Определение № 157 от 19.12.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Разград, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно частно наказателно дело № 20233300600462 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 249, ал.3, във вр. с чл. 341 и сл. от НПК.

Настоящото дело е образувано по постъпила частна жалба от защитника на подсъдимите О. А. В. и М. О. А. срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 29.11.2023 година по нох дело № 599/2023 година по описа на Районен съд - Разград, с което исканията на защитата на подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правата на обвиняемия са оставени без уважение.

В частната жалба, депозирана от защитника на подсъдимите О. В. и М. А. се сочи, че първоинстанционния съд не е отговорил на всички поставени въпроси за допуснати на ДП съществени процесуални нарушения, както и не е обсъдил всички посочени от защитата неясноти и пропуски допуснати в обвинителния акт и на досъдебното производство, с което обосновава липса на мотиви и допуснато съществено процесуално нарушение на атакувания акт. Сочи се също, че обстоятелствената част на обвинителния акт е непълна, доколкото не е посочено точно кои служебни задължения полицейският служител не е могъл да изпълни, за които подсъдимите са му попречили, както и нормативните актове в които са уредени тези задължения. На следващо място се сочи, че е нА.це противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив. В контекста на описаната деятелност в обстоятелствената част на обвинителния акт наблюдаващият прокурор пропуснал да посочи всички факти и обстоятелства относими за разкриване на обективната истина. Навежда възражение, че в обвинителния акт липсва прецизно посочване на формата на вината на подсъдимите при извършване на всяко едно от двете престъпления, за които е повдигнато обвинение. Липсва посочване на мотивите, поради които подсъдимите извършили съответните действия. Навежда възражение за неправилна правна квА.фикация от страна на наблюдаващия прокурор досежно квА.фициращото обстоятелство за хулигански подбуди по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Навежда възражение, че подсъдимите също били пострадА., като в хода на досъдебното производство не са им били разяснени правата в качеството им на пострадА. лица, с което се твърди, че е нарушено правото им на защита. По отношение на повдигнатото обвинение на двамата подсъдими за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК се сочи, че в обвинителния акт липсва фактическо описание на всички елементи от състава на престъплението, което прави конкретното обвинение неразбираемо и възпрепятстващо правото им на защита. В обобщение се моли обжалваното протоколно 1 определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на Районна прокуратура – Разград за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите.

Възражения против подадената частна жалба не са постъпили.

Въззивният съд, като прецени материА.те по делото, доводите в частната жалба, както и съображенията на първоинстанционния съд, намери следното:

Честната жалба е подадена в срок, от надлежна страни в процеса, срещу акт подлежащ на въззивна проверка, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението на съда по чл. 248, ал.

1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол по реда на Глава XXII от НПК.

Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до проверката на законосъобразността и правилността на определението на първия съд за нА.чието, съответно липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия/подсъдимия, пострадА.я или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в разпоредбата на чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл.

345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по нох дело № 599/2023 г., по описа на РС – Разград е образувано по внесен от РП – Разград обвинителен акт против О. А. В. и М. О. А. за това:

- че на 16.05.2023 г., в гр. Разград, в съучастие като съизвършители, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – не се съобразили с обществения ред и морала, с установените правила за поведение – проявили буйство и невъзпитаност, и деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – полицейски служител Ц.Ц. – старши полицай в група “Охрана на обществения ред“ към Сектор “Охранителна полиция“ на РУ – Разград при ОД на МВР – Разград, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред – престъпление по чл.

325, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр с чл. 20, ал. 2 от НК;

- че на същата дата - 16.05.2023 г. - в гр. Разград, в съучастие като съизвършители причинили лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му, а именно на мл. инспектор Ц.Ц. – старши полицай в група “Охрана на обществения ред“ към Сектор “Охранителна полиция“ на РУ – Разград към ОДМВР – Разград, изразяваща се в прободно-порезно нараняване на дясна предмишница; разкъсно-контузни рани на гърба на дланта на дясна ръка; множество кръвонасядания по гърба, обловати по дясна мишница и предмишница, лява мишница, групирани удължени кръвонасядания с просветлявания на дясна предмишница, върху гърба на дланта на дясна ръка; охлузвания на дясна мишница и предмишница и драскотини с неправилен ход на дясна и лява предмишници, което обуслява временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, във вр. с ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

