Протокол № 88 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 88 гр. Пазарджик, 15.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500730 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

Жалбоподателите Д. Н. Д., Н. Д. Д., редовно призовани не се явяват.

Същите се представляват надлежно от адв. А. У..

Ответникът по жалбата В. Д. Д., редовно призована чрез пълномощника си, не се явява. За нея се явява адв. Ф. Ф. надлежно упълномощен да я представлява за настоящата институция.

Адв. У.: Да се даде ход не делото.

Адв. Ф.: Да се даде ход не делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение №821 от 17.07.2023г, постановено по гр.д.№2707/2022г по 1 описа на Районен съд - Пазарджик е отхвърлен иска с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 от ГПК, предявен от В. Д. Д. с ЕГН ********** , с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника Д. Н. Д. с ЕГН **********, че на последния не му се дължи в качеството на взискател сумата от 5 488.70лв., за която сума е било образувано и водено изпълнително дело №124/2022г по описа на ДСИ при РС-Пазарджик, тъй като Д. не е носител на правата по изпълнителния лист. Със същото решение е признато за установено в отношенията между страните, че В. Д. Д. с ЕГН ********** от ******* не дължи на Д. Н. Д. с ЕГН ********** и Н. Д. Д. с ЕГН ********** от град ******** сумата от 5 488.70лв., за която е било образувано и водено изпълнително дело №124/2022г по описа на ДСИ при РС-Пазарджик, поради погасяване на вземанията. Със същото решение са осъдени Д. Н. Д. с ЕГН ********** и Н. Д. Д. с ЕГН ********** да заплатят по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Ф. Ф. със служебен адрес град ************ на основание чл.38, ал.2 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 848.87лв. Осъдени са Д. Н. Д. и Н. Д. Д. да заплатят на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на РС-Пазарджик сумата от 219.55лв. , представляваща държавна такса върху размера а иска и сумата от 200лв. за вещо лице.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от Д. Н. Д. и Н.в Д. Д., чрез пълномощника им адв. А. У. срещу горното решение в частта, с която е признато за установено, че В. Д. Д. не дължи сумата от 5 488.70лв. по изпълнително дело №124/2022г по описа на ДСИ при РС-Пазарджик поради погасяване на вземанията. Въведени са оплаквания, че в обжалваната част първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно. В тази връзка се поддържа, че в обстоятелствената част на исковата молба били заявени ясни фактически твърдения за това, че кредитор по процесния изпълнителен лист е Н. Д., а не Д. Д.. Липсвали твърдения за реализирано между Н. Д. и Д. Д. правоприемство на правата по изпълнителния лист, а същевременно било поискано установяване на недължимост на сумите по изпълнителния лист поради тяхното плащане преди началото на изпълнението като защитата недопустимо била насочена срещу Д. Д.. Твърди се в жалбата, че установяването на факта, на осъществено преди започване на принудителното изпълнение погасяване на задължението за издръжка може да се извърши само по отношение на кредитора по изпълнителния лист и това 2 е Н. Д., а не и спрямо Д. Д.. Пасивно легитимирана страна по този иск може да бъде само кредитора Н. Д.,а не и Д. Д.. Поддържа се, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска по отношение на Д. Д. и същият не е процесуално легитимиран по този иск. Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по ненадлежно предявен иск, тъй като ищцата е поискала установяване по отношение на двамата ответници, че не дължи сумите по представения изпълнителен лист, тъй като задълженията по последния са били погасени преди образуване на изпълнителното дело. В петитума на исковата молба по този иск не е формулирано искане за установяване на факта на недължимост на сумата в размер на 5488.70лв., поради нейното погасяване. В петитума на иска липсва искане за установяване на недължимост на конкретна по размер сума.

