Решение № 681 от 20.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. Варна, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. И.ова при участието на секретаря Мая Т. И.ова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. И.ова Въззивно гражданско дело № 20253100500529 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано по въззивна жалба вх.4873/18.07.2024г. и въззивна жалба с вх.№ 387/16.01.2025г.от И. Д. В., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адвокат К. С. К. - АК гр. Варна срещу Решение № 127/10.06.2024г. допълнено по реда на чл.250 ГПК с Решение № 300/ 19.12.2024г.год., по гр.д.№ 1072 постановено от Районен съд-Девня Гражданско отделение, 3-ти състав, с което предявените от И. Д. В., ЕГН: **********, обективно съединени искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 и чл.55,ал.1от ЗЗД и срещу ЗК „Прогрес”, ЕИК: 813143611 представлявана от председателя И. В. И.ов за заплащане на сумата от 645.32 лева, представляваща част от договореното арендно плащане в размер на 43.00 лева на декар за стопанската 2020/2021 г., сумата от 126.00 лева лихва за забава за периода от 01.01.2022 г. до 08.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за заплащане на сумата от 96,00 лева. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, са отхвърлени като неоснователни.

В жалбата се навеждат възражения за неправилност, необоснованост и противоречие с процесуалните правила и материалните правни норми на обжалваното Решение. Сочи се, че първоинстанционния съд не е посочил в мотивите и не е обсъдил изчерпателно всички събрани по делото доказателства, като неправилно е посочил, че ответника е оспорил твърдението на ищеца за идентичност във всички договори за аренда на уговореното арендно плащане - 25% от дохода/добива от декар арендна земя, като е заявил, че „договорите с различни арендодатели са сключени при индивидуални условия, като при някой арендното плащане е било уговорено във фиксиран размер, при други като процент от дохода, като значение имало също така и дали арендодателите са член- кооператори или не.

Сочи се, че съгласно раздел 5 АРЕНДНО ПЛАЩАНЕ от тези Договори за аренда, АРЕНДАТОРА дължи арендно плащане в размер на 25% от дохода/добива на декар арендна земя, които заплаща не по- късно от края на календарната 2021 год., т.е. клаузата за арендното плащане е абсолютно идинтична с тази от договора на ищеца. Освен това, в никой от договорите не съществуват клаузи и условия относно членството на арендодателите в кооперацията. Изтъква се, че договорите за аренда на тези двама 1 арендодатели, а и всички други договори за аренда и наем на земеделски земи, сключени от ответника, се отличават с този на ищеца само частта за АРЕНДОДАТЕЛ и в частта за предоставените за ползване земеделски земи. Всички останали клаузи на договорите са еднакви. Твърди се, че по делото е установено, че организацията на ответника за счетоводното заприходяване на добитата от декар продукция през стопанската 2020/2021 год.и определянето на дохода от декар арендна земя не позволява установяване на добив и доход от отделните масиви, в които са включени конкретните арендувани имоти, от отделните местности и от отделните землища на населените места, а е общо върху цялата площ на арендуваните земи, които кооперацията е ползвала през стопанската 2020/2021 год.

Този факт бил установен със заключението на назначената Съдебно-счетоводна експертиза и от самопризнание на ответника.Посочва още че клаузата за размера на арендното плащане е еднаква за всички арендни договори и че определянето на добива/дохода от декар е общо върху цялата площ на арендуваните земи, независимо от местонахождение, площ и категория на земята. В тази насока, прави извод , че размера на рентното плащане на декар арендувана земя за стопанската 2020/2021 год. следва да е еднакъв за всички арендодатели.

