Определение № 19644 от 18.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19644 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Йоана Ст. Адова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508843 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 217641/ 07.07.2026 г.

/изпратена през ССЕВ на 06.07.2026 г./ от „Профи Кредит България" ЕООД, чрез юрк. Е.К., срещу Определение № 23003/ 23.06.2026г., постановено по гр. д. № 40581/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 77-и състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 140755/04.05.2026 г., подадена от „Профи кредит България“ ЕООД за изменение на Решение № 6982/16.04.2026 г., постановено по гр.д. № 40581/2025 г. по описа на СРС, в частта за разноските.

Жалбоподателят „Профи Кредит България" ЕООД поддържа, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Изтъква, за релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, във връзка с което и като се позовава на т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС намира, че не е налице фактическа и правна сложност на спора. Излага доводи за приложение на чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ и определяне на адвокатския хонорар по правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Навежда съображения, че страната не е извършвала действия или разходи, които да обосноват присъждането на разноски в размер на 613,55 евро.

Аргументира, че размерът на адвокатското възнаграждение не следва да бъде „значително по-голям“ от полученото от юрисконсулта, а противното би довело до ограничаване на конкуренцията. Счита, че съдът следва да намали размера на присъден адвокатски хонорар под предвидения в горепосочената Наредба минимум. Взема становище, че разноските по делото не следва да служат за неоснователно обогатяване на страната. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на частната жалба, в който е изложил становище за нейната неоснователност и недопустимост. Сочи, че първоинстанционният съд правилно преценил, че в производството са разгледани два кумулативно съединени иска с различен предмет на доказване, макар и произтичащи от един и същ процесен договор, 1 направеното възражение за приложение на института на погасителната давност, представителството на ответника в процеса. Твърди, че отказът за присъждане на адвокатски хонорар относно реално положения адвокатски труд би накърнило принципа за разпределяне на отговорността за разноските по чл. 78, ал. 1 от ГПК, респ. би довело до неоснователно обогатяване.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 40581/2025 г. по описа на СРС, ГО, 77-и състав е образувано по искова молба от "Профи Кредит България" ЕООД срещу А.Х.Ч., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за сумата 1374,11 евро (2687,52 лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 3000141718/08.07.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 28.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 433,21 евро (847,29 лева), представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 22.05.2016 г. до 22.08.2017 г., сумата от 1496,81 евро (2927,51 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 22.08.2017 г. до 27.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.05.2025 г. по ч.гр.д. № 18192/2025 г. по описа на СРС, 77-и състав, както и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 894,80 евро (1750,08 лева), представляваща закупен пакет от допълнителни услуги, дължима до 22.08.2017 г., ведно със законната лихва от 15.07.2025 г. до изплащане на вземането и 741,07 евро (1449,40 лева) – законна лихва, дължима от 22.08.2017 г. до 27.03.2025 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез адв. К.З., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.

В открито съдебно заседание по делото, редовно призованият ответник е бил представляван от адв. З..

С Решение № 6985/16.04.2026 год. постановено по гр.д. № 40581/2025 г. по описа на СРС, ГО, 77-и състав, съдът е отхвърлил предявените искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.

2 от ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 86 от ЗЗД като неоснователни.

Осъдил е „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на адв. К.З. – АК Смолян, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв. сумата от 613.55 евро /1200 лв./, представляваща възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. В мотивите на съдебното решение съдът е посочил, че за определяне размера на адвокатския хонорар е взел предвид фактическата и правната сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействие, времето и спешността за извършване, квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

В срока за въззивно обжалване на постановеното решение „Профи кредит България“ ЕООД е депозирал молба по реда на чл. 248 от ГПК с вх. № 140755/04.05.2026 год., в която е аргументирал тезата, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника следва да бъде намалено до размер от 100 евро.

Постъпила е молба с характера на отговор на молбата от ответника по 2 делото, с която се моли отправеното искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение да бъде оставено без уважение.

