Решение № 260167 от 20.04.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 186/2020
- Вид
- Решение № 260167
- Подписан
- 20.04.2021
- В сила
- 21.07.2021
- Състав
- ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Закон за задълженията и договорите
- чл.122 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.123 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.81 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.309 · Търговски закон
- чл.430 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260167 Година 20.04.2021 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав, На седми април Година две хиляди двадесет и първа,
В публичното заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
Секретар МИЛЕНА ЛЕВАШКА като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 186 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание по чл. 422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.430 ТЗ и чл.92 ЗЗД.
Ищецът
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* гр.София иска от съда да признае за установено по отношение на А.Д.П. ЕГН ********** ***, че дължи солидарно, в качеството си на солидарен длъжник, заедно с „Родопи Рест“ ЕООД ЕИК ********* - кредитополучател, плащане на следните суми по Договор за банков револвиращ кредит № 003/369/26022016 от 26.02.2016г., Анекс № 1 от 19.01.2017г., Анекс № 2 от 18.01.2018г., Анекс № 3 от 16.02.2018г. и Анекс № 4 от 15.03.2018г., сключен между ищеца и ответника в качеството на солидарен длъжник, а именно: 38 534.24лв. главница, ведно със законна лихва върху сумата от 08.10.2019г. до изплащането й; 287.81лв. лихва върху редовна главница за периода 19.04.2018г. – 19.04.2018г.; 5 839.18лв. лихва върху просрочена главница за периода 19.04.2018г. – 07.10.2019г.; 1 985.58лв. наказателна лихва при просрочие за периода 19.04.2018г. – 07.10.2019г., за които ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № 1181 от 22.10.2019г. по ч.гр.д. № 2087/2019 на РС Асеновград.
Твърди, че на
26.02.2016г. сключва договор с „Родопи Рест“ ЕООД ЕИК ********* в качеството на кредитополучател и с ответника в качеството на солидарен длъжник, по който е отпуснат банков револвиращ кредит с разрешен лимит до 15 000лв. С Анекс № 1 кредитният лимит е увеличен до 40 000лв. с краен срок за издължаване 26.02.2017г. Със следващите анекси е предоговорен падежа за връщане на кредита като с Анекс № 4 той става 19.04.2018г. Твърди, че на падеж сумите, които се дължат, не са платени, поради което е подадено заявление по чл.417 от ГПК.
Твърди, че уговорената възнаградителна лихва първоначално е 10.5%, с Анекс № 1 е намалена на 9 %. Уговорени са две неустойки, обезпечаващи изпълнението на договора – по чл.4.2 и чл.4.3, като и двете са под формата на лихва. Първата се дължи при забавено плащане на главницата и е в размер на договорената възнаградителна лихва с надбавка 2%. С Анекс № 1 е уговорено разсрочване на главницата с погасителен план, но поради неизпълнението му е уговорено отсрочване на главницата със следващите анекси на падеж 19.04.2018г. Неизпълнението на задължението за издължаване на сумата за главницата по анексите е довело до начисляване на неустойката по чл.4.2 от договора върху просрочената главница и се претендира в размер на 5 839.18лв.
Втората лихва се дължи при забава на договорна лихва или главница и договорна лихва и е в размер на 5 %. Представлява наказателна лихва, фиксирана е в размер на 5 % и се начислява по кредита за главница и лихва при просрочие. Поради невръщане на падеж 19.04.2019г. на дължимата главница от 38 534.24лв. и редовна лихва от 287.81лв., е начислена наказателната лихва от 5 % за периода от 19.04.2018г. до подаване на заявлението 07.10.2019г., размерът е 1 985.58лв.
Посочва, че за периода от 26.02.2016г. до 06.02.2017г. по кредита са ползвани като усвоени суми в общ размер на 61 000лв. За периода от 01.03.2016г. до 21.05.2018г. са погасени суми за главница общо в размер на 22 465.76лв.
Уточнява, че падежът за връщане на кредита е настъпил и на това основание се търсят сумите.
Погасителен план е уговорен с Анекс № 1 за част от ползваната главница, но поради неизпълнението му с последващите анекси главницата е отсрочена до крайния падеж 19.04.2018г.
