осн.т.11 от договора, ищецът-мобилен оператор бил начислили неустойка в размер на 29.97 лв., която не надвишавала три месечни абонаментни такси и била начислена с фактура №7296653279/15.11.2029 г.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са били в облигационни отношения по силата на договор за мобилни услуги от 10.01.2019 г., по който ищецът е предоставил фиксирани услуги на ответника – предпочетен телефонен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 12.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 12.99 лв., на същата дата страните сключили и договор за лизинг за този мобилен номер, като ищецът е предоставил на изплащане на ответника мобилно устройство марка Нокия 3.1 Блу с обща лизингова цена 289.57 лв. дължима на 23 вноски, всяка в размер на 12.59 лв.

Въз основа на договорите ответникът е ползвал предоставените от ищеца мобилни/фиксирани пакетни услуги и лизинг на мобилно устройство, но не е заплатил задължения по договор за мобилни услуги в размер на 39.19 лв., представляващи абонаментни такси и използвани услуги за периода 15.06.2019 г. – 14.09.2019 г. Вследствие на неизпълнението и на осн.т.11 от договора, ищецът-мобилен оператор бил начислили неустойка в размер на 32.49 лв., която не надвишавала три месечни абонаментни такси и била начислена с фактура №7296653279/15.11.2029 г.

Ответникът не заплащал и лизинговите вноски по договора за лизинг, като за периода 15.06.2019 г. – 14.11.2019 г. дължал сумата от 220.08 лв. До предявяване на иска ответникът не бил върнал и предоставеното мобилно устройство.

След като ответникът изпаднал в забава за заплащане на дължимите по посочените фактури услуги на осн. чл.75, вр.чл.19б, в) от ОУ на мобилния оператор ищецът прекратил предсрочно договорите си с ответника по негова вина и издал фактура № 7254124015/15.03.2017 г. на стойност 875.90 лв., представляваща сбор от незаплатения остатък в размер на 137.96 лв., неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 706.02 лв. и незаплатени лизингови вноски в размер на 31.92 лв.

След като задълженията не били заплатени от ответника, ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК. На основание заявлението било образувано чгр.д и била издадена заповед за изпълнение №151/21.07.2021г. по ч.гр. дело №435/2021г. по описа на ВПРС, с която е постановено длъжникът Б. Х. А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“ С.К.“ №42А да заплати на ищеца сумата 396.19 лева (триста деветдесет и шест лева и деветнадесет стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 385.00 лева (триста осемдесет и пет лева), представляващи разноски по заповедното производство. Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизплатени парични задължения по Договор за мобилни услуги № 620436587 от 24.08.2018 г.; Договор за мобилни услуги №621086970 от 10.01.2019г.; Договор за лизинг от 10.01.2019 г. сключени между „Теленор България“ ЕАД и Б. Х. А.. Неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с №№ 7291300212/15.07.2019г. -38.78 лв.; 7292602461/15.08.2019г. – 39.29 лв.; 7293991265/15.09.2019г. – 37.73 лв.; 7295330289/15.10.2019г.- 6.05 лв.; 7296653279/15.11.2019г. – 274.34 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради което съда е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен 2 срок на осн.415, ал.1, т.2 от ГПК.

В указаният от съда срок ищецът-заявител по заповедното производство е предявил в условията на първоначално обективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1вр. с чл. 205 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца вземанията по заповедното производство. Въз основа на исковата молба е образувано и настоящото гражданско дело. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.

Ищецът, чрез процесуалния си представител –пълномощник преди началото на съдебно заседание е представил писмена молба-становище, в която излага становище, че поддържа изцяло изложеното в исковата молба.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който не отрича, че е бил в облигационни отношения с ищеца по силата на посочените договори. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното производство.

В съдебно заседание ответникът се представлява от особеният представител, поддържа изложеното в отговора, счита искът за допустим и основателен по размер.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното:

На основание заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ПКГПГПК е образувано чгр.д и била издадена заповед за изпълнение №151/21.07.2021г. по ч.гр. дело №435/2021г. по описа на ВПРС, с която е постановено длъжникът Б. Х. А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“ С.К.“ №42А да заплати на ищеца сумата 396.19 лева (триста деветдесет и шест лева и деветнадесет стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 385.00 лева (триста осемдесет и пет лева), представляващи разноски по заповедното производство. Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизплатени парични задължения по Договор за мобилни услуги № 620436587 от 24.08.2018 г.; Договор за мобилни услуги №621086970 от 10.01.2019г.; Договор за лизинг от 10.01.2019 г. сключени между „Теленор България“ ЕАД и Б. Х. А.. Неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с №№ 7291300212/15.07.2019г. -38.78 лв.;

7292602461/15.08.2019г. – 39.29 лв.; 7293991265/15.09.2019г. – 37.73 лв.; 7295330289/15.10.2019г.6.05 лв.; 7296653279/15.11.2019г. – 274.34 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради което съда е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок на осн.415, ал.1, т.2 от ГПК.

В указаният от съда срок заявителят е депозирал в съда искова молба, с която при условията на първоначално обективно съединяване са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 205 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Й.Б.“ЕАД/„Т.Б.“ЕАД/, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление – град С.

(1766), Б.П. С., ж.к. „М.“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К., представляван по пълномощие от адв. Н.А.Ш., съд.адрес: гр. С., ул.“Ш.П.“ №10, срещу Б. Х. А. с ЕГН **********, 3 постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул.“ С.К.“ №42А, с искане да бъде признато за установено, в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение.

Установи се по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че страните са били обвързани с договор за мобилни услуги 24.08.2018 г. за срок от 24 месеца с абонаментен план „Старт 11.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 11.99 лв. с предпочетен номер ***, с договор за мобилни услуги от 10.01.2019 г. с предпочетен телефонен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 12.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 12.99 лв. и договор за лизинг от 10.01.2019 г. за този мобилен номер, като ищецът е предоставил на изплащане на ответника мобилно устройство марка Нокия 3.1 Блу с обща лизингова цена 289.57 лв. дължима на 23 вноски, всяка в размер на 12.59 лв.

Въз основа на договорите ответникът е ползвал предоставените от ищеца мобилни/фиксирани пакетни услуги и лизинг на мобилно устройство и телефонен апарат, като стойността им е фактурирана от доставчика с фактури фактури с №№ 7291300212/15.07.2019г. 38.78 лв.; 7292602461/15.08.2019г. – 39.29 лв.; 7293991265/15.09.2019г. – 37.73 лв.;

7295330289/15.10.2019г.- 6.05 лв.; 7296653279/15.11.2019г. – 274.34 лв., дължими суми за лизинг на мобилно устройство.

Видно от договорите за мобилни услуги, в които са посочени конкретни номера и посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са предадените активни СИМ карти за предоставените мобилни номера, които осигуряват достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор, както и е осигурен достъп до мрежата чрез предоставения фиксиран номер. С това ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, поради което се явява изправна страна по същите. Насрещните задължения за ответника по договорите за мобилни услуги са да заплаща месечната абонаментна такса, както и мобилните услуги извън пакет, когато такива са използвани. Съгласно т. 23, б. „б“ от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, които са приети от потребителя/ответник, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план. Следователно, месечните абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване на договорите за мобилни услуги, след като А. е получила достъп до мрежата на оператора.