Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 16.03.2018, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
1442/2017
Подписан
16.03.2018
В сила
22.11.2018

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 113 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113 ал.1 т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113 ал.1 т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 114 · Закон за движението по пътищата
  • чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.430 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 343 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.Плевен, 16.03.2018г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в публичното съдебно заседание на 16.02.2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр.д.№ 1442 по описа за 2017 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П.П.А., ЕГН **********, адрес: ***, действаща чрез пълномощника си адв. Р.С.,***, съдебен адрес:*** против З. „Д.Ж.И З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, в която се твърди следното: на

01.11.2016година, около 08:40 часа в ***при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водач на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксантия” с рама № ***, peг. №***, управляван от лицето В.А.В. с ЕГН **********, на ищцата били причинени следните увреждания: контузия в областта на дясната тазобедрена става, хематоми в областта на седалището, дясната тазобедрена става и подбедриците на двата крака, изкълчване, навяхване и разтягане на (външна) (вътрешна) колатерална ставна връзка на дясното коляно, навяхване и разтягане на връзки на глезена.

Ищцата твърди, че от тези травматични увреждания изпитала изключително силни болки, като повече от месец не можела да се придвижва, дори и с помощни средства. Не можела да обслужва самостоятелно физиологичните си нужди, което налагало да бъде обслужвана от друго лице. И до настоящия момент се придвижва с помощни средства, като болките и отока в областта на глезена все още не са отшумяли и възстановяването й все още не е завършило, като не е ясно колко време ще продължи.

За облекчаване на състоянието й през този период се наложило да приема лекарства, както и да ползва локални обезболяващи средства. Назначени били и физиотерапевтични процедури, в резултат на които състоянието й се подобрило, но не до степен на пълно възстановяване, като болките и невъзможността за самостоятелно придвижване продължават и до настоящия момент.

Заявява, че от съставения констативен протокол за ПТП от 02.11.2016г. peг. № 316000-39186 от 07.11.2016г. на ОДМВР-Плевен, по отношение на МПС, с което й е причинено увреждането към момента на настъпването му, е била налице валидно сключена застрахова „Гражданска отговорност'' със З. „Д.Ж.и з.” АД, за която е издаден полица №30116002627214, валидна от 18.10.2016г. до 17.10.2017г.

Счита за безспорно установена вината на водача, като видно от констативния протокол срещу лицето В.А.В. е, че е съставен АУАН сер. Г, № 751688/01.11.2016г. за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Този въпрос счита за безспорен и предвид факта, че след отправената от нея застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ, получена от ответното дружество на 19.01.2017г., й била заплатена сумата от 1000 лева по посочената от нея в претенцията банкова сметка, ***. № 574:07.02.2017г. е уточнено, че така изплатената сума представлява обезщетение за причинените ми имуществени и неимуществени вреди. С това свое действие, счита че ответникът признава претенцията по основание, като видно от текста на уведомлението, счита че претендирания размер е несправедлив.

Съдът е сезирян с искане да постанови решение, с което на основание чл.432 от КЗ да осъди ЗД” ДаллБогг Живот и Здраве” АД, със седалище ***,.***, тел.: ***, представлявано от Т.Й.В.и Ж.С.Х. заедно, да заплати на П.П.А. ***, с ЕГН ********** сумата от 1250 лева, предявена частично от общ размер на 49 145 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинени телесни увреждания в ПТП, причинено на 01.11.2016г. от водача на лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксантия” с рама ***, peг. №*** - В.А.В. с ЕГН **********, по отношение на който към момента на причиняване на увреждането е била налице валидно сключена застрахова „Гражданска отговорност” със З. „Д.Ж.и з.” АД, за която е издаден полица №30116002627214, валидна от 18.10.2016г. до 17.10.2017г.

Претендира се и законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и направените в настоящото производство разноски, както и тези по повод предявяване на претенцията по реда на чл.380 от КЗ.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, чрез юркс. Х., с който искът се оспорва, като се излага следното: при уважаване на иска се излага, че размерът на обезщетението, което се претендира е прекомерно завишен и не съответства на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запьлващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от Закона за задълженията и договорите; не съответнства на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респективно на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата ; следва да се отчете приносът на пострадалата за настъпване па ПТП.

Излага се, че предоставената медицинска документация дава основателни причини да се твърди, че телесните повреди, причинени на П.П.А., са леки и същата се е възстановила от тях в кратък период от време, както и че не са останали невъзстановени остатъчни увреждания от ПТП. Не са налице обективни медицински документи, които да сочат, че уврежданията й могат да бъдат квалифицирани като средна телесна повреда, както и че ищцата не се е възстановила от травмите си.

Ответникът оспорва изключителната вина на водача на автомобила, като счита, че принос за настъпване на ПТП има и ищцата, която в нарушение на чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП (в редакцията му към 01.11.2016г.) при предприетото пресичане на пътното платно не е съобразила разстоянието до приближаващото се превозно средство и неговата скорост на движение, а също така и ненужно е удължила времето си за пресичане. Излага се , че тези нарушения на пострадалата се намират в пряка причинно - следствена връзка е настъпилото ПТП.

