Решение № 18 от 12.01.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Стара Загора, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20225530101823 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът „БАНКА ДСК“ АД твърди, че на ******* г. сключил с А. Х. М.

Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/, по силата на който ищецът предоставил на ответника банков кредит в размер на 9779,18 лева за заплащане на такси за обучение в Медицински факултет на Тракийски университет - гр. Стара Загора. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който обхващал времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата /чл. 2 и чл. 3 от Договора/. Съобразно условията на Договора, кредитът е следвало да бъде усвояван на части, чрез преводи по банковата сметка на висшето училище в 1 началото на всеки семестър. Всеки превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършвал след представяне на документ от учебното заведение по чл. 10, ал. 3 ЗКСД - Уверение, удостоверяващо качеството на студент с право да се запише за следващ семестър. С предоставянето на договорените суми, представляващи такса за обучение, ищецът бил изправна страна. За предоставения кредит, кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Съгласно чл. 10.2 от Общите условия лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно. Съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се погасявал в разплащателна сметка на кредитополучателя с равни месечни вноски, съгласно погасителен план съставен на основание чл.16.2, б. ,,б“ от Общите условия подписани от ответника. Ищецът изяснява, че ответникът не е платил нито една от вноските по погасителен план, вследствие на което е останало неплатено задължение за главница в пълния й размер, а именно: 11 001,34 лв., формирана съгласно договореностите между страните от първоначално отпуснатия размер на кредита, а именно 2 933,77 лв., отпуснат и усвоен на дата ******* г. и 6 845,41 лв., отпуснат и усвоен на дата ***** г. чрез заплащане на семестриални такси, преведени по сметка на Медицински факултет на медицински университет Стара Загора. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗКСД - по време на гратисния период банката начислявала лихва върху кредита.

Съгласно т. 10.2. от Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, начисляваната по време на гратисния период лихва се капитализирала годишно. В случая дължимата в гратисния период лихва в размер на 506,18 лв. била капитализирана на 30.09.2020 г., а лихвата в размер на 715,98 лв. била капитализирана на 28.09.2021 г. От дата на усвояване до момента, по кредита било извършено плащане на сума от 0,05 лв. на дата 28.10.2021 г. погасило договорна лихва.

Поради допусната забава ищецът предприел действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, тъй като съгласно чл. 17.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Съгласно задължителната съдебна практика, за да стане обаче вземането на кредитора предсрочно изискуемо, е 2 необходимо последният да уведоми своя длъжник, че отнема договореното преимущество на срока на кредита. Към дата на подаване на исковата молба било налице неизпълнение на 7 месечни вноски, както следва: 1/ падеж 28.10.2021 г., размер на вноска – 127,68 лв., просрочена част главница в погасителна вноска – 63,56 лв., просрочена част редовна/договорена лихва в погасителна вноска – 64,12 лв.; 2/ падеж 28.10.2021 г., размер на вноска – 127,73 лв., просрочена част главница в погасителна вноска – 63,55 лв., просрочена част редовна/договорена лихва в погасителна вноска – 64,18 лв.;

3/ падеж 28.12.2021 г., размер на вноска – 127,73 лв., просрочена част главница в погасителна вноска – 63,56 лв., просрочена част редовна/договорена лихва в погасителна вноска – 64,17 лв.; 4/ падеж 28.01.2022 г., размер на вноска – 127,73 лв., просрочена част главница в погасителна вноска – 63,55 лв., просрочена част редовна/договорена лихва в погасителна вноска – 64,18 лв.; 5/ падеж 28.02.2022 г., размер на вноска – 127,73 лв., просрочена част главница в погасителна вноска – 63,56 лв., просрочена част редовна/договорена лихва в погасителна вноска – 64,17 лв.;

6/ падеж 28.03.2022 г., размер на вноска – 127,73 лв., просрочена част главница в погасителна вноска – 63,55 лв., просрочена част редовна/договорена лихва в погасителна вноска – 64,18 лв.; 7/ падеж 28.04.2022 г., размер на вноска – 127,73 лв., просрочена част главница в погасителна вноска – 63,56 лв., просрочена част редовна/договорена лихва в погасителна вноска – 64,17 лв. Общо размер на просрочена вноска – 894,06 лв. Общо просрочена част главница в погасителна вноска – 444,89 лв. Общо просрочена част редовна/договорена лихва в погасителна вноска – 449,17 лв.

Ищецът сочи, че исковата молба има характер на покана за изпълнение, като считано от датата на връчването й до ответника, последният е изпаднал в забава и вземането е предсрочно изискуемо. Към датата на предявяване на настоящия иска била налице допусната забава от страна на кредитополучателя над 90 дни, съгласно чл. 17.2 от ОУ за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането.

