Решение № 10 от 09.01.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. гр. Добрич, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20253200500619 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 13318/11.07.2025 год. на Б. Д. Б. , ЕГН ********** срещу решение рег. № 532/24.06.2025 год. по гр.д.№ 1191/2024 год. на Районен съд Добрич,с което е отхвърлен предявения него срещу И. П. Б. , ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 12 902.99 лева,представляващата половината от изплатената от ищеца Б. Б. сума в периода след датата на фактическата раздяла между страните 29.01.2022 год. , включваща погасителни вноски за периода месец февруари 2022 год.- месец януари 2024 год. ,включително по договор за предоставяне на кредит "Асет универсален ипотечен кредит " № **** с "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" , сключен по време на брака между страните ,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 21.02.2024 год. до окончателното изплащане.

С доводи ,че обжалваното решение е постановено в отклонение от материалния и процесуалния закон се претендира отмяната му ,като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за уважаване на претенцията му.

При данни,че съдебния акт е бил връчен на дата 02.07.2025 год., жалба рег.№ 13318/11.07.2025 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от 1 активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковата претенция и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна И. П. Б. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

Спорни между страните са въпросите,дали фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени въз основа на събраните по делото доказателства ,вкл. всички ангажирани от страните свидетелски показания и при съблюдаване на правилата на чл.172 от ГПК за преценка на достоверността им , за разпределение на доказателствената тежест ,вкл. за опровергаване на законови презумпции и съответно на данните ,от коя от страните по делото е бил сключен договора за кредит , нуждите ,за които е бил изразходван и кой от съпрузите и кога е удовлетворил кредитора, точно ли са приложени разпоредбите на чл.32 ал.2 от СК и чл.127 ал.1 и ал.2 от ЗЗД за солидарната отговорност на съпрузите за задължения ,поети за нужди на семейството,равната им съзадлъжнялост и наличието на предпоставките за възстановяване на имущественото равновесие между тях .

Обжалваното решение е постановено въз основа на искова молба рег.№ 3780/21.02.2024 год. и молба рег.№ 6555/07.10.2025 год. за отстраняване на нередовности , с която от Б. Д. Б. е заявен срещу И. П. Б. осъдителен иск по чл.127 ал.2 от ЗЗД,във връзка с чл. 32 ал.2 от СК за заплащане на сумата от 12 902.99 лева,представляващата половината от погасителните вноски по договор за универсален ипотечен кредит,сключен по време на брака на страните и изплатени от него след датата на фактическата им раздяла .

Искът е основан на твърдения ,че на дата 15.10.2016 год. страните са сключили граждански брак, фактическата раздяла между тях е настъпила на дата 29.01.2022 год., а бракът им е бил прекратен с развод със съдебно решение на ДРС ,влязло в сила на дата 07.04.2023 год.На 08.11.2021 год., ищецът сключил договор за ипотечен кредит с Интернешънъл Асет Банк .Отпуснати му били парични средства в размер на 53 000 лв. Солидарен длъжник по договора за кредит било търговско дружество,представлявано от двете страни по делото, а кредитния договор бил обезпечен с ипотека,учредена върху недвижим имот,лично притежание на

2 ищеца.Получените кредитни средства не били разходвани за лични нужди на ищеца или на дружеството –солидарен длъжник.С тях били покрити семейни нужди по причина финансови затруднения на семейството,изчерпало спестяванията си месец преди това за закупуване на земеделска земя в с.С. на дата 21.10.2021 год.Кредитът бил обслужван единствено от ищеца,направил в периода февруари 2022 год.-януари 2024 год. общо 23 месечни погасителни вноски съгласно погасителен план в общ размер от 22 684.99 лв.След указания на въззивния съд , ищецът да изложи обстоятелства, за какви конкретни нужди ( а не с обща формулировка за семейни нужди и поради затруднение на семейството във финансов план) е разходвана сумата по договор за предоставяне на кредит , същият е посочил,че малко преди финализиране на процедурата по отпускане на кредита –подписване на договор на дата 08.11.2021 год. и усвояване на кредита на 11.11.2021 год.