Сочи за неправилен извода на съда, че няма как да се изчисли, съответно докаже, каква точно продукция е добита от това землище, на каква точно цена е реализирана добитата от землището на с.Радан войвода земеделска продукция. Прави се подробен анализ на изготвеното експертното заключение, както се твърди, че на допълнителното заключение, на вещото лице не са били представени от ответника първични счетоводни документи, регламентирани в чл.6, ал.З от Закона за счетоводството, въз основа на които става документирането и заприходяването на получената селскостопанска продукция -кантарни бележки, складови разписки, пътно-прехвърлителни разписки, актове за преработка, протоколи за оценка при първоначално признаване и в края на отчетния период, искания за изписване на продукция раздадена като рента и др., от които следва да е видно на коя дата, от коя местност, от кое землище, от каква площ, от каква земеделска култура какво количество е добито и заприходено. Счита, извода на първия съд относно изискванията на Закона за счетоводството неправилен, като недоказан съобразно размера на добива/дохода от декар арендувана демеделска земя в землището на с.Радан войвода.Сочи и за неправилен извода на съда, че посоченият в раздел 5 „Арендно плащане от Договора за аренда следва да се има предвид средния доход/добив от декар арендована земеделска земя, изчислен върху всички обработваеми площи от ответника, а не само от тези, находящи се в землището на с.Радан войвода, още по-малко от конкретната нива на ищеца. Заявява, че в Решението си първоинстанционния съд не е изложил мотиви във връзка с установеното, от заключението на назначената ССчЕ, средно арендно плащане за стопанската 2020/2021 год. в размер на 104,68 лева/дка, от които до края на 2021 год. са били изплатени 78,26 лв/дка, а останалите на 05.04.2022 год, както и относно факта, че на арендодателите М. Д.а Д. и И. В. И.ов, чиито договори са аренда са приети като писмени доказателства по делото, е изплатена рента за процесната стопанска година в размер на 110,00 лв/дка. Сочи още, че извода на първоинстанционния съд, че „Именно в изпълнение на решението на ОС на членкооператорите Председателят на ЗК „Прогрес" е изплатил на други арендодатели по-голяма сума като арендно плащане, поради което и средното арендно плащане за процесната година надвишава значително заплатеното на ищеца, е в пълно противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че по делото не са представени и събрани доказателства за плащане на авансова рента от ответника към арендодателите за стопанската 2021/2022 год. както преди, така и след датата на събранието. Всички плащания, направени от ответника към арендодателите са преди 30.04.2022 год., т.е. преди да е взето решение за авансово плащане на рента, като всички са с основание „рента", а не „авансова рента", което е плащане на рента за предходната 2020/2021 стопанска година. В тази насока се правят подробен анализ на приобщеното по делото заключението по допълнителната задача на Съдебно-счетоводната експертиза Сочи се, че от доказателствата по делото ответника е направил косвено самопризнание, че размера на рентното плащане за стопанската 2020/2021 год. е в размер на 110,00 лева на декар. Посочва още, че ответникът е организирал и води счетоводството на кооперацията по обобщен начин, по който е невъзможно да бъде определен изцяло дохода/добива на земеделска продукция от декар за конкретен имот, за конкретна местност или дори за конкретно землище, а записана клаузата за определяне на рентното плащане не дава конкретен отговор дали определянето на размера на рентното 2 плащане ще бъде спрямо добива или спрямо дохода от декар. Прави се извод в насока, че земеделската земя в различните землища е различна, което неминуемо води до различен добив от декар, респ. различна нетна справедлива оценка на килограм и различен доход от декар, поради което некоректно и неправилно по отношение на арендодателите да бъде определян среден добив за цялата площ, която обработва ответника във всички землища.

Сочи, че по делото няма достатъчно данни за размера на иска, като съдът следва да определи размера по своя преценка или вземе заключението на вещото лице, на основание чл.162 от ГПК. Твърди се, че съгласно заключението на вещото лице на М. Д.а Д. и И. В. И.ов кооперацията е заплатила за стопанската 2020/2021 год. рента в размер на по 110,00 лева/дка земеделска земя. Рента в същия размер е изплатена и на М.В.С.. Тези лица са отдали под аренда на кооперацията земеделски земи в землището на с.Радан войвода и с.Изворник, като техните договори са с идентично съдържание с договора на ищеца. Горепосоченото обуславя извода, че по аргумент на чл.162 от ГПК, дължимото арендно плащане на декар земеделска земя за Предвид на това дължимото в полза на ищеца арендно плащане възлиза на 1 650,77 лева. До подаване на исковата молба ответника му е заплатил 1005,45 лева, поради което му дължи още 645,32 лева. В тази насока посочва решение на Окръжен съд – Варна. По отношение на постановеното по реда на чл.250 ГПК Решение, счита същото за неправилно, основано, постановено при неправилно тълкуване на доказавелствения материал и противоречие с процесуалните правила и материалните правни норми .Сочи се, че в Договора за аренда, сключен между ответника няма клауза, която да регламентира компенсиране на разходи, като счита , че ответника не е извършил никакви действия по подготовката за прекратяването на Договора. Единственото действие е на Председателя на кооперацията пред нотариуса за полагане на подпис върху за прекратяване. От друга страна, посочва, че от представените от ответника финансово-отчетни документи не удостоверяват по никакъв начин, че те са направени в полза на ищеца. Отправя искане да бъде постановено Решение, с което да отмените изцяло първоинстанционното Решение и да се постанови такова, с което да уважите изцяло предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с твърдения за неоснователност на така подадената въззивна жалба.