Характерът на предоставения кредит дава възможност за многократно усвояване и връщане на суми изцяло или частично, поради което погасителен план не може да има уговорен.
Изразява становище, че уговорените лихви по чл.4.2. и чл.4.3 от договора имат правната природа на договорна неустойка. Липсва законова забрана и е налице свобода на договарянето, поради което е на становище, че няма забрана неустойката да се уговори чрез два начина на изчисляване, т.е. да се кумулират неустойки при неизпълнение. Счита, че следва да се има предвид кумулативно двата начина за определяне и че в резултат на това се касае за една неустойка, която има както обезщетителен, така и санкционен характер и цели да репарира банката за вреди от неизпълнението и да стимулира длъжника да изпълнява задълженията си. Това не противоречи на добрите нрави, защото представлява едно единно обезщетение за вреди, съставено от две индивидуално уговорени клаузи.
Възразява, че договорът е търговска сделка и за страните също е търговски, включително и за солидарния длъжник, тъй като кредитополучателят е търговец. За това ответникът няма качеството на потребител и не се ползва от защитата на ЗЗП. Обезпеченият от ответника - ФЛ дълг е на търговско дружество, с което към момента на сключване на договора и Анекс № 1 се е намирал във функционална връзка като негов собственик и управител, поради което, задължавайки се, не е действал извън рамките на своята търговска и професионална дейност. Оттук не може да се ползва от защитата на ЗЗП и възраженията за нищожни клаузи на договора са неоснователни.
Възразява, че при търговските сделки се изисква по – голяма грижа от търговците при сключване и изпълнение на договорите, както и че има завишена отговорност при неизпълнение на задълженията. Качеството търговец на кредитополучателя предполага по – висока степен на професионализъм, притежаване на необходимите знания и опит за договаряне на условията по кредита и клаузите му относно лихви и неустойки като санкция. При търговците, с оглед на това, не се позволява намаляване на неустойката поради прекомерност. За това счита за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на договорните клаузи за неустойка поради противоречието им с добрите нрави, тъй като те са съобразени с търговския характер на сделката.
Ангажира доказателства, претендира разноски за исковото и за заповедното производство, представя справка по чл.80 от ГПК.
Ответникът не признават исковете по основание и размер. Признават сключването на процесния договор и анексите към него. Поддържа, че заемът е за револвираща кредитна линия, при която кредитният лимит се предоставя многократно за усвояване, съответно и се връща многократно. Обективно признава, че падежът на кредита е 19.04.2018г.
Възразява, че след като по кредита сумите се теглят и внасят постоянно до определен кредитен лимит, банката е следвало да изготви погасителен план за връщане на усвоените суми и краен срок за това, какъвто не е съставен и липсва. Възразява, че не е определен краен срок за погасяване на кредита. Кредитът е бил усвоен на 18.04.2018г. и е с краен падеж за погасяване на следващия ден 19.04.2018г., а лихвите по редовен дълг се заплащат на 20 – то число. Съгласно чл.12.1 от договора е предвидено да съществува план за погасяване на кредита, какъвто твърди, че няма. Оттук възразява, че липсва изискуемост на договора и не е настъпил падежа му, нито вземанията са обявени за предсрочно изискуеми, поради което претенциите са неоснователни.
Възразява, че разпоредбите на чл.11.2.2 и чл.11.2.3 са нищожни, защото за едно и също неизпълнение се начисляват няколко вида неустойки – неустойка по чл.4.2 и неустойка по чл.4.3 при едни и същи забавени плащания. Твърди, че кумулирането на няколко вида неустойки при една и съща забава и върху едни и същи забавени плащания няма обезщетителна функция, а само санкционна и за това клаузите са нищожни като противоречащи на добрите нрави.
Възразява, че за солидарния длъжник тези клаузи са недействителни като неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, защото се предвижда потребител да заплаща необосновано високо обезщетение. Солидарния длъжник е физическо лице, не осъществява търговка дейност чрез кредитополучателя, не е съдружник, поради което в правоотношението си по договора е потребител, защото солидарната му отговорност е обезпечение на изпълнението на кредитополучател – търговско дружество.