,установил че се продава земя в с.С. ,а продавачът желаел сделката да бъде реализирана до края на месец октомври.Ищецът взел от касата на представляваното от него дружество “ БГ ЕГС Трейд“ООД на няколко пъти и с разходни касови ордери служебни аванси възлизащи общо на сума в размер на 23 000 лв.Ден преди изповядване на сделката за продавача, с платежно нареждане ищецът превел на продавача продажната цена в размер на 23 754 лв. Заплащането на продажната цена е било осъществено с получените като служебни аванси суми.След усвояване на кредита, ищецът възстановил с приходни касови ордери взетите от касата на дружеството служебни авансизаем.Остатъкът от усвоена по кредита сума , изразходвал за заплащане на такси по сделката, снабдяване с документи за кредита и семейни нужди,които не са конкретизирани поради изминалия период от време , но са чисто битови такива за общите потребности на членовете на семейството,които според практиката са за снабдяване с храна,стоки,продукти,материали.От момента на фактическата раздяла и до завеждане на делото,вноските по кредита –общо 23 бр. за периода месец февруари 2022 год.-януари 2024 год. били внасяни единствено от ищеца,като общо заплатената от него сума била в размер на 22 684.99 лв.

С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът И. П. Б. , ЕГН ********** е оспорила допустимостта на претенцията,тъй като не била пасивно легитимирана да отговаря по иск по чл.127 ал.2 от ЗЗД-не била солидарен длъжник по сключен от ищеца потребителски кредит,който сам 3 договорил и съответно изпълнил свое облигационно задължение.Искът бил и неоснователен-изтегления потребителски кредит бил взет и ползван от ищеца само за негови лични нужди ,не бил влизал в съпружеската имуществена общност,нито бил ползван за семейни нужди.Съпрузите и притежавано от тях дружество разполагали със средства-неразпредЕ. печалба от минали години 2020-2022 год. в размерите от по 111 000 лв.,146 000 лв. и 278 000 лв.Липсвала житейска логика 18 дена след покупка на имот да бъде теглен кредит с тази цел при това в друго населено място и в размер надвишаващ два пъти продажната цена.Заявява,че през 2022 год. ищецът е учредил еднолично търговско дружество с почти идентично наименование и абсолютно идентичен предмет на дейност с общото такова на страните, а съобразно публикуваните данни в Търговския регистър новоучреденото дружество е закупило машини и съоръжения на стойност 17 000 лв. и стоки на стойност 30 000 лв.След напускане на семейното жилище на дата 29.01.2022 год., ищецът се установил да живее в с.П. на отремонтиран от него трети етаж на къща, първия от който ползвал като седалище и склад на новоучреденото си дружество.Ответникът счита,че представените във въззивната инстанция документи са нарочно съставени към настоящия момент за целите на въззивното обжалване и са антидатирани.Оспорва посочените в тях суми да са дадени като заем,тъй като в документите не е посочено описание ,за какви цели са били предоставени служебните аванси,както и заемът не е намерил отражение в годишната данъчна декларация , предоставени са били суми на няколко пъти, за да бъде заобиколено изискването ,сумата от 23 000 лв. да бъде преведена по банков път.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Б. Д. Б. и И. П. Б. са бивши съпрузи. Сключеният между тях на 15.10.2016 год. граждански брак е бил прекратен с развод с решение № 278/07.04.2023 год. по гр.д. № **** год. по описа на Добрички районен съд ,влязло в сила на датата на неговото постановяване. Не се спори между страните ,че фактическата раздяла между съпрузите датира от 29.01.2022 год.

Съобразно авансови отчети №№ 01/11.10.2021 год.;02/13.10.2021 год. и 03/18.10.2021 год. и разходни касови ордери №№ 01/11.10.2021 год.

;02/13.10.2021 год. и 03/18.10.2021 год. Б. Д. Б., на длъжност управител е 4 получил от “ БГ ЕГС Трейд“ООД на дати 11.10.2021 год.;13.10.2021 год. и 18.10.2021 год. сумите 7 000 лв.; 8 000 лв. и 8 000 лв.,т.е. общо 23 000 лв.

