Решение № 2376 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 224/2025
- Вид
- Решение № 2376
- Подписан
- 15.05.2026
- В сила
- 26.06.2026
- Състав
- Крум Борисов Гечев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2376 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330100224 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, против М. Н. Ш., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 66,63 евро, с левова равностойност 130,32 лв. – главница, представляваща сбор от незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и мобилни услуги, дължими за периода 25.08.2022 г. – 24.10.2022 г., обективирани във фактури с № ***** г. и № ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.08.2024 г., до окончателно изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7458/03.09.2024 г. по ч. гр. д. № 14780/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II бр. с.
В исковата молба се твърди, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по повод сключени Договор за мобилни услуги от ** г. за мобилен номер ** с абонаментна програма „Тотал + 15,99“ със срок на действие 24 месеца и Договор за мобилни услуги от ** г. за мобилен номер ***** с абонаментна програма „Тотал Макс 39,99“ със срок на действие 24 месеца. За процесния период от 1
25.08.2022 г. до 24.10.2022 г. ответницата имала задължения към ищцовото дружество във връзка с предоставени от последното електронни съобщителни услуги по договорите за мобилни услуги, които били обективирани в издадени от ищеца фактура № ***** г. и фактура № ***** г. Твърди се, че от страна на ответницата били преустановени плащанията по процесните договори за мобилни услуги, по които ищецът бил изправна страна, като предоставил на потребителя посочените електронни съобщителни услуги, които останали незаплатени. За процесното вземание била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14780/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. с., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес да предяви иск по реда на чл.
422 ГПК за съществуване на вземането. Моли исковата претенция да бъде уважена.
Претендира присъждане на разноски в исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.-Д.Н.Ш. Р., чрез назначения особен представител адв. Н. П., с който оспорва предявения иск. Твърди, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се установява дали ответницата е ползвала промоционални месечни такси или други отстъпки, както и да е закупувала от оператора устройства. Също така се твърди, че в исковата молба се излагат твърдения, че ответницата не е заплатила месечни абонаменти вноски, а не стойността на самите предоставени услуги (телефонни разговори, СМС и други). Ответната страна твърди, че след като е изпаднала в твърдяната от ищеца забава, последният не е изпълнил задължението си по чл. 31а от Общите условия да я уведоми за точния размер на претендираните задължения, както и за предприемане на действия за извънсъдебно уреждане на спора.
Моли за отхвърляне на иска.
С влязло в сила Определение № 16294/18.12.2025 г., постановено по делото, е прекратено на основание чл. 232 ГПК производството по гр. д. № 224/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІІІ гр. с., в частта, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът М. Н. Ш., ЕГН **********, дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД, сумата от 249,68 лева, представляваща договорна неустойка, от която: 81,10 лева – за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата ** г. за мобилен номер **, както и сумата от 165,58 лева – за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата ** г. за мобилен номер *****.
Предвид гореизложеното, претенциите на ищеца „Йеттел България“ ЕАД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът М. Н. Ш. дължи на ищцовото дружество сумата от 249,68 лева, представляваща договорна неустойка, от която: 81,10 лева – за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата ** г. за мобилен номер **, както и сумата от 165,58 лева – за предсрочно 2 прекратяване на договорен абонамент от дата ** г. за мобилен номер *****, не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно е от приложеното ч. гр. д. № 14780/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IІ брачен състав, че същото е образувано по депозирано от „Йеттел България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В полза на ищеца е издадена Заповед № 7458/03.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата, предмет на настоящото дело. Така издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на кредитора са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, като в законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск (съобщението с указанията е връчено на 04.12.2024 г., а исковата молба е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор на 03.01.2025 г. Налице е пълен идентитет между претенцията, за която е издадена заповедта за изпълнение и тази, предмет на настоящото исково производство.
Предвид изложеното, предявеният установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
За да бъде уважен предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по повод сключване на посочените в исковата молба договори за мобилни услуги, като установи, че е изправна страна по същите и е предоставил на ответника посочените електронни съобщителни услуги и месечни абонаменти за процесния период, както и да докаже размера на исковата претенция. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при установяване от страна на ищеца на предпоставките за уважаване на иска – ответникът следва да докаже, че е заплатил на ищеца процесната сума.
