Решение № 13 от 12.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500726 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 354 от 14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 544/2023 г. по описа на Районен съд – К., изменено с влязло в сила Определение № 645 от 28.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 456/2025 г. на Софийски окръжен съд е отхвърлен предявеният от С. К. А. срещу „Кредисимо“ ЕАД иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 2711273 от 21.01.2023 г.

Също с решението е осъдена С. К. А. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата в размер на 658.81 лв., представляваща сбор от остатък по Договор за потребителски кредит № 2711273 от 21.01.2023 г. от главница по вноска № 4 – в размер на 108.60 лв. и 3 бр. месечни вноски от 5 до 7, дължими за периода 30.06.2023 г. до 30.09.2023 г. – в размер на 550.21 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение е отхвърлен предявения в условията на евентуалност от „Кредисимо“ ЕАД срещу С. К. А. насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника сумата от 4 705.20 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 2711273 от 21.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Също е разпределена и отговорността за разноски между страните, като 1

С. К. А. е осъдена да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сторените по делото разноски в размер на 150 лв.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от ищцата главен иск и е уважен предявения главен насрещен иск е подадена въззивна жалба от ищца в първоинстанционното производство - С.

К. А., чрез пълномощника му адв. А. Д.. Изложени са съображения за неправилност на решението поради материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Позовава се на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушение във връзка със събирането на доказателства по реда на чл. 190 ГПК и чл. 192 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че договора за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК доколкото било установено, че при включване на възнаграждението за предоставяне на поръчителство в годишния процент на разходите, същият възлизал на 157.17 % . , докато в договора бил посочен ГПР от 47,90%.

Позовава се на решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 , съгласно което ГПР, който не отразява точно всички разходи за потребителя, лишава последния от възможност да определи обхвата на своето задължение и в такъв случай договорът за потребителски кредит следвало да се счита за нищожен, както и на множество решения на различни съдилища отново в този смисъл.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в двете съдебни производства.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Кредисимо“ ЕАД.

С молба от 10.11.2025 г., депозирана от въззивника С. К. А. , чрез пълномощника му адв. А. Д. се поддържа въззивната жалба. Претендират се разноски, сторени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С молба от 11.11.2025 г. въззиваемата страна „Кредисимо“ ЕАД е заявила, че оспорва депозираната въззивна жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение срещу присъждането на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

Софийски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в частта, с която е отхвърлен предявения главен иск за прогласяване нищожността на договор за паричен заем и в частта, с която е 2 уважен предявеният главен насрещен иск.

Относно неговата правилност, както и неговата допустимост в частта, с която е отхвърлен предявения в условията на евентуалност насрещен иск за осъждане на С. К. А. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 4705.20 лв. – представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2711273 от 21.01.2023 г., съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от С. К. А. срещу „Кредисимо“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.

26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 2711273 от 21.01.2023 г.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът по главния иск „Кредисимо“ ЕАД, е предявил насрещен осъдителен иск с правно осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде осъден ищецът по главния иск – С. К. А. да му заплати сумата в общ размер на 658.81 лв., представляваща сбор от остатък по Договор за потребителски кредит № 2711273 от 21.01.2023 г. от главница по вноска № 4 – в размер на 108.60 лв. и 3 бр. месечни вноски от 5 до 7, дължими за периода 30.06.2023 г. до 30.09.2023 г. – в размер на 550.21 лв.

Също в срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е предявил и в условията на евентуалност насрещен осъдителен иск с правно осн. чл. 23 ЗПК, с искане да бъде осъден ищецът по главния иск – С. К. А. да му заплати сумата в общ размер на 4 705.20 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2711273 от 21.01.2023 г., в случай че договорът за потребителски кредит бъде прогласен за нищожен.

По така предявения установителен иск в доказателствена тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че са изпълнени изискванията на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите.

По делото не се спори между страните, а се установява и от представения Договор за потребителски кредит № 2711273 от 21.01.2023 г., че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е отпуснал на ищцата кредит в размер на 6 000 лв., платим на 24 месечни погасителни вноски. Годишният лихвен процент по кредита е в размер на 39,78 %, а годишният процент на разходите е в размер на 47,90%. Уговорена е и възнаградителна лихва, като общия размер на всички плащания е 8 865.14 лв.

В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението (i) да предостави на Кредисимо банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице – поръчител, в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата на предходното изречение 3 е 24 часа от предоставянето на обезпечението.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.

От представения по реда на чл. 192 ГПК и приет във въззивното производство Договор за поръчителство от 21.01.2023 г. се установява, че трето неучастващо по делото лица – „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на възлагане от страна на ищеца С. К. А., се е задължило, съгласно условията на договора за потребителски кредит, да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнение на всички задължения на ищцата, произтичащи от договора за потребителски кредит или възникнали в резултат от неговото неизпълнение.

От представен по реда на чл. 190 ГПК и приет във въззивното производство обединен погасителен план, се установяват дължимите суми по сключения договор за поръчителство от страна на ищцата към третото неучастващо по делото лице – „Ай Тръст“ ЕООД в общ размер на 5 099.81 лв.

От приетото от Районен съд - К. и неоспорено от страните експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което въззивният съд кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че размерът на годишния процент /ГПР/ по Договор за потребителски кредит № 2711273, сключен на 21.01.2023 г., като се включи в ГПР и възнаграждението на поръчителя и всички останали разходи по кредита е 157.17 %.

Не се оспорва от страните, а и от представена по делото справка за извършените плащания по Договор за потребителски кредит № 2711273, сключен на 21.01.2023 г. от ответника, се установява, че ищцата е заплатила по кредита общо сума в размер на 1 294.80 лв., съответно платени на 02.03.2023 г. и на 28.03.2023 г., като със сумите е погасила главница, възнаградителна лихва и вноска по договор за поръчителство.

Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност съдът установи следното:

Сключеният между страните договор за кредит е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.

9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и спазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по 4 кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,90%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.