Решение № 214 от 03.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 905/2020
- Вид
- Решение № 214
- Подписан
- 03.06.2021
- В сила
- 01.06.2021
- Състав
- Георги Драгoстинов, Светослав Иванов, Владимир Страхилов
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 214 гр. Велико Търново , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Георги Драгoстинов
Владимир Страхилов
Светослав Иванов при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20204100500905 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.08.2020 година, постановено по гр. дело № 268 по описа на С. районен съд за 2019 година, „Е. С. О.“-ЕАД, гр. С., е осъдено да заплати на „С.“-ЕАД, гр.
С., сумата от 19 900 лв., част от вземане, твърдяно да възлиза на 20 225,74 лв., платено без основание като цена за пренос на 2 763.079 mWh електроенергия по мрежата на ответника, сумата от 3 122,28 лв., недължима цена за достъп до мрежата за периода 01.01.2017 година – 31.01.2017 година, законна лихва върху всяко вземане, считано от 08.03.2019 година насетне, както и направените от ищеца разноски.
Решението е обжалвано от „Е. С. О.“-ЕАД, гр. С., с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо иска с присъждане на разноски за две инстанции.
Позовава се на неправилна преценка на доказателствата и погрешно приложение на материалния закон.
Ответникът по жалбата - „С.“-ЕАД, гр. С. – излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбите и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание 79, ал. 1, предложение първо във връзка с чл. 55, ал. 1, предложение първо, и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
1
Ищцовата страна – „С.“-ЕАД, гр. С. - излага в исковата си молба, че на ответното дружество е заплатило сумата от 20 225,74 лв., като цена за пренос на 2 763.079 mWh електроенергия по мрежата на ответника, сумата от 3 122,28 лв., цена за достъп до мрежата за периода 01.01.2017 година – 31.01.2017 година. Въпросното количество електричество било произведено и изцяло от собствени съоръжения, заради което не съществувало основание за плащане. По реда на настоящото производство претендира присъждане 19 900 лв. и 3 122,28 лв., ведно със законна лихва от предявяване на исковете и разноски.
Ответната страна - „Е. С. О.“-ЕАД, гр. С. - признава получаването на исковите суми, но оспорва исковете с възражения, че са дължими на основание договорките между страните и чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическата обстановка, посочена в мотивите на атакуваното решение. Споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Доводите на ответника са неоснователни.
По делото е доказан фактът на свързване на мощностите на ищеца към електропреносната мрежа да ответника. Този факт е само условие услугата по чл. 13, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт, цитиран от ответника – Правила за търговия с електрическа енергия (в редакцията ДВ. бр.90 от 20 ноември, 2015 год.), да бъде осъществима, а не е равнозначен на изпълнение на задълженията по договора за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа по смисъла на чл. 11, т. 2 от Правилата . Според чл. 154 от ГПК в задачите на ответника е да установи процесното количество електричество да е „постъпило“ и да е „преносено“ по мрежата му, защото само така тезата му, че има основание да задържи исковите суми би била основателна.
По-специално ищецът не е длъжен да доказва, че разполага със собствени мощности, годни да произведат спорното количество електроенергия. За уважаване на иска му е достатъчно да докаже плащане в търсения с исковата молба размер.
Затова меродавни за казуса са показанията на устройствата за измерване, установяващи, че произведеното от ищеца за исковия период електричество равни на процесното.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски за второинстанционното производство, като стойност доказани в размер на 1 623 лв. Следва да се присъдят в тежест на ответника.
По изложените съображения съдът
2
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 20.08.2020 година, постановено по гр. дело № 268 по описа на С. районен съд за 2019 година.
Осъжда „Е. С. О.“-ЕАД, гр. С., ЕИК: ****** да заплати на „С.“-ЕАД, гр. С., сумата от 1 623 (хиляда шестстотин двадесет и три лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3