Решение № 8128 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8128 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседА.е на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110156547 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. К. К., К.

К. Б., Е. С. К. и Т. С.ов К. срещу Ю. Н. Т., с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основА.е чл. 108 ЗС за признаване за установено, че всеки един от ищците е собственик на по 1/11 идеална част от недвижим имот – апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.**.*.*, находящ се на адрес: гр. София, ******, на първи надпартерен етаж, с площ от 153,99 кв. м., състоящ се от четири стаи, хол, кухня, баня, клозет и балкон-тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата по КККР: на същия етаж: няма, под обекта *****.***.**.1.5 и над обекта - *****.***.**.*.* и *****.***.**.*.*, с прилежащи части: мазе под стълбището, 25,50/100 идеални части от общите части на сградата и 25,50/100 идеални части от поземлен имот е идентификатор *****.***.** по кадастралната карта и кадастралните на град София, община СТ.чна, одобрени със Заповед РД-**-**/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 19.12.2023 г., с адрес на поземления имот: гр. София, ул. „Буная“ № 36, с площ на поземления имот от 367 кв. м., както и за осъждане на ответницата да предаде владението на имота на ищците.

Като последица, при евентуално уважаване на иска по чл.108 ЗС, се иска отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК на констативен нотариален акт за собственост върху самостоятелен обект в сграда – апартамент и 25,50 % идеални части от УПИ № ***, том CCXXXVI, дело № *****/****/2023 г., с който ответницата е призната за собственик на процесния недвижим имот.

Ищците твърдят, че всеки един от тях е собственик на 1/11 идеална част от 1 апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.**.*.*, находящ се на адрес: гр. София, *****, на първи надпартерен етаж, с площ от 153,99 кв. м., състоящ се от четири стаи, хол, кухня, баня, клозет и балконтераса, ведно с прилежащите му части: мазе под стълбището, 25,50/100 идеални части от общите части на сградата и 25,50/100 идеални части от поземлен имот е идентификатор *****.***.**, с адрес на поземления имот: гр. София,****, с площ на поземления имот от 367 кв. м., на основА.е наследствено правоприемство като наследници от V-та степен на М.Д.Д-Т., починала на 14.01.2023 г. (деца на нейни първи братовчеди по майчина линия). Посочват, че към датата на смъртта на техния наследодател - М.Д.Д-Т., същата е била изключителен собственик на процесния апартамент, като е придобила ½ идеална част от правото на собственост върху последния на основА.е дарение, извършено от нейната майка П.К.Д, а останалата ½ идеална част от същия е придобила на основА.е наследствено правоприемство, като единствен законен наследник на сестра й Л.Д.Д, починала на 31.10.2018 г. Твърдят, че ответницата оспорва правото им на собственост върху процесния апартамент, като се легитимира като негов изключителен собственик на основА.е саморъчно завещА.е от 06.12.2022 г. на М.Д.Д - Т., вписано в АВ-София, книга вписвА.я с вх. рeг. № *****/05.12.2023 г., акт № 5, том XVIII, дело ******/05.12.2023 г., двойно вх. peг. № ***** от 05.12.2023 г., с което наследодателката на ищците - М.Д.Д-Т. завещала на ответницата цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежавала. Твърдят, че въз основа на посоченото завещА.е ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост № ***, том CCXXXVI, дело № *****/****/2023 г. по описа на AB-София, вх. peг. № 94770/18.12.2023 г., двойно вх. peг. № 93184/19.12.2023 г., с който била призната за изключителен собственик на процесния апартамент.

Посочват, че приживе М.Д.Д-Т. е имала много тесен социален кръг и била резервирана и недоверчива към непознати хора, като през последните години от нейния живот е живяла сама в процесния апартамент и не е допускала външни лица до себе си.

