Решение № 81 от 20.05.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Велики Преслав, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100224 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявена положителна установителна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1 от „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, представлявано по закон от П.В. и Х.М.в - управителите срещу А. В. В. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200 лева - главница по Договора за паричен заем Кредирект № 359703/27.09.2019 год., сключен между „С.К.“ ООД, от една страна в качеството на кредитор и длъжника, от друга страна, в качеството на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от „С.К.“ ООД в полза на заявителя "А.П.С.Б.Б." ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 25.07.2024 год. до изплащане на вземането; 10,01 лева – договорна лихва за периода от 27.09.2019 год. до 11.11.2019 год., 56,64 лева – законна лихва за забава, начислена за период от 11.11.2019 г. до 27.06.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 308/ 11.09.2024 год. по ч.гр.д. № 583/2024 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

В исковата молба се твърди, че на 27.09.2019 година между длъжника А. В. В. и „С.К.“ ООД бил сключен Договор за потребителски кредит № 359703, по силата на който ответникът е получил сумата от 200 лева, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноска в размер на 318 лева в срок до 11.11.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Ищецът излага, че бил договорен фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите в размер на 47.33 %.

Ищецът настоява, че процесният договор за кредит е сключен при спазване на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, действителен е и като такъв обвързва страните по него.

Подчертава, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните са се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на 1 действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Акцентира, че в чл.

33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С.К.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на имейл адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Ищцовото дружество поддържа, че процесният договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Навежда твърдение, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Подчертава, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

В тази връзка изтъква, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора за кредит, като е предоставил на ответника договорената сума. Ответникът, от друга страна, не е изпълнил насрещното си задължение да върне сумата.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. кредиторът „С.К.“ като цедент е прехвърлил своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, ищец в настоящото производство, като вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1. Излага се в исковата молба, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия чрез изпращане на съобщение по посочен от последния настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

В случай, че съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него адрес не е извършено надлежно, ищецът моли да се приеме, че длъжникът е уведомен надлежно с връчване на уведомлението, приложено към исковата молба.

Ищецът отново подчертава, че към датата на депозиране на исковата молба процесното задължение не е изпълнено доброволно от длъжника, като неизпълнението на договорните задължения на последния е обусловило правния интерес на ищеца от сезиране на съда с искане за издаване на заповед за изпълнение, каквато е била издадена по ч.гр.д. № 583/2024год. по описа на ВПРС.

По изложените доводи, моли исковата претенция да бъде изцяло уважена, като претендира и присъждане на сторените съдебно деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

В последното открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.

Преди датата на съдебното заседание е депозирано становище от редовно упълномощения му процесуален представител, в което последният заявява, че поддържа претенциите и моли същите да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който същият заявява, че намира исковата претенция за процесуално допустима, но неоснователна. По същество и с оглед ангажираните по делото писмени доказателства особеният представител оспорва наличието на облигационно правоотношение между ответника – кредитополучател и „С.К.“ ООД – кредитор, възникнало по силата на сключен между същите Договор за потребителски кредит № 359703 от 27.09.2019 г., предвид липсата на представен подписан от страните екземпляр от 2 договора. Поддържа, че длъжникът не е уведомен за извършената цесия.

Своевременно релевира възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност за процесното задължение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Последния възможен срок за предявяване на вземането според особения представител е бил 11.11.2024 г.

По изложените по-горе доводи моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, поради липса на валидно сключен договор. Алтернативно, ако съдът приеме, че между страните е налице облигационна връзка, настоява, че цесията не е била съобщена на ответника, както и, че вземането е погасено по давност.

В съдебно заседание особеният представител се явява лично и поддържа отговора на исковата молба. Моли исковатата претенция да бъде отхвърлена по доводите, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на Договор за паричен заем № 359703 от 27.09.2019 г., сключен между „С.К.“ ООД, от една страна в качеството на заемодател и ответника, от друга страна в качеството на заемополучател, на последния е бил предоставен заем в размер на 200 лева със срок за погасяване 1 месечна вноска с падеж 11.11.2019 год. Лихвата е в размер на 10,01 лева.

Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и ГПР от 47,33 %, както и такса за експресно разглеждане в размер на 107,99 лева, при което вноската по заема с включена такса възлиза на 318 лева. В чл. 5.2 от договора е предвиден т.нар. гратисен период, обхващащ времето от сключване на договора до 10.11.2019 год., в рамките на който ако заемателят върне сумата по заема ГЛП и ГПР са в размер на 0%.

Към Договора са приложени още Лог файл по договора за паричен заем, от който се установяват извършените от заемополучателя и заемателя действия по заявяване на кредита, отпускането и усвояването му, Общи условия на „С.К.“ ООД за заеми „Кредирект“ и Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С.К.“ ООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми „Кредирект“ чрез Интернет По делото е приложена и разписка за извършено плащане на сумата от 200 лева в полза на ответника по делото с наредител „С.К.“ ООД от дата 27.09.2019 год.

Няма спор, а и от приложения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., сключен между „С.К.“ ООД, от една страна в качеството на продавач/цедент и ищцовото дружество „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, от друга страна, в качеството на купувач /цесионер и Приложение № 1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания се установява, че вземането по процесния Договор за заем към ответника е прехвърлено в полза на ищеца. В §4, т. 4.3. от Договора за цесия е посочено, че Цедентът упълномощава цесионера да уведомява всички длъжници за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания о т 13.01.2022 г., както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени с горецитирания договор. Приложено е пълномощно, по силата на което цедентът упълномощава цесионера да уведомява длъжниците, посочени в Приложение 1 от Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. за настъпилото прехвърляне на вземанията, на осн. чл. 99 от ЗЗД. В същото пълномощно е отразено, че цедентът потвърждава настъпилото прехвърляне на вземанията по см. на чл. 99 от ЗЗД, считано от дата 13.01.2022 год.

Уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответника по делото е приобщено към материалите по делото, но липсват доказателства, че същото е било връчено на последния.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са предявени от „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника А. В. В., в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 308/11.09.2024 год. по ч. гр. д. № 583/2024 г. на ВПРС. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с Разпореждане № 360/27.03.2025 год., постановено по ч. гр. д. № 583/2024 г. на ВПРС е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.

Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковата претенция:

Заявена е претенция с правно основание на осн. чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че твърдяното в негова полза вземане съществува по основание, размер и длъжник, както и настъпилия падеж - съществуване на твърдяното в полза на ищеца вземане по основание, размер и длъжник, както и настъпилия падеж - наличие на валидно сключен договор за кредит между кредитора „С.К.“ ООД и ответника; че кредиторът се явява изправна страна по договорното правоотношение като е предал сумата по договора на ответника; Настъпила изискуемост на вземането; сключване на договор за цесия, с който е прехвърлено вземането по договора за заем в полза на ищеца „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, предаване на новия кредитор-ищеца документите, които установяват вземането, писмено потвърждение за станалото прехвърляне от предишния кредитор; съобщаване на длъжника от предишният кредитор за прехвърлянето, респ. валидно упълномощаване на цесионера да съобщи цесията на длъжника.