Определение № 9349 от 09.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9349 гр. С., 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110147368 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

Следва да се приложи за послужване производството по ч. гр. д. № 1269/2025 г. по описа на СРС, 119 състав.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 15.04.2026 г. от 14.20 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, ищецът и с препис от отговора на исковата молба от ответника.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за валидно учредена представителна власт на адв. К.

Г. към датата на депозиране на отговора на исковата молба или в същия срок да потвърди изрично и лично извършеното без представителна власт процесуално действие, в случай че го поддържа.

УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приеме, че отговор на исковата молба не е подаден.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ производството по ч. гр. д. № 1269/2025 г. по описа на СРС, 119 състав.

1

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.

266, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „К. А.“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Г. С. за заплащане на сумата от 209 лв., равняваща се на 106,86 евро, представляваща дължимо възнаграждение по договор за репатриране на аварирал автомобил марка „М.”, модел „***”, с рег.

№ ******, за което е издадена фактура № *********** от 20.12.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 09.01.2025 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1269/2025 г. по описа на СРС, 119 състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 20.12.2024 г. между ответника в качеството му на възложител и ищеца в качеството му на изпълнител бил сключен неформален договор за предоставяне на услуга, изразяваща се в извозване на аварирал (поради спукана задна лява гума) автомобил марка „М.”, модел „***”, с рег. № ******. Репатрирането било извършено от АМ „С.“, близо разклона на с. С., община П., близо до бензиностанция от веригата „Ш.“ до посоченото от възложителя местоназначение - гр. С., кв. В.. Излага, че на 20.12.2024 г. около 17.20 часа било получено позвъняване на служебен телефон на С. и била подадена заявка за извозване на процесния автомобил, като сигналът бил насочен към ищеца. На посоченото място пристигнал автомобил „пътна помощ“, управляван от служител на ищеца, като след разговор с ответника между страните била постигната уговорка както относно времето и мястото, докъдето да се репатрира авариралият автомобил, така и относно цената – в размер 209 лв., изчислена съобразно ценоразпис на С., като по този начин на 20.12.2024 г. между страните бил сключен неформален договор за извозване на авариралия автомобил, който бил изпълнен от ищеца на същия ден, съобразно уговореното. Ответникът приел без възражения извършената услуга, за която била издадена фактура № *********** от 20.12.2024 г. на стойност 209 лв., като и до момента не била заплатена уговорената цена.

Моли съда да установи вземането, така както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът Л. Г. С. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва между страните да е налице облигационно отношение. Излага, че не е възлагал на ищеца извършване на твърдяната услуга. Сочи, че не е собственик на 2 процесния автомобил. Оспорва да е управлявал автомобила при описаната от ищеца фактическа обстановка, както и изложение в исковата молба обстоятелства. Счита, че не е отговорен по договор между С. и ищеца.

Оспорва да е постигната уговорка за цена, както и размера на претенцията.

Сочи, че не е приемал извършената услуга, още повече без възражения.

Излага, че не е получавал фактура. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал, че е изработил съгласно уговореното, т.е., че е изправна страна по договора, както и че работата е приета от ответника, с което за последния е възникнало задължение за заплащане на уговореното възнаграждение.

В тежест на ответника по предявения иск и при доказване на горните предпоставки – е да установи по делото положителния факт на погасяване на дълга, както и своите правонамаляващи и правоизключващи възражения, в това число, че изпълнената работа има недостатъци, както и че при приемане на работата е направил всички възражения за неправилно изпълнение, за което не сочи доказателства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3