Решение № 5458 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5458 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20251100510627 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. В. Б. срещу решение № 13843/15.07.2025 г. по гр. д. № 74432/2024 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав, в частта, с която предявеният от нея срещу „Хайат България Кемикъл“ ЕООД иск по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука е отхвърлен за разликата над присъдените 15 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв., като частичен иск от претенция за 80 000 лв.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел основателност на иска, но е определил занижен размер на обезщетението. Излага се, че съдът не е отчел в достатъчна степен тежестта на увреждането, оперативното лечение, продължителния възстановителен период, необходимостта от чужда помощ и отражението на инцидента върху психическото състояние и социалния живот на пострадалата.

Подадена е въззивна жалба и от третото лице – помагач Столична община, с която оспорва решението в частта от мотивите, в която първоинстанционният съд е приел, че Столична община е допринесла за настъпване на трудовата злополука чрез неизпълнение на задълженията си по зимно поддържане. Поддържа се, че не е изяснено къде точно е настъпило падането — върху тротоар, в близост до тротоар или върху стъпала на търговски обект, поради което не може да се формира извод за неизпълнение от страна на общината.

Ответникът „Хайат България Кемикъл“ ЕООД оспорва въззивната жалба на ищцата. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено, а не занижено. Излага съображения, че злополуката не е трудова, тъй като ищцата се отклонила от трудовия си маршрут за лични цели, както и че същата е допринесла за настъпване на 1 увреждането чрез груба небрежност. В писмени бележки развива тезата, че разпореждането на НОИ и протоколът за разследване са нищожни, тъй като отразявали факти, които според работодателя не са се случили в действителност.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо. По правилността му съдът е ограничен от въведените с въззивните жалби оплаквания и от релевираните насрещни възражения.

Съдът намира, че подадената от Столична община въззивна жалба е недопустима в частта, с която се иска отмяна на първоинстанционното решение поради изложените в мотивите съображения за допуснато от общината неизпълнение на задължения за зимно поддържане. В тази част липсва предмет на въззивно обжалване, тъй като срещу Столична община не е предявен иск и с диспозитива на решението не е признато или отречено нейно материално право или задължение. Неблагоприятните за третото лицепомагач фактически или правни изводи, съдържащи се единствено в мотивите, не подлежат на самостоятелна въззивна проверка. Поради това жалбата следва да бъде оставена без разглеждане в тази част, а производството по нея — прекратено.

В останалата част въззивната жалба е допустима, доколкото с нея се поддържат оплаквания за неправилност определения размер на присъденото обезщетение и се иска неговото намаляване. Тези оплаквания са насочени към постигане на благоприятен за подпомаганата страна резултат и следва да бъдат разгледани по същество заедно с въззивната жалба на ищцата.

По съществото на спора, съдът намира следното.

Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че към 28.11.2023 г. между В. В. Б. и „Хайат България Кемикъл“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „мърчандайзер продажби“. Съдържанието на тази трудова функция е включвало посещение на търговски обекти на територията на гр. София, с цел организиране и представяне на продукти и продажби. Именно при придвижване от търговски обект „Кауфланд“ в район „Витоша“ към друг търговски обект — „Фантастико 43“, ищцата е претърпяла инцидент на 28.11.2023 г., около 11:00 ч., в района на ж.к. „Бъкстон“, ул. „Тодор Каблешков“ № 13. Това се установява от протокола за разследване на злополуката, от разпореждането на НОИ, както и от писмото на МВР – Дирекция „Национална система 112“, според което в 10:59 ч. е постъпило обаждане за помощ на същия адрес.

Наведените твърдения за непълнота или неверност на фактическите констатации в разпореждането на НОИ, с което процесната злополука е призната за трудова не сочат на порок, обуславящ нищожност на административния акт, а са относими към неговата материална законосъобразност, която не е предмет на проверка в настоящото производство.

С оглед очертания предмет на въззивното производство въззивният съд не дължи самостоятелно произнасяне и по доводите на ответника за липса на трудова злополука.

Тези доводи са въведени с отговора на въззивната жалба на ищцата, съответно с писмените бележки на ответника, но не и с въззивна жалба срещу осъдителната част на първоинстанционното решение. Поради това те не могат да обусловят въззивна проверка относно основанието на отговорността по чл. 200 КТ, а предмет на произнасяне остава единствено въпросът по отношение на размера на дължимото обезщетение.

2

Възможността за намаляване на обезщетението е ограничена до хипотезата на чл.

201, ал. 2 КТ — когато пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат чрез груба небрежност. Съдебната практика е дефинирала понятието груба небрежност като поведение, изразяващо липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила или правила за безопасност.

В настоящия случай такова поведение не е доказано. Работодателят твърди, че ищцата е следвало да се съобрази със зимната обстановка и да заобиколи заледения участък. Това обаче е твърдение за евентуално невнимание, но не и за груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Не е установено ищцата да е нарушила конкретно правило за безопасност, да е получила конкретен инструктаж относно маршрута или относно действия при заледени участъци между търговските обекти, нито да е предприела очевидно и съзнателно опасно действие.