Ищецът сочи, че общо дължима сума по кредита към дата 10.05.2022 г., била в размер на 11 489,04 лв., от които: 1/ изискуема главница в размер на 11 001,34 лв., от които: 444,89 лв. - просрочена главница и 10 556,55 лв. предсрочно изискуема главница; 2/ дължима договорна /възнаградителна/ лихва - 474,84 лв., за периода от 28.10.2021 г. до 09.05.2022 г.

, 3/ размер

3 на обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ - 12,86 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 09.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящия иск до окончателно изплащане на задължението.

Претендиралата лихва представлявала възнаградителна такава, дължима на основание чл. 7 от представения пред съда договор. В тази връзка, началният момент на претендиралата договорна лихва - 28.10.2021 г. бил моментът, от който, съгласно договорът и погасителния план към него, е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена.

Посоченият краен момент - 09.05.2022 г., е датата, до която ищецът е начислявал възнаградителната лихва.

Претендираната наказателна надбавка представлявала договорено между страните обезщетение за забава, дължимо на основание чл. 17.1 от ОУ, като същото било в размер на 10 % върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена главница, натрупана за периода от 28.10.2021 г. до 09.05.2022 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 1/ дължима главница - 11 001,34 лв.; 2/ дължима договорна /възнаградителна/ лихва - 474,84 лв., за периода от 28.10.2021 г. до 09.05.2022 г.; 3/ размер на обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ - 12,86 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 09.05.2022 г.; 4/ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящия иск до окончателно изплащане на задължението.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения за особен представител адв. С. като е заета позиция за неоснователност на иска.

Сочи, че договорът за целеви потребителски кредит бил нищожен, тъй като липсвало съгласие по основни негови параметри, а именно - начина и срока за погасяване на кредита. Видно от чл. 5 от Договора, кредитът се погасявал на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвял и предоставял на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Към исковата молба имало представен погасителен план съставен едностранно от ищеца към 30.09.2021 година, който не бил подписан от ответника. Следователно, не съществувал погасителен план, който по някакъв начин е доведен до знанието на ответника. Евентуално, при липсата на 4 уговорен начин на погасяване, не само не била налице предсрочна изискуемост, а изобщо не е настъпила изискуемост на вземането на ищеца.

Поради липса на доказателства за договорено разсрочено погасяване, следвало да се приеме, че ответникът дължал връщане на кредита в първоначално уговорения срок - 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който към настоящия момент все още не е изтекъл.

Освен това ответникът оспорва размера на иска за дължимата главница от 11 001,34 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗКСД, общият размер на задължението на кредитополучателя се формирало след изтичане на гратисния период и включвало: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; и 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит, в това число лихвата, начислена през гратисния период, съгласно чл. 23, ал.3 ЗКСД.

Следователно, главницата по процесния договор възлизала на посочения в него размер от 9 779,18 лева. Претенцията на ищеца, обаче, включвала към този размер и капитализираната в гратисния период лихва, съобразно чл. 10, ал. 2 от Общите условия, възлизаща на 1 222,16 лева. Начинът на капитализиране на дължимата през гратисния период лихва към главницата не бил разписан нито в Общите условия към договора, нито в Типовия договор по чл. 7 от ЗКСД. Ищецът твърдял, че начислената през гратисния период лихва е капитализирана на годишна база към усвоената главница както следва: лихва в размер на 506,18 лв. - капитализирана на 30.09.2020 г. и лихва в размер на 715,98 лв. - капитализирана на 28.09.2021 г.

От изложеното било видно, че банката е начислявала лихва за целия гратисен период в размер на 7%, както върху дължимата главница, така и върху вече капитализираната към нея лихва, считано от изтичането на първата година на гратисния период. Безспорно за гратисния период банката имала право да начислява лихва /чл. 23, ал. 3 ЗКСД/, но начинът по който го е правила, обосновавал начисляване на лихва върху вече начислена такава, т.е. налице е анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, което по отношение на лица, имащи качество на потребители, е недопустимо и тази уговорка следвало да се признае за нищожна на основание чл. 26, ал. 4 вр. чл.10, ал. 3 ЗЗД.

На следващо място, клаузите на Общите условия и Типовия договор, предвиждащи капитализация на лихвата към главницата в гратисния период 5 по извършения в случая начин, освен нищожни като противоречащи на закона /чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и чл. 24, ал. 1, т.1 от ЗКСД/, били и неравноправни по смисъла на чл. 143, т.19 от ЗЗП, тъй като не позволявали на кредитополучателя да прецени икономическите последици от договора към датата на сключването му. Макар в текста на договора изрично да е посочено, че кредитополучателят се е запознал предварително с тях, то не се касае за индивидуално договорени клаузи /чл. 146, ал.2 от ЗЗП/. Във връзка с горното счита, че дължимостта на останалите претендирани вземания, а именно за редовна договорна лихва в размер на 474,84 лв., както и за обезщетение за забава - 12,86 лв., и двете за периода от 28.10.2021 г. до 09.05.2022 г., следва да бъде ограничена до размера им, изчислен без отчитане на извършената капитализация на лихвите към главницата. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа исковете.