Във въззивната жалба се поддържа, че от подадените от ответниците отговори на исковата молба и от самото съдържание на молбата за образуване на изпълнителното дело се установява, че действащия чрез баща си / Д. Д./ кредитор по изпълнителния лист / Н. Д./ не е образувал и не е водил изпълнително дело №124/2022г по описа на ДСИ при РС-Пазарджик за събиране на суми в размер на 5 488.70лв. Действащият чрез баща си / Д. Д./ кредитор по изпълнителния лист /Н. Д./ е поискал от ДСИ събиране само на една сума в размер на 180 лв. , представляваща една неплатена от ищеца / длъжник/ издръжка, ведно със законната лихва върху сумата. Фактът, че в молбата за започване на изпълнение не е посочено изрично, че търсената за плащане сума от 180 лв. се дължи за една издръжка за месец август 2021г. не променя факта, че ДСИ е бил сезиран от кредитора с искане за събиране само на една сума в размер на 180лв., без да се сочат други суми и периоди , въз основа на които да се приеме, че процесната сума от 5 488.70лв. е действително претендираната по изпълнително дело №124/2022г по описа на ДСИ при РС-Пазарджик. Сумата от 5 488.70лв. е формирана от ДСИ в резултат на допусната от него очевидна фактическа грешка ,а не в резултат на съзнателно предприети от ответниците действия за събиране на такава сума.

Поддържа се и във въззивната жалба, че между страните по делото никога не е имало спор за дължимостта на друга сума въз основа на представения за изпълнение по изпълнително дело №124/2022г на ДСИ при РС-Пазарджик освен една сума в размер на 180лв., представляваща дължима за месец август 2021г издръжка. С отговорите на исковата молба ответниците признали 3 факта, че ищцата не дължи на никой от тях сумата в размер на 5 488.70лв. и двамата ответници заявяват, че претендираната въз основа на процесния изпълнителен лист сума е една в размер на 180 лв., която се дължи на кредитора Н. Д..

На следващо място се поддържа, че липсата на правен интерес от предявяване на процесния иск се обосновава и от наличието на други правни способи за постигане на целения от ищеца правен резултат. Ищцата би могла да защити правата си в изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1,т.1 от ГПК представяйки доказателства, че е погасила задълженията си по изпълнителния лист чрез плащане, като при евентуален отказ за прекратяване на изпълнителното производство същата би могла да обжалва същия по реда на чл.435, ал.2т.6 от ГПК. Сочи се, че нито един от двамата ответници не бил уведомен преди предявяване на иска за съдържанието на връчената на ищеца покана за доброволно изпълнение за дължимост на сумата от 5 488.70лв. Ответниците са узнали за съдържанието на ПДИ едва с връчването на препис от исковата молба, но не са могли да поискат от ДСИ да отстрани фактическата грешка, касаеща посочване на сумата, тъй като по искане на ищеца е било допуснато обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението и ДСИ не е могъл да предприеме действия по коригиране на размера на задължението въз основа на представено му от кредитора изявление за установяване на действителния размер на претендирана от него за изпълнение сума. Прави се искане решението в обжалваната му част да бъде отменено и бъде постановено друго , с което предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Пред въззивната инстанция не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна е подаден писмен отговор, с който се оспорва въззивната жалба. Навеждат се доводи, че обжалваното решение е валидно, законосъобразно, постановени в съответствие с материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че е налице правен интерес за ищцата от завеждане срещу Д. Д. на иск с правно основание по чл.439 от ГПК, тъй като последният е взискател по изпълнителното дело. Не упражнявайки правото си на защита чрез този иск би се стигнало до повторно заплащане чрез принудителни способи на недължимо задължение и неоснователно обогатяване на посочения в изпълнителното производство кредитор. Твърди се, че е неоснователно 4 възражението, че искът бил недопустим поради липса на процесуална легитимация на ответника Д. Д.. Процесуалната легитимация произтича от правното твърдение на ищеца относно спорното право както то е индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Поддържа се, че районният съд е постановил решението си при правилно установена фактическа обстановка. Моли се обжалваното решение на бъде потвърдено.

Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

След дадените от възивната инстанция указания е постъпило уточнение на исковата молба обективирано в молба от 30.01.2024 г. Уточнението е в следния смисъл, че искът е предявен при условията на евентуалност срещу двамата ответници. Правният интерес по отношение на ответника Д. Д. се обосновава с това, че реализирането на принудително изпълнение спрямо В.