В тази връзка се прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата в изложения по-горе смисъл. Ответникът се позовава на изложеното в могтивите на ТР №2/22.12.2016г. на ОСНК на ВКС „Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на специално очертана или неочертана е маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил правилата на чл.

113 и чл. 114 от ЗДвП. "

Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че невъзможността за самостоятелно придвижване е следствие от пътно-транспортното произшествие. Сочи се, че има данни, че пострадалата е с парализа на едната половина на тялото и с наднормено тегло - с куцаща походка, още отпреди произшествието.

Оспорва се твърдението, че контузиите на дясна коленна и дясна глезенна става са в следствие на процесното пътно-транспортно произшествие. Твърди се, че наличието на тези травми не се подкрепя от обективни данни и документи за извършени първични медицински прегледи и изследвания, не е описан статусът на дясното коляно и дясната глезенна става, не е документирано разтягане на ставните връзки, наличие на оток в посочените стави, не е ясна и причината за ползването на помощни средства. Описаните контузии, както и кръвонасядания на двете подбедрици и на дясна тазобедрена става, се коментират единствено в съдебно-медицинското удостоверение на д-р Д.Д., съставено 24 дни след ПТП-е, и то за нуждите на предявяването на застрахователната претенция. В тази връзка се изага, че този документ не е първичен медицински документ, а отразява субективното усещане на пострадалата и нейния разказ пред медицинско лице, което просто отразява нейните възприятия.

Съдебно-медицинското удостоверение не отразява констатациите на лекар, който е прегледал и удостоверил какви по вид и степен травми са причинени на ищцата в резултат на процесното ПТП. В това удостоверение лекарят отбелязва, че кръвоизливите от травмата (травматични хематоми) са в процес на оздравяване и имаме нормално протичане на оздравителния процес - точно както би трябвало да изглеждат последствията от травмата след 24 дни. Този извод обаче не удостоверява пряката причинно-следствена връзка между травмите и ПТП, а че е налице оздравителен процес на травми с неизяснен произход.

Оспорва се квалифицирането на травмите от ПТП като Разстройство на здравето, временно опасна за живота.

Оспорва се твърдението на ищцата за причинени силни болки и оток в областта на глезена. Твърди се, че са представени фискални бонове за закупени конвенционални обезболяващи от датите 2, 7, 8 и 12 ноември 2016г. Няма данни същите да са закупени по лекарско предписание и да са предназначени за нея. Заявява се, че в случай, че пострадалата е имала силни болки е следвало да потърси лекарска помощ и да са й назначени лечение и изследвания. При липсата на потърсена медицинска помощ и медицинско предписание за такива обезболяващи, се оспорва такива болки да са били налице.

Оспорван се твърдението на ищцата за изпадане в „безпомощно състояние” и за необходимостта от обслужване от друго лице вследствие на травмите от ПТП. Излага се, че видно от приложените медицински документи, няма предписание за леглови режим. Описано е единствено (в амбулаторен лист №2394/08.12.2016г.), че пострадалата се придвижва с помощни средства. От представените документи (експертно решение №3383/186 от 07.11.2016г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД - Плевен) става ясно, че пострадалата е била в увредено общо състояние и преди ПТП, с множество тежки съпътстващи заболявания (*** и др,), за които е била освидетелствана много преди процесния инцидент, с начални дата на инвалидизацията - 23.12.1994г,

Заявява се, че при доказана основателност на исковата претенция се оспорва нейният размер, който не е съобразен с действително причинените неимуществени вреди, с вида и характера на увреждането, с интензитета и продължителността на причинените болки и страдания, респективно на оздравителния и възстановителния процес, с практиката на съдилищата по аналогични случаи кьм процесния период. Прекомерно завишеният размер на иска нe е съобразен и с приноса на пострадалата за настъпване на ПТП.

Оспорва се и началната дата, от която се претендира лихва за забава. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 от Кодекса за застраховането: /3/ Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими oт застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна. В конкретния случай ответникът заявява, че е узнал за събитието на датата па получаване на застрахователната претенция от пострадалата, която според входящия номер на застрахователната претенция е 19.01.2017г., която е и датата, от която при основателност на главната претенция, може да се търси законната лихва.

В открито съдебно заседание ищцата не се явява лично, но се представлява от пълномощника си адв.Р.С., която поддържа иска и навежда подробни доводи в писмена защита, представена по делото.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юркс.И., оспова иска, а подробни доводи са наведени в представена по делото писмена защита от юркс.Х..

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото , доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

БЕЗСПОРНО е, че на 01.11.2016г. около 08:40 часа в град Плевен, по *** при пътно - транспортно произшествие, настъпило с участието на водач на лек автомобил марка „Сигроен”, модел ”Ксантия”, с рама №***. peг. №*** - В.А.В., ЕГН **********, с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобила в „ЗАД ДадлБог: Живот и Здраве”АД, били причинени телесни увреждания на ищцата П.П.А..