С приходни касови ордери от 16.11.2021 год. ;18.11.2021 год. и 26.11.2021 год., ищецът е върнал на дружеството суми в размерите от 9 000 лв.; 9 000 лв. и 5 000 лв., т.е. общо 23 000 лв.,като е посочено ,че се връщат служебни аванси.

С договор от дата 21.10.2021 год.,вписан в Службата по вписванията гр.Балчик с вх.рег.№ 3975/21.10.2021 год.,АКТ № **** год. И. М. К. е продал на Б. Д. Б. поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с.С. с площ от 23.754 дка за сумата от 23 754 лв.,за която е посочено ,че е заплатена от купувача на продавача по банков път с платежно нареждане днес преди подписване на нотариалния акт,за което страните представят платежно нареждане.Платежното нареждане не е описано като част от представените при подписване на акта документи.

На 08.11.2021 год. между „Интернешънъл Асет Банк“ АД, Б. Д. Б. ,като потребител и “БГ ЕГС ТРЕЙД“ ООД ,представлявано от Б. Д. Б., като солидарен длъжник е сключен договор “Асет универсален ипотечен кредит“ № **** ,по силата на който банката е отпуснала на потребителя кредит за недвижим имот в размер на сумата 53 000 лв. с цел и основание за отпускането му: “покупка на земеделска земя в гр.Добрич (чл.1 и чл.2 от договора).Общата сума ,дължима от потребителя и /или солидарния длъжник е в размер на 58 685.27 лв. Потребителят и /или солидарния длъжник е следвало да заплащат следващите се такси ,комисионни,разходи за откриване и обслужване на сметката,по която кредитът е бил предоставен и по която е следвало да се извършват тегления на заемни средства и се заверяват погашенията. За обезпечаване на всички вземания на банката спрямо потребителя и солидарния длъжник ,в полза на банката е било предоставено и учредено по законоустановения ред обезпечение “ипотека върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** ,представляващ апартамент в гр.Добрич,ул.**** , който е собственост на Б. Д. Б..

Земеделска земя в гр.Добрич не е била закупена –така дадените пояснения от процесуалния представител на ищеца в съдебното заседание от дата 05.11.2025 год.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване 5 обстоятелството ,че дължимите вноски по договор за кредит - „Асет универсален ипотечен кредит“ № **** от 08.11.2021 г. са заплащани изцяло с лични средства на Б. Д. Б..

Съобразно заключение рег.№ 1422/23.01.2025 год. на вещото лице,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,заплатените от Б. Б. суми по отпуснатия кредит в процесния период за месечни вноски са в размер общо 24 141.18 лева , която сума включва 3 138.32 лева - договорна лихва с падежи от 31.01.2022 год. до 30.01.2024 год. и 21 002.56 лева - главница с падежи от 31.02.2022 год. до 30.01.2024 год. Преводът на сумите е извършван от разплащателна сметка на ищеца,посочена в чл. 5 от договора за ипотечен кредит,по която сметка е следвало да се извършват тегления на заемни средства и се заверят погашенията.

Свидетелите В. П. Я. и М. Д.а К. (сестра и майка на ответницата ) са дали показания, че след настъпилата между страните фактическа раздяла, ищецът се е установил да живее в къщата си в.с.П.,където се намирал и склада на семейната фирма. Бизнесът на вече бившите съпрузи бил много успешен, те разполагали с пари,ходели на почивки,купували коли, земя.След фактическата раздяла на страните разбрали,че ищецът е регистрирал ново дружество с идентичен предмет на дейност и почти идентично наименование,за което закупил нови бусове за разноски на яйца,купил си е апартамент в гр.Варна,ремонтирал е третия етаж на къщата си в с.П. ( сведения за последното получили от дъщеря на ищеца от предходен брак (ученик в 5 –ти или 6-ти клас) при посещенията й при своя брат (дете на страните по делото) и от публикации на ищеца в социалните медии (качени снимки от строителството).