Д. би довело до неоснователно обогатяване на Д. Д. за сметка на последната, като паричните средства, които ще бъдат получени от Д. Д. ще бъдат получени без да е налице основание за това. В допълнение се сочи, че към датата на образуване на изпълнителното дело, съответно към датата на завеждане на исковата молба ответникът Д. Д. не притежава качеството на законен представител на сина си Н. Д., тъй като последният към двата момента е навършил пълнолетие.

Адв. У.: Действително Вие отбелязахте, че жалбата е пространна. Не съм съгласен с уточнението, че с възраженията за недопустимиост на възивното решение се препокриват с възражението за неправилност, но това ще бъде установено при по детайлно установяване и евентуално решаване на спора по същество. Ще изтъкна, че в основния си обем възраженията ни срещу първоинстанционното решение касаят липсата на процесуална легитимация на двамата ответника. Относно липсата на правен интерес, Вие правилно уточнихте, че възраженията касаят наличието на други правни способи за решаване на спора, които не се явяват процесуална пречка за предявяване на иска по чл.439 от ГПК. Също така, като липсата на правен интерес визирам, че ответниците никога не са претендирали сумата, по която се е произнесъл пъроинстанционния съд.

Възражения по доклада нямам, но бих искал да направя уточнение.

5

Искам да заявя следното във връзка с доклада, в който беше коментирана и докладвана молбата на ответната страна. Аз това уточнение не съм го получил, не ми е било връчено. При запознаване с делото аз съм останал с впечатление, че става въпрос за отговор на жалбата. След като уважаемия съд изчете и прие това уточнение аз искам да ми се даде възможност да направя допълнение и уточнение на нашата възивна жалба, тъй като в това уточнение се правят изявления, които променят основанието на жалбата или по точно го допълват, а именно: За първи път от това уточнение аз и моите доверители разбираме, че същите двама са били конституирани по делото в първата инстанция като главни страни. В първата инстанция е бил конституиран един ответник, след това в първото съдебно заседание е направено искане за привличане на още един ответник, без да се сочи конкретното правно основание и да се излага конкретна фактология. Не ми е връчено изявление от тази молба-уточнение и моля да ми бъде връчена.

В момента на адв. У. се връчва препис от уточнителната молба от 30.01.2024 г.

След като се запознавам с тази молба-уточнение аз за първи път установявам, че е от страна на ищеца в момента ответник по възивната жалба е направено искане за едновремено конституиране на двамата ответници, като главни страни и по конкретно на втория ответник Н. Д.. В първото производството аз съм останал с впечатление , че се прави привличане на подпомагаща страна по реда на чл.219, а всъщност от сега представеното ми изявление виждам, че и тогава и в момента ищеца поддържа искане за конституиране на нов ответник, наред с първоначалния, ето защо и съответно явно първоинстанционния съд е допуснал такова конституиране на двама главни ответници, единият от които в първо съдебно заседание. Аз тъй като считам, че това е процесуално недопустимо сега допълвам и уточнявам във възивната си жалба, че всичките наши възражение във връзка с липсата на пасивна процесуална легитимация на двамата ответници следва да бъдат разглеждани от уважаемия съд при условията на евентуалност. От една страна, че решението е недопустимо, тъй като е конституиран втория ответник Н. Д. абсолютно недопустимо в първо съдебно заседание по реда на 6 чл.228 от ГПК, без да са спазени по никакъв начин процесуалните изисквания за такова конституиране, а евентуално ако прецените, че аз правилно съм разбрал конституирането по реда на чл.219 от ГПК да се съобразите с всичките ми възражения по това конституиране, в които Н. Д. не може да бъде в никакъв случай подпомагаща страна, тъй като той е всъщност страната по материалното правоотношение и може да бъде само главна страна и обратното този, който е конституиран като главна страна не може да бъде главна страна, а само подпомагаща, защото никога не е бил страна по материалното правоотошение и това се поддържа както от ищеца така и от първоинстанционния съд в неговото решение. В този смисъл исках да направя това изявление и да си допълните доклада в този смисъл.

Разпечатката съдържа 33 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99aaa8df-7ffa-4fac-a8e7-f3c0b27947c5