Следователно възражението по чл. 201, ал. 2 КТ е неоснователно и обезщетението не следва да бъде намалявано на това основание.

По отношение на вредите първоинстанционният съд правилно е установил основните факти. От съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие на трудовата злополука ищцата е получила травма в областта на дясната глезенна става — триглезенна фрактура с луксация на дясната глезенна става. Увреждането е довело до трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за срок над 30 дни. Наложило се е оперативно лечение още в деня на инцидента — открито наместване на счупването и фиксиране с метална остеосинтеза, плака и винтове.

Възстановителният период при такъв тип увреждане е около шест месеца, като първите 20 дни след операцията и първите 20 дни след започване на рехабилитацията са свързани с по-интензивни болки. Ищцата е трябвало да се придвижва с помощни средства, имала е затруднения при хигиенно-битовото обслужване и се е нуждаела от чужда помощ. При прегледа са установени и оперативни белези с дължина 14 см. и 7 см.

Тези факти сочат на сериозно телесно увреждане, което не може да бъде сведено до обикновено навяхване или леко счупване. От друга страна, експертизата не установява усложнения, необходимост от нова операция или функционален дефицит към момента на прегледа. Лечението е протекло в рамките на обичайния шестмесечен възстановителен период, а крайният резултат е добър. Тези обстоятелства следва да бъдат отчетени при преценка размера на обезщетението.

Показанията на свидетелите Б. и В. допълват медицинската картина с данни за житейското отражение на травмата. Съпругът на ищцата е възприел непосредствено състоянието след падането — изкривено ходило, силен страх, болки, затруднено придвижване, нужда от помощ и придвижване с патерици. Свидетелят описва и промяна в ежедневието — прекратяване на обичайни разходки и социални контакти, страх да се движи сама, болки при по-продължително стоене права.

Свидетелят В., макар да не е очевидец на инцидента, потвърждава промяната в социалния живот на ищцата, както и затрудненията при опити да започне работа след инцидента.

От допуснатата във въззивното производство комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза се установява, че при ищцата не се констатира психотично разстройство или трайна личностова промяна, но са налице данни за прекарана остра стресова реакция при самия инцидент, последвана от адаптационна реакция със страхово-тревожно-депресивен облик, нарушен сън и отбягващо поведение, част от които продължават и към настоящия момент.

При изслушването си вещото лице д-р С. пояснява, че острата стресова реакция е 3 била предизвикана както от силната болка, така и от вида на счупения крак, изкривен в областта на стъпалото. Последващата адаптационна реакция е протекла със страховотревожно-депресивни преживявания, нарушен сън и отбягващо поведение.

Същевременно експертът подчертава, че част от настоящите оплаквания могат да се дължат и на други фактори, неизвестни на експертите, но страхът от движение и пресичане при заледена или заснежена обстановка може да бъде свързан с преживяното.

Вещото лице М. също посочва, че не се наблюдават страхове с много висок стресогенен потенциал, но е налице хроничен страх, който затормозява психичните ресурси на ищцата и затруднява ежедневното функциониране, без да го прави невъзможно. Отговорите по тестовите методики не сочат симулация, а по-скоро прекомерно преживяване на симптомите през личностовия стил на ищцата.

Тези изводи обосновават включване на психоемоционалните последици в оценката на неимуществените вреди. Те обаче не налагат присъждане на обезщетение в претендирания размер от 40 000 лв., тъй като не е установено тежко психично разстройство, трайна личностова промяна, пълна социална дезадаптация или невъзможност ищцата да извършва ежедневните си дейности. Напротив, според експертизата адаптационните процеси са усложнени, но подлежащи на преодоляване, като при адекватна терапия срокът за възстановяване би могъл да бъде по-кратък.

При определяне на размера на обезщетението въззивният съд съобразява задължителните указания на ППВС № 4/1968 г. и последователната практика на ВКС, според която справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД следва да бъде определено след конкретна оценка на всички релевантни обстоятелства — характер и тежест на увреждането, интензитет и продължителност на болките, начин и продължителност на лечението, последици за бъдещето, възраст на пострадалия, отражение върху трудовия, личния и социалния му живот, както и икономическата обстановка към момента на увреждането и постановяване на решението.

В конкретния случай в посока завишаване на обезщетението следва да се отчетат: тежката фрактура на дясната глезенна става; извършената оперативна интервенция с поставяне на метална фиксация; шестмесечният възстановителен период; необходимостта от придвижване с помощни средства; нуждата от чужда помощ в първия период; оперативните белези; болките при натоварване; възрастта на ищцата — 48 години към момента на инцидента, т.е. активна трудоспособна възраст; отражението върху обичайния начин на живот; доказаните страхови и тревожнодепресивни преживявания.

В посока ограничаване на размера следва да се отчетат: еднократната оперативна интервенция; липсата на медицински данни за усложнения; липсата на установен функционален дефицит; добрият краен резултат от лечението; обстоятелството, че психоемоционалните последици не са в степен на тежко психично разстройство и не водят до невъзможност за ежедневно функциониране.