От представените в заповедното производство по ч. гр. д. № 14780/2024 г. по описа на РС – Пловдив, ІІ бр. с., писмени доказателства – Договор за мобилни услуги – заявка № ** от ** г.; Приложение към договор за мобилни услуги от ** г.; Заявление за активиране на услуга „онлайн защита в мобилната мрежа“ за мобилен номер ***** и мобилен номер **, се установява, че между страните са възникнали правоотношения, по силата на които мобилният оператор е предоставил на абоната телекомуникационни услуги при съответни месечни такси и срокове на действие, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата – абонаментни такси и вноски. Видно е от съдържанието на посочените договори, че в същите е налице описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Всеки от тях, откъм 3 съдържание, отговаря на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Общите условия на мобилния оператор, препис от които е приложен по заповедното производство, са приети от абоната съобразно Декларация – съгласие от ** г., с подписването на която лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Подписите, положени за ответника М. Н. Ш., под процесните договори и посочената декларация – съгласие, не са оспорени от ответната страна, поради което съдът приема, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по процесните договори за мобилни услуги при общи условия.
Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за погасяване на сумите по издадените от ищеца фактури. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Към всяка от процесните фактури е приложена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на ползваните услуги.
Действително, задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представлява не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. В Общите условия операторът е предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако абонатът счита, че те са били формирани неправилно, като по делото няма данни потребителят да е упражнил това свое право /раздел V от Общите условия/.
По делото се установява, че за процесния период 25.08.2022 г. – 24.10.2022 г. ищецът „Йеттел България“ ЕАД, като доставчик на услугата, е предоставил на ответника М. Н. Ш., като потребител, достъп до телекомуникационната си мрежа.
Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, задължение на потребителя е да заплаща възнаграждение. Съгласно чл. 23 от Общите условия на мобилния оператор, представляващи неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абонати на ищеца, страните са договорили, че дружеството – оператор има право да получава абонамент, който се заплаща от потребителя всеки месец, както и цена за ползвани услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл. 26 от Общите условия, за ползваните услуги операторът издава на името на потребителя ежемесечно фактура на определена дата, като при сключване на индивидуален договор, всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
4
Следователно абонаментната такса се дължи по силата на сключения договор за мобилни услуги, независимо дали от клиента са ползвани електронни съобщителни услуги. В тази насока, доколкото услугите са абонаментни, то е напълно достатъчно ответникът – потребител да е имал възможност да ползва услугите, а не реално да се е възползвал от тях. Таксите по горепосочения договор и приложение към него са абонаментни и се дължат за всеки отчетен период, поради което е ирелевантно в какъв обем е потребената услуга от страна на ответника – потребител.
От събраните писмени доказателства се установява, че изрядната страна по процесните договори е ищецът, който е предоставил на ответника твърдените услуги в срока на действие на правоотношенията между страните, без обаче услугите да са били заплатени от потребителя.
В конкретния случай ищецът претендира сумата от 66,63 евро с левова равностойност 130,32 лв., представляваща сбор от незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и мобилни услуги, дължими за периода 25.08.2022 г. – 24.10.2022 г. по договори за мобилни услуги от ** г., обективирани във фактура № ***** г. и фактура № ***** г. Видно от Договор за мобилни услуги – заявка № ** от ** г., за мобилен номер ***** и предпочетен номер **, страните са уговорили абонаментен план „Тотал +“ за срок от 24 месеца, при месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 15,99 лева и месечен абонамент от 21,99 лева след изтичане на първоначалния срок на договора. Видно от Приложение към договор за мобилни услуги от ** г. за номер ***** към заявка № **, страните са уговорили абонаментен план „Тотал Макс“ за 24 месеца с месечен абонамент от 39,99 лева и месечен абонамент от 49,99 лева след изтичане на първоначалния срок на договора за следните услуги: неограничени минути към всички мрежи в България и роуминг в зона ЕС, 200 минути към зона ЕС на месец, мобилен интернет достъп до дигитални услуги – без заплащане за първите 12 месеца от срока на договора. Видно от Заявление за активиране на услуга от ** г. към заявка № **, страните са уговорили да бъде активирана услугата „Онлайн защита в мобилната мрежа“ за мобилен номер ***** с цена услугата от 1,20 лева с ДДС след промо период от 2 месеца на цена 0,00 лева, както и са уговорили да бъде активирана услугата „Онлайн защита в мобилната мрежа“ за мобилен номер ** с цена услугата от 1,20 лева с ДДС след промо период от 2 месеца на цена 0,00 лева.
Разпечатката съдържа 28 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99a67362-3440-4fd4-a659-7786703049eb