Решение № 223 от 30.06.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Смолян, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500167 по описа за 2022 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното:

Производството е по чл.268 ГПК във връзка с чл.439 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 711 от 31.03.2022година от Н. Т. Д., ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника адвокат М.

Орм, срещу Решение №35 от 14.03.2022година, постановено по гр.д.№312/2021година по описа на Мадански районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ***, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, кв. Малинова долина, ***, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, представлявано от управителя Р. М.-Т., иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът - частен правоприемник на „О. българска банка“ АД не дължи на ищеца сумата от 3977,92 лева, представляваща главница и сумата от 1300,65 лева законна лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.07.2012г. по ч.гр.д. № 293/2012 г. по описа на РС Мадан, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 115/2021г. по описа на ЧСИ Здр. Т., рег. № 916 КЧСИ с район на действие ОС Смолян, като погасени по давност.

С въззивната жалба се атакува постановеното решение изцяло и се изразява несъгласие относно приетото от МРС, че макар на 18.04.2015 година по силата на закона да е настъпило прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 1

1168/2012 година по описа на ЧСИ Обр., давността за погасяване на вземането, за което е образувано изпълнителното дело е била прекъсната с всяко следващо тази дата изпълнително действие, предприето в рамките на прекратеното по силата на закона изпълнително дело. Развива оплакване,че тези правни изводи на съда противоречат на материалния и процесуалния закон, както и на разрешенията дадени в ТР № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.

При прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ТПК, както в случая е прекратено изп.д.№ 1168/2012г. на ЧСИ Обр., всички предприети изпълнителни действия са обезсилени по право и не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици, в който смисъл е и Решение № 285/06.10.2015г. по гр.д.

№ 1953/2015г. на IVr.o. на ВКС, тъй като след като поради прекратяване на изпълнителното производство по право са обезсилени всички изпълнителни действия, то давността е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу която длъжникът не е подал възражение, т.е давността е започнала да тече с изтичането на двуседмичния срок за възражение по чл.414,ал.2 от ГПК (действащ към този момент преди изменението, обн. В ДВ бр.100/2019г.), считано от връчването на поканата за доброволно изпълнение на 27.09.2012г. (видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист), в случая давността е започнала да тече от 11.10.2012г., в какъвто смисъл е и Решение № 205/19.10.2021 година, постановено по в.гр.д. № 318/2021 г. по описа на ОС Смолян.

Твърди също, че по изпълнително дело № 1168/2012 година по описа на ЧСИ М. Обр. за последно валидно изпълнително действие би могло да се приеме насрочването на опис на движими вещи на 18.04.2013 година, макар че и това е условно, предвид факта, че такъв опис не е бил извършен. От тази дата до 18.04.2015 година са изминали две години, в които взискателят по изпълнителното дело не е предприел изпълнителни действия, поради което и на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона най-късно на 19.04.2015 година. С разрешението дадено в т.10 от ТР № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител с постановлението си може само да прогласи вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Неговият акт има констативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство е станало по право, като новата давност за вземането е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давност, тоест от датата 18.04.2013 година. От тази дата е започнала да тече и погасителна давност за вземанията, която е петгодишна и която е изтекла на 18.04.2018 година, като всички изпълнителни действия, предприети след 18.04.2015 година по изп. дело № 1168/2012г. на ЧСИ Обр. не следва да бъдат зачитани като действия, годни да прекъснат давността, тъй като са извършени извън рамките на изпълнително производство, доколкото това по изп. дело № 1168/2012г. е бил прекратено още на 18.04.2015 година, независимо, че липсва акт на ЧСИ за прогласяването на това прекратяване. Изтеклата погасителна давност представлява факт, който е настъпил 2 след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 293/2012 година по описа на PC Мадан длъжникът Н. Т. Д. не е възразил след получаването на ПДИ, поради което те са били стабилизирани на 11.10.2012 година, когато е изтекъл двуседмичния срок, броим от датата на връчване на ПДИ - 27.09.2012г.Твърди, че към датата на предявяване на иска Н. Т. Д. с ЕГН ********** не дължи сумите - обективирани в гореописани изпълнителен лист, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 115/2021 година по описа на ЧСИ Здр. Т., тъй като същите са погасени с изтичането на приложимата за тях петгодишна давност най-късно на 11.10.2017 година. Като е отхвърлил предявения иск, PC Мадан е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който моли да бъде отменен и съдът да постанови решение, с което уважи предявения иск като основателен и доказан,ведно със законните последици.

