Решение № 197 от 29.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 145/2021
- Вид
- Решение № 197
- Подписан
- 29.07.2021
- Състав
- ИЛИЯНА ПОПОВА, МАЯ ПЕЕВА, ГАЛЯ МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 1 и 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 513, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 197 гр. Велико Търново , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
ИЛИЯНА ПОПОВА
ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000145 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № Р-354/06.07.2020 г. по т.д. № 92/2019 г. на ВТОС е осъдено Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на М. П. Ш. сумата 39000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили при ПТП на 23.07.2018 г., както и да заплати сумата 229,21 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2018 г. до окончателното изплащане. Със същото решение Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на Л.П. Ш., действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител П. Л. Ш., сумата 35000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили при ПТП на 23.07.2018 г., както и да заплати сумата 111,83 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2018 г. до окончателното изплащане. С 1 решението Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на АН. ПЛ. Д. сумата 29000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили при ПТП на 23.07.2018 г., както и да заплати сумата 61,81 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2018 г. до окончателното изплащане.
Предявеният иск от А.Д. за разликата над 29000 лв. до претендираните 39000 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, като то се обжалва, както следва: в частите, в които Сдружение НББАЗ е осъдено да заплати на М.Ш. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 19500 лв. до присъдените 39000 лв.; в частта, в която Сдружение НББАЗ е осъдено да заплати на Л.Ш. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 17500 лв. до присъдените 35000 лв; в частта, в която Сдружение НББАЗ е осъдено да заплати на АН. ПЛ. Д. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 14500 лв. до присъдените 29000 лв. Оплакванията в жалбата са подробно развити аргументи за неправилна оценъчна преценка на решаващия съд въз основа на събраните доказателства на търпяните от ищците болки и страдания. Неправилно са кредитирани заключенията на вещите лица по изготвените съдебно медицински експертизи Г. и Г., тъй като първият е изготвил съдебно медицинските удостоверения, приложени към исковата молба и е следвало да се отведе от възложената му експертиза, а вторият е базирал заключението си само въз основа на субективните оплаквания на пострадалите, без да са извършени необходимите медицински изследвания.
По отношение на Л.Ш. се навеждат доводи, че в експертизата, изготвена от вещото лице д-р К. се установява контузия на поясна област с медианна дискова протрузия на междупрешленен диск на гръбначния стълб в поясния отдел, като в съдебно заседание вещото лице е посочило, че в медицинските документи в ранния период след травмата няма посочено такова увреждане в областта на кръста. Подобен вид увреждане не е посочено и в исковата молба, не е установено от разпитания свидетел. С оглед на това се оспорва, че травмата е в следствие на процесното ПТП. По отношение констатираните болки в главата пред вещото лице Г. се оспорва, че същите са следствие от 2 инцидента преди две години. Сочи се, че пострадалият е допринесъл за търпяните болки и страдания в областта на счупването на дясната ключица, тъй като не е предприел адекватно лечение. Сегашните болки и деформации биха могли да бъдат предотвратени, тъй като при установеното разместено счупване лечението по оперативен път би се отразило благоприятно. Според събраните гласни доказателства този ищец напълно се е възстановил от твърдяните травми. По отношение на М.Ш. се сочи, че травмите не са били опасни за живота й, като тя се е възстановила от тях, с оглед на което определеният размер е завишен. По отношение на А.Д. травмите не са били опасни за живота й, тя се е възстановила в кратки срокове от тях без физически или психически усложнения. Установените от вещото лице белези са с малки размери и трудно забележими, а говорните дефекти не се подкрепят от събраните гласни доказателства.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваните части и вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят претенциите над обжалваните размери.
В срока за отговор насрещните страни са депозирали становище, че жалбата е неоснователна, и молят потвърждаване на обжалваното решение.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
3
В исковата си молба М. П. Ш. и Л.П. Ш. твърдят, че на 23.07.2018 г., около 15,40 часа пострадали в резултат на ПТП, случило се в района на 106 км по ПП І-5. Първата ищца била водач на МПС марка Шкода, модел Фабиа, а вторият ищец – пътник в автомобила, като същият бил ударен от МПС Рено Премиум 460, регистриран в Република Турция, управлявано от М. Х. С., което МПС навлязло в платното, където правомерно се движел автомобилът, управляван от М.Ш.. В резултат на ПТП Л.Ш. получил травматични увреждания, както следва: мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, липса на спомен за случилото си, обърканост, главоболие и световъртеж, охлузна рана в основата на шията в дясно, множество разпръснати охлузни наранявания по ляв лакът и лява предмишница, охлузни наранявания по двете колена, счупване на ключицата в медиалната трета. М.Ш. получила травматични увреждания, както следва: травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, счупване на долния край на лъчевата кост на дясна ръка – закрито, увреждане на лумбосакралния плексус, ригидност на паравертебралната мускулатура, силен болков синдром Нери /+/ и Ласег /+/ на 45 гр. двустранно /+/, синдром на бутончето на Л4-Л5 и Л5-S1 двустранно, вертебрален синдром и радикулерен синдром, медиална дискова херния на ниво Л4-Л5. Сочат се и претърпени имуществени вреди.
