Решение № 646 от 15.10.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. Бургас, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря * като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120203998 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Г. Г. В. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. В.А. – БАК, с посочен съдебен: гр. Поморие, *, срещу Наказателно постановление № 21-0769-002336/15.07.2021 г. , издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

С жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като то и АУАН противоречат на материалния закон и са издадени в нарушение на процесуалните правила. Конкретни доводи в подкрепа на тези изводи не се сочат, а само се маркира, че НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от двама пълномощника – адв. В.А. – БАК и адв. * - БАК, като и двамата завяват, че поддържат жалбата по изложените в нея доводи. Адв. * – БАК допълва, че не се установява фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП, доколкото актосъставителят не е възприел пряко и непосредствено фактите, които е описал в акта. Счита, че не може да се установи безпротиворечиво, че именно В. е управлявал автомобила, поради което и моли за отмяна на НП.

1

Вторият пълномощник – адв. А. – БАК, също счита, че са налице основания за отмяна на НП. Към доводите на колегата си допълва, че АУАН не е били връчен на жалбоподателя, както и че не се доказва по безспорен начин, че В. е отказал да даде кръвна проба за анализ. Акцентира, че от показанията на актосъставителя се установява, че жалбоподателят е бил поканен да бъде тестван за употреба на упойващи вещества, а не за наркотици, както и че не е доказано, че полицейският служител е имал необходимата квалификация, за да работи с техническото средство. В заключение обобщава, че са налице нарушения на закона, които налагат отмяна на санкционния акт.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за правилност и законосъобразност на издадения санкционен акт, поради което и се пледира за неговото цялостно потвърждаване. Моли се за присъждане на разноски, а под евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 – НП е връчено на жалбоподателя на 17.08.2021 г., а жалбата е депозирана на 23.08.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 20.05.2021 г., около 15.50 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мицубиши Лансер” с рег. № А6992КС в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ в посока от бл. 52 към бл. 57. По същото време св. Николай * – полицай в СПС към ОДМВР-Бургас изпълнявал служебните си задължения на територията на същия жилищен комплекс, като се придвижвал със служебен автомобил, в който се намирали и колегите му – Валентин Коларов и Станислав Караузов. Когато наближили бл. 57 те забелязали приближаващия се срещу тях автомобил, управляван от жалбоподателя В.. Понеже мястото било тясно полицаите отбили, за да може да се разминат. Когато автомобилът на жалбоподателя се приближил св. * ясно възприел, че се управлява именно от жалбоподателя В., който вместо да премине покрай полицейския автомобил започнал да прави маневри за паркиране между други спрели автомобили. На полицейските служители им направило впечатление, че маневрите, предприети от В., са неубедителни и за това решили да направят проверка на водача. Установили самоличността му в лицето на жалбоподателя, като констатирали, че с него в автомобила се вози и майка му, чиято самоличност не счели за нужно да снемат.

Понеже В. бил с червени очи и разширени зеници полицейските служители се усъмнили, че може да е употребил алкохол и/или наркотични или упойващи вещества. Това ги 2 провокирало да поискат съдействие от колегата си - св. С.М. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“-Бургас, който пристигнал на място и поканил водача първо да бъде тестван за употреба на алкохол. В. се съгласил и след направената проба се установило, че тя е отрицателна. След това св. М. поканил В. да бъде тестван за наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Друг тест 5000“ с фаб. № ARLB-0021”, на което жалбоподателят категорично отказал. На място М. съставил протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози (л. 15), в който описал видимото физическо състояние на водача и в който В. собственоръчно записал, че отказва да даде проба. При това положение М. издал на водача талон за медицинско изследване № 0069796, в който изрично посочил, че лицето може да се яви в МБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на талона, ако желае да даде кръвна проба. Талонът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил екземпляр от него, ведно със седем броя холограмни стикери.

За горните обстоятелства св. С.М. съставил на водача АУАН с бл. № 933760, в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, както и че му е връчен талон за медицинско изследване с № 0069796 за явяване в МБАЛ-Бургас. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушения по чл.

174, ал.3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци – полицейските служители, спрели водача за проверка, след което бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят отказал да подпише акта, което било удостоверено с подпис на един свидетел. В последствие на 17.08.2021 г. препис от акта все пак бил връчен на жалбоподателя, видно от собственоръчното му отбелязване в него. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Въпреки връчения талон В. не се явил в болничното заведение в срок и не дал проба за изследване.

Въз основа на АУАН на 15.07.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което и на основание същата норма, наложил на В. административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в която посока са и показанията на св. М. и св. *. Съдът няма причина да се усъмни в добросъвестността на тези свидетели, поради което цени изложеното от тях.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и 3 относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 15.07.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.

189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се посочи следното.

Съдът не възприема тезата, че нарушението е недоказано доколкото актосъставителят не е възприел лично описаните в акта факти. Нарушението се изразява в отказ на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, а тези обстоятелства са се случили в присъствието на св. М., поради което и той ги е възприел лично. Единственото, което актосъставителят не е възприел, е дали В. е управлявал автомобила или не (дали е „водач“ по смисъла на закона). Тези факти обаче безпротиворечиво се доказват от показанията на св. * които по никакъв начин не са оборени от жалбоподателя. Законът не изисква актосъставителят всеки път лично да възприема всички факти, които отразява в акта (в повечето случаи това е и невъзможно), поради което и е напълно допустимо при 4 съставяне на АУАН да използва сведения от свидетели-очевидци на събитието (именно такава е и ролята на свидетелите, които законът изисква да бъдат вписани в акта). В случая св. * лично е възприел управлението от страна на В. – т.е. отразените в акта факти съответстват на действителността, поради което и не са допуснати никакви нарушения в тази връзка.

Съдът не съзира пороци и в това, че актът не е бил връчен на жалбоподателя при съставянето му, а в по-късен момент. Действително това е така, но причина за това е отказът на В. да подпише акта в момента на съставянето му. Действително законът дава възможност на водача да откаже да подпише документите, което от своя страна се удостоверява по предвидения ред (чл. 43, ал.2 ЗАНН), но по мнение на настоящия състав е неправилно да се твърди, че поради отказа си да подпише документите и да ги получи - нарушителят е бил лишен от правото си да се запознае с тях, най-малкото защото очевидно това е в следствие на негов осъзнат избор, а не на неправомерно поведение от съответните органи. Последните няма как насила и против волята му да накарат лице, което не желае да подпише или получи определен документ, да го стори. След като деецът сам се е отказал от правото си да получи акта не може да се позовава на отказа си като основание за отмяна на наказателното постановление. (Решение № 618 от 10.04.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 598/2017 г.; Решение № 508 от 21.03.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 269/2017 г.; Решение № 503 от 17.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 359/2015 г.; Решение № 1838 от 7.11.2014 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 1393/2014 г.).