В проведено на 29.11.2023 г. разпоредително заседание по нох дело № 599/2023 г., РС Разград, по наведени идентични с настоящата частна жалба възражения от защитника на подсъдимите, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, 2 довели до ограничаване правата на обвиняемия и искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, констатирал, че в хода на досъдебното производство и при съставяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и насрочил делото за разглеждане по общия ред. Първоинстанционния съд при постановяване на атакуваното протоколно определение преценил, че в наказателното производство качеството на обвиняем и на пострадал се определя едва тогава, когато наблюдаващият прокурор, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прецени срещу кое лице и за какво престъпление има основание за повдигане на обвинение, съответно кое лице, според повдигнатото обвинение има качеството на пострадал. Приел също, че вещото лице не е от кръга лица, които могат да определят процесуалното качество на участниците в наказателния процес, а би могло да посочи в своето заключение какви телесни увреждания и по отношение на кого са установени от него. Изтъкнал също и забраната на чл. 74, ал. 3 от НПК, съгласно която обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото съдебно производство.

Посочил, че процесуалните права на обвиняемите са били изпълнени, тъй като същите са привлечени в качеството на обвиняеми в присъствието на защитника им адв. Н., обвинението им е било разяснено, същите са давА. обяснения по обвинението, участвА. са активно в производството, следователно правата им са били реА.зирани в цялост.

При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимите О. В. и М. А. за връщане на делото на РП - Разград, е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира също, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на обвинителния акт. В обстоятелствената част на последния, компетентната прокуратура посочила ясно, точно и категорично всички установени от нея факти и обстоятелства, които тя намира за относими към предмета на разследване и направила съответната правната оценка, включително и чрез правна квА.фикация на инкриминираните деяния като конкретно по вид престъпление. В частност, прокуратурата описала в обстоятелствената част на обвинителния акт всички действия на подсъдимите, които тя намира за съответстващи, според изискванията на закона, на изпълнителното деяние на всяко едно от престъпленията, за които подсъдимите са обвинени. Същите факти и обстоятелства, включително и относно изпълнителното деяние, са преповторени и в диспозитива на обвинителния акт, където достатъчно подробно и ясно е посочено не само престъпленията за които са обвинени подсъдимите, но и фактите и обстоятелствата, на които се гради това обвинение. Следователно, не може да се твърди, че е нА.це противоречие между обстоятелствена част и диспозитив, още по-малко за неясно обвинение, което евентуално би затруднило правото на защита на някоя от страните в процеса, доколкото от обвинителния акт е напълно ясно какви са фактическите твърдения на прокурора и каква е тяхната правна оценка.

ДА. посочените в обвинителния акт факти и обстоятелства са правилно установени и дА. са относими към дадената от прокурора правна квА.фикация на инкриминираното деяние е въпрос по същество, който се решава от съда с окончателния му съдебен акт, тъй като на този етап от наказателното производство единствено прокурора има правомощието да преценява въз основа на какви факти какво обвинение да повдигне на конкретно лице (с всички произтичащи от това за лицето или за прокурора последици). В конкретния случай, прокурора очевидно е преценил, че установените от нега факти и обстоятелства, включително действията и поведението на подсъдимите, следва да се квА.фицират като престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, във вр. с ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20 ал.2 от НК и като престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. ДА. тази правна квА.фикация е правилна, дА. посочените в обвинителния акт факти и обстоятелства действително са се осъществили, както и дА. описаните действия на подсъдимите като цяло са били насочени към постигане на твърдяната от прокурора 3 противоправна цел и са имА. обективна и субективна връзка помежду си, са въпроси, на които съдът следва да даде отговори в окончателния си акт в хипотезата на чл. 301 от НПК.

В тази връзка правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че забраната на обвиняемите да упражняват правата на пострадА. в същото производство има императивен характер, поради което не може да се приеме, че правото на защита на обвиняемите е било нарушено, след като в хода на досъдебното производство не са им били разяснени правата, визирани в чл. 75 от НПК. Както бе посочено по-горе прокурора осъществяващ функцията по ръководство в досъдебната фаза на наказателното производство, е суверенно оторизиран с повдигане на обвинение за престъпления от общ характер, в пределите на което, въз основа на инкорпорираните доказателства, след анА.тична преценка и по вътрешно убеждение да опише релевантните факти, консумиращи инкриминираното престъпно деяние; да лимитира правната му квА.фикация; и визира неговият автор, ангажирането на чиято наказателна отговорност се преследва, съответно да посочи лицето, притежаващо качеството на пострадал. В конкретния случай прокурора е упражнил своите права и е очертал рамките на обвинението, като предал на съд подсъдимите О. В. и М. А., които съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от НПК не биха могли да упражнят правата на пострадА. в същото производство.