Навеждат, че поради влошаване на здравословното състояние на М.Д.Д-Т. същата била настанена в „***** *.“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител била ответницата. Сочат, че по време на престоя си в посочения хоспис, в един от разговорите със свои близки, телефонът на М.Д.Д-Т. бил отнет и изключен, а всички опити на близките й да я посетят и видят на място в дома били възпрепятствА..

Обръщат внимА.е, че саморъчното завещА.е било съставено месец и осем дни преди завещателят да почине, както и че адресът на управление на „***** *.“ ЕООД съвпадал с адреса, посочен в завещА.ето като място на съставянето му. С оглед предходното твърдят, че саморъчното завещА.е от 06.12.2022 г. на М.Д.Д-Т. е нищожно, като същото е неистинско, доколкото не било написано и подписано от наследодателя. В тази връзка посочват, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот въз основа на нищожно завещА.е.

Твърдят, че ответницата владее имота. Ето защо предявяват настоящите искове.

Претендират съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ю. Н. Т. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че е придобила процесния недвижим имот въз основа на саморъчно завещА.е на М.Д.Д-Т., което било напълно редовно и достатъчно ясно, за да бъде обявено от нотариус и да породи своя 2 прехвърлителен ефект. Посочва, че малко след смъртта на М.Д.Д-Т., в СРП бил подаден сигнал (от лице, което било собственик на имот, находящ се на адрес съвпадащ с адреса на процесния имот), с данни за евентуално извършено престъпление от общ характер относно неистинско завещА.е. В хода на извършената проверка относно действията на ответницата, била изготвена графическа експертиза, според заключението на която се установявало, че подписът на завещА.ето е положен от М.Д.Д-Т., поради което досъдебно производство не било образувано, а прокурорската преписка била прекратена. С оглед предходното твърди, че процесното завещА.е е истинско, като в него били вписА. от завещателя всички необходими реквизити по чл. 25, ал. 1 от ЗН. Оспорва да е собственик и управител на хоспис „*** *.“ ЕООД, посочено като място на съставяне на процесното завещА.е. При така изложените аргументи, моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на стрА.те, по реда на чл. 235, ал.

2, вр. чл. 12 ГПК, приЕ. за установено следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основА.е чл. 108 ЗС. По така предявените искове в тежест на ищците е да докажат следните правопораждащи факти: 1. че всеки един от тях е собственик на 1/11 идеална част от процесния имот на твърдяното правно основА.е (в настоящия случай да докажат правото си на собственост върху съответните идеални части от процесния недвижим имот на заявеното основА.е – наследствено правоприемство като наследници от V-та степен на починалата на 14.01.2023 г. М.Д.Д-Т. (деца на нейни първи братовчеди по майчина линия), придобила собствеността върху процесния имот на основА.е дарение, извършено от нейната майка П.К.Д и наследствено правоприемство от сестра й Л.Д.Д); 2. осъществяваната от ответницата фактическа власт върху процесния имот.

В тежест на ответницата е да докаже наличие на валидно правно основА.е, въз основа на което осъществява фактическа власт върху имота.

В открито съдебно заседА.е по делото, проведено на 10.12.2025 г. ответницата Ю.

Т. се явява лично, като признава, че процесният имот се намира в нейна фактическа власт, поради което посоченото обстоятелство се явява безспорно.

Като доказателство по делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № ** от 30.06.1994 г., дело №*****/1994 г. по описа I Нотариус при Софийски районен съд, по силата на който П.К.Д дарява на дъщерите си Л.Д.Д и М.Д.Д-Т. по ½ идеална част от следния свой собствен недвижим имот, а именно апартамент, находящ се в гр. София, на *** на първи надпартерен етаж – над магазините, с площ от 153,99 кв.м., с мазе под стълбището, заедно с принадлежащите му 25,5/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, в което е построена, съставляващо имот с пл. №99, в кв. 120 по плана на гр. София, м. Подуене-Центъра.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №*****-********, издадено от СТ.чна община, район Оборище се установява, че Л.Д.Д е починала на 31.10.2018 г., като е оставила за свой единствен наследник сестра си М.Д.Д-Т..

