Решение № 490 от 11.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. ., 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110134354 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „.“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата И. Г. К., в качеството й на собственик на топлоснабден имот с абонатен номер ., представляващ апартамент с № 62, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., вх. В, ет. 6, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което претендира сумата от 1457,88 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в имот с абонатен номер ., представляващ апартамент с № 62, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., вх. В, ет. 6, ведно със законната лихва върху сумата от 19.02.2025 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до 1 окончателното й изплащане, сумата от 169,53 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 14.02.2025 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, сумата от 63,79 лв., представляваща главница за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 19.02.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 13,04 лв., мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. до 14.02.2025 г. начислена върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.03.2025 г. по гр.д. № 9867/2025 г. по описа на СРС, 51 състав.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата И. Г. К. оспорва исковете по основание и размер с довод, че претендираната стойност за потребена топлинна енергия е завишена, доколкото ответницата не живее в България през зимния сезон и има нулево потребление. В съдебно заседание поддържа, че има нулево потребление от 2019 г., тъй като зимата се намира в Италия. В хода на устните състезания по делото иска от съда да отхвърли претенцията на ищеца, тъй като намира сумата за завишена.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „.“ ООД, не излага становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ

На основание чл. 154 ГПК, по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и, че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че 2 сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 03.07.1990 г., се установява, че по силата на договор за замяна, обективиран в споменатия нотариален акт ответницата е придобила процесния недвижим имот, който към момента на придобиването с е бил със стар адрес в гр. ., ж.к. „.“, бл. 36, вх. В, ет. 6. От приложеното Удостоверение от 30.01.2024 г., издадено от „Географска информационна система – .“ ЕООД за нов адрес на сграда със стар адрес – гр. ., ж.к. „.“, бл. 36, се установява, че понастоящем адресът на сградата е: гр. ., ж.к. „.“, бл.., входове А, Б, В и Г. От съдържанието на неоспорената Молба – декларация от 11.06.1996 г. на ответницата до Председателя на УС на ищеца, за откриване на партида за апартамент 62, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., вх. В, ет. 6, се установява, че ответницата е поискала да й бъде открита партида в горния топлоснабден имот за едно лице. От неоспорения протокол за проведено на 29.08.2002 г. заседание на общото събрание на живущите в бл. ., входове Б и В, находящ се в ж.к. „.“, гр. . и приложения към него списък на собствениците, подписан от последните, се установява, че ответницата е изразила своето съгласие, като етажен собственик да сключи договор с третото лице – помагач, посочвайки, че в апартамента са монтирани два радиатора. От изложеното по – горе и доколкото от ответницата не са ангажирани доказателства за отчуждаване правото на собственост по отношение процесния топлоснабден имот, то по делото се установява, че през процесния период ответницата е била собственик на този имот и като такъв се е явявала битов клиент на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на стойността й като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от 3 закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответната страна е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ищеца и ответницата са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за целия исков период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „.“ ООД.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, че през исковия период на ответната страна е била начислявана топлинна енергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1554,75 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.

4

Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните периоди, видно от заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач индивидуални справки за отопление и топла вода и главните отчети за двата отоплителни сезона, подписани от ответницата без възражения. При съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. е в размер на 1457,88 лв., включваща 169,04 лв. за сградна инсталация и 1288,84 лв. за БГВ. Следователно, задължението за доставена топлинна енергия за двата отчетни периода възлиза в размер на 1457,88 лв., респ. главната искова претенция е основателна и като такава следва да бъде уважена в предявения размер.

Към посочената сума, представляваща стойността на доставената топлинна енергия в имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 63,79 лв. за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл.

36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.