С писмения отговор депозиран от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД,чрез пълномощника адв.Н.

К. се поддържа неоснователност на въззивната жалба. Направен е довод, че след образуване на изп.дело са искани и са извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането. Давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.На първо място с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ. Редовната молба на взискателя за образуване на изпълнително дело безспорно прекъсва давността. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като въз основа на издадения изпълнителен лист са образувани изпълнителни дела, по които са предприемани редица изп. действия - опис от 18.04.201 Зг. и от 27.10.2016г., както и запор на банкова сметка от 04.05.2017г. и 15.05.2019г. Дори да се приеме, че част от тях са извършени след настъпване на перемпция по делото, то те са прекъснали давността, тъй като са налагани са запори, извършвани са описи и са искани поредица от принудителни изпълнителни действия. С поискано следващо изпълнително действие след двугодишния период, макар без да е новообразувано изп.дело се прекъсва давностния срок, в какъвто смисъл е практиката на ВКС обективирана в Решение№37/24.02.2021година по гр.д.№1747/2021година ,ІV г.о. Твърди също, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя в какъвто смисъл е постановеното Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд - Пловдив. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Предвид горното изпълняемото право 3

(ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са погасени. При постановяване на обжалваното решение съдът е изложил подробни мотиви, основани на пълен и задълбочен анализ на всички събрани в хода на делото многобройни доказателства. Моли съдът да потвърди изцяло посоченото решение и в условията на евентуалност, в случай че съдът уважи подадената жалба и предвид обстоятелството, че въззивникът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото.

В съдебно заседание жалбоподателят Н.Д. редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от адв.М. Орм, която поддържа депозираната въззивна жалба изцяло.

Въззиваемата страна“ЕОС МАТРИКС“ЕООД редовно и своевременно призован не изпраща представител.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същества въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е незаконосъобразно постановено.

Мадански районен съд е сезиран с искова молба, в която Н.Д. твърди, че на 25.07.2012 г. по ч.гр.д. № 293/2012 г. по описа на РС Мадан в полза на „О. българска банка“ АД, ЕИК 000694959 са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с който ищецът бил осъден да заплати на О. българска банка АД сумата от 3 977,92 лева- главница, договорна лихва в размер от 800,02 лева за периода от 07.07.2011 г. до 19.07.2012 г., наказателна лихва в размер на 43,61 лева за периода от 07.07.2011 г. до 19.07.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата от 20.07.2012г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените по заповедното производство разноски в размер на 96,43 лева – държавна такса и 341,58 лева адвокатски хонорар.

Въз основа на издадения изпълнителен лист и по 1 молба на „О. българска банка“ АД от 05.09.2012 е образувано изпълнително дело № 1168/2012 г. по описа на ЧСИ М. Обр., рег. № 758 КЧСИ. На 27.09.2012г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, като в двуседмичен срок същият не е възразил срещу заповедта за незабавно изпълнение. По изпълнително дело № 1168/2012 г. по описа на ЧСИ М. Обр. са извършени действия за принудително събиране на вземането, както и е насрочен опис за 18.04.2013г., който впоследствие не е извършен по независещи от длъжника причини. Следващото изпълнително действие е поискано с молба от 10.05.2016г. от взискателя.

Впоследствие изпълнителното дело било изпратено по компетентност, продължено 4 под № 359/2016 г. по описа на ЧСИ Здр. Т.. По изпълнителното дело е насрочен опис на движими вещи за 27.10.2016г., който не се е състоял.

С молба от 03.08.2018г. ответникът по иска „Еос Матрикс“ ЕООД поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното производство, в качеството си на приобретател на вземането по договор за цесия от 31.01.2018г., която молба е уважена с разпореждане от 10.08.2018г. на ЧСИ Здр. Т.. С постановление от 23.07.2021 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.