Вследствие на процесното ПТП пострадалите все още се оплакват от болки и затруднени движения в травмираните области. Притесняват се, че от получените наранявания ще им останат белези, загрозяващи външния им вид пожизнено. Пострадалите са стресирани, не желаят да си спомнят случилото се, избягват да управляват и да пътуват с автомобили, страдат от безсъние, напрегнати са, сънуват кошмари. МПС на виновния водач е снабдено със застраховка „Зелена карта“, валидна до 30.06.2019 г., сключена с турската застрахователна компания TURKIYE MOTORLU BUROSUNUN VERGISI, която компания няма кореспондент за Република България. С оглед на това ищците предявили претенции към НББАЗ за обезщетение за претърпените от тях вреди от процесното ПТП, като им били заплатени обезщетения за неимуществените вреди, както следва: на М.Ш. – 11000 лв. и на Л.Ш. – 15000 лв. Сочи се, че справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди за всеки от двамата ищци е по 50000 лв., като от тази сума следва да се приспаднат вече заплатените размери. Първоначално е била предявена частична претенция в размер на по 1000 лв. за всеки от ищците, като частичен 4 иск от 35000 лв. за неимуществени вреди за Л.Ш. и частичен иск от 39000 лв. за неимуществени вреди за М.Ш., ведно със законна лихва върху предявените суми, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендирани са и обезщетения за претърпените имуществени вреди, които не са предмет на въззивното производство.
По тези искове е образувано гр.д. № 3543/2018 г. на ВТРС.
Предявен е иск от АН. ПЛ. Д. против НББАЗ за обезвреда на неимуществените и имуществените вреди от същото ПТП, за което е образувано гр.д. № 3574/2018 г. на ВТРС. Излагат се обстоятелства, че А.Д. е била пътник на задна лява седалка в МПС Шкода Фабиа, което челно е било ударено от МПС Рено Премиум 460, регистрирано в Република Турция. Д. е претърпяла следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, открита рана на носа, открита рана на устните и устната кухина, частично отчупен емайл на коронките на горните първи резци двустранно и втори горен резец вдясно. Извършена е оперативна интервенция, като под местна анестезия е осъществена хирургическа обработка на раните на лицето и е поставен шев.
Впоследствие експерт по съдебна медицина е установил двустранна контузия и оток на главата – тилно, разкъсно-контузна рана по гърба на носа, три разкъсно-контузни рани по горна устна, контузия и оток на горна устна, контузия и оток на двете подочници, охлузна рана по гърба на лява китка, разкъсно -контузна рана на четвърти пръст на лява ръка, охлузна рана на лява мишница и лакет, разкъсно – контузни рани по предна част на двете подбедрици, контузия и кръвонасядане около гръдната кост, контузия и кръвонасядане в поясната област, контузия и кръвонасядане в лява част на седалището, охлузна рана на дясна ушна мида. По време на възстановителния период Д. се оплаквала от световъртеж, гадене и на моменти дезориентация и отпадналост. Силното й главоболие й пречело да се справя сама с всекидневните си нужди, поради което се наложило да ангажира близките си да се грижат за нея. С оглед претърпяната травма в областта на устната кухина, изпитвала силни затруднения при дъвчене и говор, притеснява се, че външния й вид е загрозен от счупените предни зъби и от нараняванията ще останат белези. Изпитва понижено настроение, тревожност, нарушения на съня, често се връща към спомена за случилото си. Също е подала молба за обезщетение до НББАЗ, като й е определено такова в размер на 11000 лв.
5
Счита, че справедливото обезщетение възлиза на 50000 лв., като след приспадане на заплатената част, остава дължим остатък от 39000 лв.
Предявява частичен иск за сумата от 1000 лв., като част от сумата 39000 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
С Определение № 117/14.01.2019 г. по гр.д. № 3574/2018 г. на ВТРС са съединени исковете по гр.д. № 3574/2018 г. и по гр.д. № 3543/2018 г. за общо разглеждане в производството по гр. д. № 3543/2018 г. на ВТРС.
С отговорите на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорват се размерите на претенциите като завишени, тъй като заплатеното обезщетение е достатъчно да репарира изцяло причинените вреди; оспорват се вида и обема на твърдяните травматичните увреждания; направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалите са били без предпазен колан; като по отношение на ищцата М.Ш. допълнително са въведени обстоятелства за съпричиняване, изразяващи се в движение с несъобразена скорост и движение в близост до осовата линия.
С определение от 01.03.2019 г. е допуснато изменение в размера на исковете, както следва: за ищеца Л.Ш. – 35000 лв., за М.Ш. и А.Д. – по 39000 лв. и делото е препратено на ВТОС по компетентност , като е образувано т.д.