Възразява и, че начисляването на неустойка върху просрочена договорна лихва е нищожно като анатоцизъм.
Твърди, че по договора са заплащини суми за неустойки, които са нищожни и поради това недължими платени, като със заплатените за това суми следва да се намали размера на главницата. При условията на евентуалност, ако исковете бъдат уважени, ПРАВИ ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 30 000лв., представляваща получена без основание от ищеца сума за погасяване на нищожни неустойки.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното:
От постъпилото в оригинал ч.гр.д. № 2087/2019 на АРС IІ н.с. се констатира, че ищецът е подал на 08.10.2019г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника и „Родопи Рест“ ЕООД ЕИК ********* за плащане на сумите, предмет на исковата претенция. На 22.10.2019г. е издадена Заповед № 1181, с която искането е уважено, и въз основа на нея – изпълнителен лист от 23.10.2019г., с който
„Родопи Рест“ ЕООД ЕИК ********* и ответното физическо лице са осъдени да заплатят сумите солидарно. На 27.11.2019г. е подадено възражения по чл.414 от ГПК само от физическото лице. Поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ Бойка Андреева по изп.д. № 20199080401506 е връчени на 14.11.2019г. и за това възражението е в законовия срок. Ищецът е уведомен за необходимостта да предяви иск със съобщение на 19.02.2020г., исковата молба е подадена по куриер с дата на клеймото 11.03.2019г., поради което срокът е спазен. Това обосновава допустимост на иска, за която съдът следи служебно, поради наличие на правен интерес – ищецът е снабден с изпълнителен лист в заповедно производство, но поради повдигнат от длъжника спор се нуждае от силата на пресъдено нещо на съдебното решение.
Справката в АВ
– ТР потвърждава, че от 13.01.2015г. до 08.09.2017г. ЕСК и управител на „Родопи Рест“ ЕООД ЕИК ********* е ответникът А.Д.П..
На
26.02.2016г. между ищеца в качеството на банка, „Родопи Рест“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя А.Д.П., в качеството на кредитополучател, и физическото лице А.Д.П. в качеството на солидарен длъжник, е сключен в писмена форма Договор за банков револвиращ кредит № 003/369/26022016, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя – ЮЛ, банков револвиращ кредит до 15 000лв. за текущи разплащания, свързани с основната дейност на дружеството. Условията за ползване на сумата са плащане на лихва върху ползваната главница /лихва за редовен дълг по чл.4.1 от договора/ в размер на 10.5 %; краен срок за усвояване /т.е. ползване, теглене/ на суми до 25.02.2017г.; падеж за връщане на ползваните суми /главница/ 26.02.2017г. Уговорен е падеж за плащане на възнаградителната лихва: 20 – то число от месеца всеки месец.
Според чл.4.2 от договора, дължи се лихвен процент, начисляван върху просрочената главница, за срока на просрочието, формиран като сбор от приложимия годишен лихвен процент за редовен дълг по чл.4.1 и надбавка за просрочие от 2 %. Тази лихва става незабавно изискуема при просрочена главница.
С чл.4.3 е уговорено плащане на фиксиран лихвен процент, начисляван върху наличния кредит, при просочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг, в размер 5 %, която става незабавно изискуема при просрочие на главница или на лихва и главница.
На
19.01.2017г. страните подписват Анекс № 1, с който се променят следните условия на договора за кредит: размерът на банковия револвиращ кредит се увеличава до 40 000лв., пак за текущи разплащания, свързани с основната дейност на дружеството. Годишният лихвен процент за редовен дълг по чл.4.1 се променя на 9 % за периода от 19.01.2017г. до 19.01.2018г. Крайният срок за усвояване на суми по кредитната линия е до 18.01.2018г., а падежът за връщане на задълженията става на 19.01.2018г. С Анекс № 1, с т.7.1.1 е уговорен погасителен план за главницата: погасяване на кредита на 12 вноски като от 20.02.2017г. се плащат 11 месечни вноски от по 100лв. всяка, дължими на 20 – то число всеки месец, и една вноска в размер на 38 900лв., дължима на 19.01.2018г.