По силата на горепосочения нотариален акт всяко от лицата е придобило по ½ идеална част от процесния имот, като след смъртта на Л.Д.Д притежаваната от нея ½ идеална част по силата на наследственото правоприемство е придобита от единствения й наследник- сестра й М.Д.Д-Т., като по този начин М.Д.Т е станала едноличен собственик на процесния недвижим имот.

3

От представеното удостоверение за наследници с изх. №РОБ23-УГ51785/20.02.2023 г., издадено от СТ.чна община, район Оборище се установява, че М.Д.Д-Т. е починала на 14.01.2023 г., като е оставила за свои наследници лицата М.И.Д, ДА.ел И.Д, Ж.Х.П, М.А.А, А.А.П, Т. С.ов К., Е. С. К., Д. К. К., К. К. К., Д.Т.П и М.Т.Б – деца на починалите преди наследодателката М.Д.Д-Т..

Така посочените лица попадат в I V наследствен ред като роднини на наследодателката М.Д.Т от V-та степен, като на основА.е чл. 8, ал. 4 ЗН, наследниците наследяват поравно намиращите се в наследството права и задължения.

Като доказателство по делото е представен и приет и констативен нотариален акт за собственост върху самостоятелен обект в сграда-апартамент и 25,50% идеални части от УПИ №***, дело №*** от 18.12.2023 г. на нотариус Б.Н, по силата на който Ю. Н. Т., ЕГН: ********** е призната за собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.**.*.*, находящ се в гр. София, СО, *****, на втори надземен етаж (първи надпартерен) етаж, представляващ апартамент №1, за едно с принаделжащите му избено помещение под стълбите и 25,50 идеални части от общите части на жилищната сграда и от поземления имот, в който е изградена сградата, представляват поземлен имот с идентификатор *****.***.**.

По делото е представено и завещА.е, съставено от М.Т с посочено ЕГН:

********** – наследодател на ищците, по силата на което същата завещава на Ю. Н. Т., ЕГН: ********** – ответницата по делото, цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си.

Спорен в настоящото производство е въпросът дали ищците в качеството си на наследници по закон или ответницата като наследник по универсално завещА.е, са придобили собствеността на процесния имот – апартамент, находящ се в гр. София, на *** на първи надпартерен етаж – над магазините, с площ от 153,99 кв.м., с мазе под стълбището, заедно с принадлежащите му 25,5/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, в което е построена.

Ищците оспорват съставеното в полза на ответницата завещА.е, като твърдят, че то не е написано от техния наследодател М.Д.Д-Т. – основА.е за нищожност по чл. 42, б. „б“ от Закона за наследството.

С оглед така направеното оспорване е открито производство по чл. 193 ГПК за оспорване автентичността на наличното по делото завещА.е, оставено от М.Д.Т, като е назначена съдебно графологична експертиза.

Съдът намира, че заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-графологична експертиза следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно дадено, доколкото вещото лице подробно аргументира изводите си и защитава заключението, като същото е работило, както въз основа на представени от ответната страна сравнителни образци, така и въз основа на получени от вещото лице документи, въз основа на издаденото му съдебно удостоверение, като вещото лице е използвало нЕ.лък по обем сравнителен материал. Направеното от процесуалния представител на ищците оспорване поради откопиране на стр. 4 на снимка на друг документ, не дават основА.е за промяна на изводите на съда относно заключението на вещото лице, доколкото същото посочи, че става въпрос за техническа грешка и същото е изследвало завещА.ето от 06.12.2022 г. Че това е така става ясно и от онагледяването, извършено от вещото лице на стр. 7 от експертизата при сравнение на почерка и подписа в обекта на експертизата и сравнителните образци. Вещото лице сочи, че за онагледяване на изводите е използвала фрагменти от част от сравнителните 4 образци, но при изготвяне на експертизата е изследван целия набор от сравнителен материал.