Счита решението за мотивирано и последователно аргументирано в съответствие с каузалната практика на ВКС по идентични казуси. Навеждат се твърдения за редовно водено и е съответствие на Закона за Счетоводството и утвърдените счетоводни стандартите за счетоводно отчитане счетоводството на ЗК Прогрес. Твърди се, че обработваните масиви от ЗК Прогрес надхвърля 115 хил дка и не е практически възможно да се складира и обработва и съхранява продукция по ниви, масиви и землища, както и не е целесъобразно, като това е утвърдена практика на ЗК Прогрес в съответствие предмета й на дейност известна на въззиваемият, като бивш член кооператор в същата ЗК.Отправя се искане да не се ценят неотносимите по спора представени с ИМ договори на трети лица, досежно облигационни отношения неотносими към предмета на настоящия спор, както и представен от ищеца Отговор на ИМ гр.д.1093/2023г., депозиран извън предмета на спора, с ищец друга страна и при цена различна от настоящия спор, неотносим към облигационната връзка между страните по гр.д.1071/2023г.по описа на ДРС.Счита се, за недопустимо да се въвежда чрез твърдения за индиция за признание от ищеца за дължима рента в размер на 110лв за стопанската 2020/21 г, каквото изявление липсва от ответника, по друг прекратен съдебен спор, с оспорена представителна власт на пълномощника и своевременно направен отказ от иска от процесуалния представител на ищеца по гр.д.1093/2023г.по описа на ДРС. Както и за каквито и да е признания от изброените от процесуалния представител на въззивника от страна на въззиваемата страна в лично качество и/или чрез процесуален представител.

Твърди се още, че договорът за аренда е прекратен по искане на ищеца и изразено взаимно съгласие на страните на осн. чл.27, ал.1 т.З от. Закона за аренда та в земеделието.Прави се извод за неотносимост на представените договори за аренда и наем на трети за спора лица., като се иска да не бъдат ценени в настоящото производство. За ползването на предоставената земя за стопанската 2020/2021 г. на арендодателя , сочи, че се дължи рента както следва 15.007дка X 65 пв. = 975.45 лв, а на дата 3.12.2021 г е преведена по банков път рента по сметка на ищеца в сума в размер на 750.35лв с основание рента, а на 05.04.2022г е изплатена по банков път рента в размер на 255.10 лв т.е. налице плащане в размер на 1005.45 лв: т.е надвнесено от ответника сума в размер на 29.99 лв в полза на ищеца, с които 3 твърдения е признал плащане. Сочи, че от взето решение на ОС (редовно годишно отчетно събрание ) на ЗК"Прогрес" проведено на 30.04.2022г. в с.Стефан Караджа, обективирано в Протокол № 44 в т.7 „Председателя на събранието предложи на ОС да определи рента за 2021 г. в размер на 65лв/дка в съответствие с договорите като равностойност на 25% от дохода на декар и да бъде утвърдено решението на УС за авансова рента на стопанската 21/22г. в размер на 45 лв/дка., а сумата която се дължи към наемодателите и арендодателите е както следва 65лв/дка за стоп.2021 г. и авансово плащане 45лв/дка за стоп. 2022г. с общ размер на по 110лв / дка. Твърди се, че авансово плащане се прави когато не е налице прекратен договор за наем/ аренда т.е. облигационната връзка между страните е действаща.