С Определение № 23003/23.06.2026 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК. Софийски районен съд е приел, че посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /Наредбата/ размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено за ориентир при определяне на подлежащия на присъждане размер, без да са обвързващи за съда. В този случай е намерил за необходимо съобразяването на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. За да обоснове определения размер на адвокатския хонорар изрично е подчертал вземането предвид на естеството на предявените искове и обемът свършена от пълномощника защита – подаване на отговор на исковата молба, мотивирано становище по наведените в исковата молба оплаквания, предмета на делото и участието му в открито съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка Софийски градски съд достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна с правен интерес, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът, по искане на страните, може да допълни или измени в частта за разноските постановеното по делото съдебно решение /респ. определение/, като това искане следва да бъде отправено в срока за обжалване на крайния съдебен акт, а ако последният е необжалваем - в едномесечен срок. Частната жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщаване му на страните, какъвто е настоящият случай.

Нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗАдв въвежда принципа, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, но противно на хипотезата на чл. 36, ал.

3 от ЗАдв, при предоставянето на безплатна правна помощ адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно новелата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Последната разписва, че в случаите на предоставена безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на цитираната разпоредбата се овъзмездява предоставянето на правната услуга от адвоката. За присъждане на адвокатско възнаграждение в сочената хипотеза е необходимо да са налице следните предпоставки: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗАдв въз основа на действителна уговорка между страните за това; в производството насрещната страна да е осъдена за разноски.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 31.10.2025 г., според клаузите на който услугите, упоменати в него, се предоставят безплатно. В тази хипотеза следва да се съблюдават основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Съобразно т. 3 от правилото, за което се релевират доводи в процеса, помощта се предоставя на близки на предоставящия правната помощ.

3

Правната норма на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв. изрично сочи, че съдът определя възнаграждението на осъществилия безплатна помощ и съдействие адвокат. Претендираният в този случай от адвоката размер на адвокатското възнаграждение не обвързва съда. Определящ критерий за обосноваване на справедлив и съответен размер на адвокатското възнаграждение е конкретиката на правния спор и проведеното съдебно производство. Предвид разрешенията, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 от ГПК, съдът не е обвързан от минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за определяне на адвокатските възнаграждения /определение № 4497/09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2886/2024 г. на ВКС, ГО/. Макар и да не са обвързващи за съда, посочените в наредбата размери могат да служат за ориентир при служебното определяне на възнаграждения /Решение № 20/20.01.2025 г. по т.д. № 721/2024 г. на ВКС, ТО.

Съдът определя адвокатското възнаграждение за действително извършените от адвоката, към момента на приключване на делото пред съответната инстанция, процесуални действия във връзка със защитата на представлявания. От значение са обстоятелства като: вид на спора, материалния интерес, вид и количество на извършената работа, фактическата и правната сложност на делото. Производството се е развило по реда на чл.

422 от ГПК по искове за признаване за установено, че ответникът дължи суми по договор за потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение, както и осъдителни искове за дължимост на суми по този договор за потребителски кредит. Защитата е осъществена от един процесуален представител, депозирал отговор на исковата молба и взел участие в проведеното открито съдебно заседание. В конкретния случай, Софийски районен съд е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото, неговата продължителност, както и извършените от процесуалния представител на ответника действия. Пълномощникът е подал отговор на исковата молба, с която е навел възражения за нищожност на търсените вземания, респ. за погасяването им поради изтичане на погасителната давност. Производството по делото е приключило в едно съдебно заседание.

Съдът е съобразил и кумулативното съединяване на установителната с осъдителна претенция, както и материалния интерес по делото, който не е на ниска стойност.

В приложен списък по чл. 80 от ГПК се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 776.87 евро /1519.87 лв./ с ДДС.

Търсеното възнаграждение е глобално посочено, за оказаната защита и съдействие по гр.д. № 40581/2025 г. по описа на СРС, 77-ми състав, по което са предявени обективно кумулативно съединени няколко иска. С решението си от 16.04.2026 г. СРС е присъдил в полза на адв. К.З. сумата от 613.55 евро /1200 лв./. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес от 1000 до 10 000 лв., възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат се изчислява по формулата 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., като в настоящия случай общото възнаграждение по предявените искови претенции е на стойност 1566.18 лв. /800.78 евро/. В сложения за разглеждане казус съдът е определил по-ниско адвокатско възнаграждение, отколкото изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата.